всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

2 - Институционална рамка на Европейския съюз

Институционална рамка на Европейския съюз

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Съвместима ли е разглежданата държавна помощ с изискванията на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, доколкото е предназначена за преодоляване на сериозни затруднения във финландската икономика?
Допустимо ли е Комисията да се отклонява от определени изисквания на Временната рамка за държавна помощ при специфични обстоятелства, като участието на частни инвеститори и запазване на структурата на собствеността?
Задължена ли е Комисията да съпоставя положителните и отрицателните последици от помощта за условията на търговия и конкуренцията при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е определена и анализирана пазарната мощ на Finnair при преценката за необходимост от коригиращи мерки?
Спазен ли е принципът на недопускане на дискриминация при предоставянето на помощта само на Finnair?
Съответства ли разглежданата мярка на изискванията за свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемане на обжалваното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 101 ДФЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба, съгласно което петгодишният давностен срок за предявяване на искове, предвиден в член 10 от Директива 2014/104, както и член 17 от тази директива относно определянето на размера на вредата от съдилищата са неприложими с обратно действие, определяйки като референтна за обратното действие датата на налагането на санкцията, а не датата на предявяването на иска?
Следва ли член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 и понятието „обратно действие“ да се тълкуват в смисъл, че член 10 от същата директива е приложим спрямо иск като предявения в главното производство, който, макар и предявен след влизане в сила на директивата и на акта за транспонирането ѝ, се отнася до предходни обстоятелства или санкции?
При прилагането на разпоредба като съдържащата се в член 76 от Закон 15/2007, следва ли член 17 от Директива 2014/104, уреждащ определянето на размера на вредата от съдилищата, да се тълкува в смисъл, че това е разпоредба с процесуален характер, приложима в главното производство, искът по който е предявен след влизане в сила на националния акт за транспониране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушени ли са правата на защита и правото на справедлив съдебен процес при приемането на актовете за поддържане на ограничителните мерки?
Спазено ли е изискването за мотивиране на актовете за поддържане на ограничителните мерки?
Допусната ли е явна грешка в преценката и липса на достатъчно доказателства при поддържането на името на жалбоподателя в списъците с ограничителни мерки?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност спрямо целите, които преследват?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Правилно ли е тълкуването на член 4, параграф 5 от Регламент № 1049/2001 относно правото на държавата членка да се противопостави на разкриването на документи, които произхождат от нея, в рамките на производство по достъп до документи на институциите на ЕС?
Задължена ли е Комисията в рамките на кооперативния диалог с държавата членка да предостави възможност за излагане на допълнителни мотиви за отказ при промяна на своята практика или становище относно разкриването на документи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като Комисията за първи път в окончателното си решение ги е обвинила в участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране по отношение на констатацията за участие на жалбоподателите в няколко отделни нарушения?
Допустимо ли е Общият съд да замени със свои мотивите на Комисията относно установяването на единно продължено нарушение?
Може ли да се приеме участие в единно продължено нарушение при наличие на период от осем месеца без доказани антиконкурентни контакти?
Спазено ли е задължението за мотивиране от Общия съд при анализа на участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение?
Допуснато ли е двойно отчитане на стойността на продажбите при определяне на размера на глобата и нарушени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране относно метода за изчисляване на глобата и евентуалното двойно отчитане на приходите?
Следва ли Комисията да обоснове отклонение от предходната си практика относно избягване на двойно отчитане на стойността на продажбите при определяне на глобата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като Комисията е приела за първи път в спорното решение, че те са участвали в няколко отделни нарушения, съставляващи единното продължено нарушение, без да е изложила това твърдение в хода на административното производство и без да е мотивирала достатъчно тази квалификация?
Правилно ли е приложен правният критерий за установяване на единно продължено нарушение и изисква ли се връзка на взаимно допълване между отделните действия?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите поради въвеждане на нов съществен критерий (връзка на взаимно допълване) в окончателното решение на Комисията, без той да е бил посочен в изложението на възраженията?
Компетентна ли е била Комисията да приложи член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП спрямо жалбоподателите, включително по отношение на доказателствата за засягане на търговията между държавите членки и допустимостта на доказателствата, представени за първи път в съдебната фаза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Следва ли член 160, параграф[и] 1 и 2 от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф[и]1 и 2 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и по отношение на възложители от държави — членки на Европейския съюз, когато възлаганите от тях обществени поръчки се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация, прогласени в член 160, параграф 1 от Регламент 2018/1046 и в член 102, параграф 1 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат пълното ограничаване на конкуренцията при възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор
По-специално, следва ли член 160, параграф[и] 1 и 2 във връзка с член 164, параграф 1, [буква] г) от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф[и] 1 и 2 във връзка с член 104, параграф 1, [буква] г) от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, съгласно която след прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка поради обстоятелството, че подадената единствена оферта е неподходяща, възложителят може да отправи покана за участие в процедура на договаряне без предварително обявление само до един икономически оператор, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.

Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, като за първи път в окончателното решение на Комисията те са обвинени в участие в няколко отделни нарушения, без това да е било ясно посочено в изложението на възраженията?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране по отношение на констатацията за участие на жалбоподателите в няколко отделни нарушения?
Допустимо ли е Общият съд да замени със свои мотивите на Комисията относно установяването на единно продължено нарушение?
Може ли да се приеме, че жалбоподателите са участвали в единно продължено нарушение през целия установен период, въпреки наличието на периоди без доказани антиконкурентни контакти?
Спазено ли е задължението за мотивиране относно участието на жалбоподателите в единното продължено нарушение?
Допуснати ли са нарушения на принципите на равно третиране и на пропорционалност при определяне на размера на глобата, поради двойно отчитане на стойността на продажбите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Допада ли спорът относно назначаването на европейски прокурори към споровете между Съюза и негови служители в границите и при условията, определени в Правилника за длъжностните лица и УРДС, с оглед на характерния за тази процедура режим?
Компетентен ли е Общият съд да разглежда жалби срещу решения на Съвета за назначаване на европейски прокурори и последващо отхвърляне на жалби по административен ред в контекста на член 270 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.

Прилагат ли се изключенията по член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001 в случай на документи, свързани със споделено управление между държава членка и Комисията?
Длъжна ли е Комисията в рамките на лоялен диалог да даде възможност на държавата членка да представи допълнителни основания за отказ, когато променя предходната си практика относно достъпа до документи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14243444546186 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form