2 - Институционална рамка на Европейския съюз
Институционална рамка на Европейския съюз
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Приложим ли е принципът на състезателност и правото на изслушване при изготвянето на одитен доклад от Комисията, който не представлява подготвителен документ на увреждащ акт?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест относно доказването на декларираните разходи по договорите за финансова помощ?
Допустими ли са разходите за персонал, когато не са представени надеждни извлечения за положен труд, оправдаващи декларираните разходи?
Съставлява ли нарушение на условията за отпускане на помощта отказът на бенефициера да предостави достъп до информацията, поискана от одиторите на Комисията?
Следва ли да се приложи принципът на пропорционалност при искане за възстановяване на авансови плащания, направени в рамките на договорите за финансова помощ?
Задължена ли е Комисията да вземе предвид заключенията на окончателен одитен доклад при процедура за възстановяване на авансови плащания по договорите за финансова помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Правилно ли е приложила Комисията критериите и методите за определяне на съответния пазар съгласно Директива 2004/17 и достатъчно мотивирано ли е решението относно избрания метод?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с адресирани писма между бизнес клиенти (B2X) на национално равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с адресирани писма между частни клиенти (C2X) на национално равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с адресирани писма B2X и C2X на международно равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с адресирани рекламни писма на национално и международно равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Правилно ли е прието, че пощенските услуги, свързани с неадресирани рекламни писма на национално и международно равнище, не са пряко изложени на конкуренция в Австрия и достатъчно мотивирано ли е това заключение?
Спазено ли е задължението за мотивиране относно пазара на пощенските услуги, свързани със стандартното разпространение на адресирани и неадресирани вестници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Комисията да отказва достъп до документи въз основа на това, че заявителят вече разполага с тях или е техен автор, когато тези документи не са публично оповестени?
Законосъобразно ли е прилагането на изключението, свързано със защитата на процеса на вземане на решения по член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, за отказ на достъп до документи, свързани с вътрешно разследване на OLAF?
Съвместимо ли е заличаването на името на заявителя в предоставените документи с изключението за защита на личния живот и личната неприкосновеност по член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 1049/2001, когато данните се отнасят до самия заявител?
Попадат ли формулярите за разпространение в обхвата на понятието „документ“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 1049/2001 и подлежат ли на предоставяне при заявление за достъп?
Може ли Комисията да ограничи използването на предоставените документи чрез клауза за ограничаване на повторната им употреба, без да се позовава на специална процедура по Решение 2006/291?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и полезно действие на актовете на институциите, както и член 8, параграф 5 от Директива 92/81, поради това че Комисията е приела решение, противоречащо на разрешението на Съвета за освобождаване от акциз?
Извършила ли е Комисията злоупотреба с власт или е превишила правомощията си, като е приела обжалваното решение относно освобождаването от акциз?
Спазени ли са изискванията на член 3, параграф 1, буква м) ДЕО и член 157 ДЕО относно насърчаването на конкурентоспособността на промишлеността на Общността?
Изпълнено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е приложен член 87, параграф 1 ДЕО относно квалификацията на спорното освобождаване като държавна помощ?
Правилно ли е квалифицирана спорната помощ като нова, а не като съществуваща помощ по смисъла на член 88 ДЕО и Регламент № 659/1999?
Може ли спорната помощ да се счита за съществуваща поради изтичане на давностния срок по член 15 от Регламент № 659/1999?
Може ли спорната помощ да се счита за съществуваща помощ поради поет преди присъединяването на Ирландия към ЕИО ангажимент?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност с оглед възстановяването на помощта?
Нарушен ли е принципът на спазване на разумен срок и принципът на добра администрация поради прекомерната продължителност на официалната процедура по разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допускат ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 или други разпоредби от правото на ЕС в областта на защитата на потребителите:
а) концепцията на Закона за несъстоятелността, който позволява на съда да разглежда действителността, размера или реда на вземанията, произтичащи от правоотношения по потребителски договор, само въз основа на инцидентен установителен иск, предявен от синдик, кредитор или (при посочените по-горе ограничения) длъжник (потребител),
б) разпоредби, които в контекста на националното законодателство относно производството по несъстоятелност ограничават правото на длъжника (потребител) да поиска от съда проверка на предявените вземания на кредиторите (доставчици на стоки или услуги) само до случаите, в които е одобрено освобождаване на длъжника от последиците на неплатежоспособността с прекратяване на производството — при това само по отношение на необезпечени вземания — и в които при наличие на изпълняеми вземания, признати с решение на компетентен орган, за длъжника съществува допълнителното ограничение да се позовава само на това, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност, както предвиждат разпоредбите на член 192, параграф 3 и член 410, параграфи 2 и 3 от Закона за несъстоятелността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, доколко в производство относно вземания по договор за потребителски кредит:
а) съдът трябва да вземе предвид ex officio, дори при липса на възражение от страна на потребителя, липсата на предоставяне от страна на кредитора на информацията, изисквана по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48,
б) и да изведе от това предвидените в националното право последици, като обяви за нищожни договорните клаузи?
Имат ли посочените по-горе разпоредби от Директивите директен ефект и могат ли да се прилагат пряко предвид факта, че като разглежда инцидентен иск ex officio (или като пристъпва към проверка на вземане, която е недопустима от гледна точка на националното право поради негодно възражение от страна на длъжника потребител), съдът се намесва в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги?
Какъв е „общият размер на кредита“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48 и какъв е „размерът на усвояването“ при изчисляването на ГПР съгласно формулата, посочена в приложение I към Директива 2008/48, при положение че в договора за кредит формално е определен размер на кредита, който следва да бъде изплатен, но същевременно е уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите по кредита и за първата погасителна вноска (или за следващите погасителни вноски) ще бъдат прихванати до определен предел от уговорената сума, така че прихванатите суми на практика изобщо не са изплатени на потребителя, нито са приведени по сметката му, а остават през цялото време на разположение на кредитора
Доколко включването на тези суми, които на практика не са били изплатени, се отразява на размера на изчисления ГПР?
Какво е необходимо да се вземе предвид при преценката дали размерът на уговорената компенсация е неоснователно висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 — кумулативното действие на всички клаузи за неустойка в договора, независимо дали кредиторът действително настоява те да бъдат изпълнени изцяло и дали от гледна точка на нормите на националното право някои от тях могат да бъдат счетени за недействителни, или само общият размер на неустойките, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани?
В случай че договорните неустойки бъдат приети за неравноправни, необходимо ли е да се оставят без приложение всички отделни неустойки, които, само разгледани заедно, са довели съда до констатацията, че размерът на компенсацията е неоснователно висок по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай въз основа на какви критерии)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е юридическо лице, което евентуално представлява трета държава, да се позовава на основните права, включително правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, пред съдилищата на Европейския съюз?
Спазено ли е задължението за мотивиране и предоставяне на достъп до уличаващите доказателства, както и правото на защита и ефективна съдебна защита на Bank Saderat Iran при приемането на ограничителните мерки?
Изисква ли правото на Съюза Съветът да извърши самостоятелна проверка на релевантността и обосноваността на доказателствата, предоставени от държавите членки, преди да приеме ограничителни мерки?
Достатъчно обосновано ли е включването на Bank Saderat Iran в списъците с ограничителни мерки въз основа на наличните мотиви и доказателства?
Може ли индивидуалното вписване на юридическо лице в регламент за ограничителни мерки да се счита за индивидуално решение, което не попада в обхвата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е Съветът да приеме ограничителни мерки срещу жалбоподателя въз основа на член 29 ДЕС и свързаните с него разпоредби?
Допустимо ли е приемането на регламент за прилагане на ограничителни мерки срещу жалбоподателя въз основа на член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/72/ОВППС?
Имат ли ограничителните мерки по отношение на замразяване на средства наказателен характер или представляват чисто охранителни мерки?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Тълкува ли се понятието „присвояване на държавни средства“ самостоятелно и еднакво в правото на Съюза и допустимо ли е широко тълкуване?
Гарантиран ли е ефективен съдебен контрол върху ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя?
Спазени ли са правото на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Нарушено ли е правото на достъп до документите, свързани с ограничителните мерки, поради липса на предоставяне на такива документи от Съвета?
Нарушени ли са правото на собственост и принципът на пропорционалност чрез наложените ограничителни мерки?
Ограничават ли се основните права на жалбоподателя чрез отказ за дерогация от замразяването на средства?
Налице ли е извъндоговорна отговорност на Съвета поради приемането на ограничителните мерки?
Доказана ли е действителна и сигурна вреда, която да обоснове присъждане на обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че като допуска икономически оператор да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, обхваща всички случаи, когато съответният икономически оператор не разполага с изискваната от възлагащия орган компетентност и би желал да използва възможностите на други образувания
Или следва да се тълкува, че като предвижда, че икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, „когато това е приложимо“, налага ограничение за използването на тази възможност в рамките на доказването на компетентността му в хода на процедура за възлагане на обществена поръчка само по изключение, а не като правило?
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че разчитането от икономически оператор на възможностите на други образувания „независимо от правното естество на връзките помежду им“, както и че същите ще предоставят на негово разположение „необходимите ресурси“, означава, че при изпълнението на поръчката икономическият оператор може въобще да няма или да има слаби и неопределени връзки с тези образувания, тоест може да изпълни самостоятелно поръчката, или че участието на другото образувание може да се изразява само в „съветване“, „консултиране“, „обучение“ и др.
Или член 48, параграф 3 от тази директива следва да се тълкува в смисъл, че другото образувание, на чиито възможности разчита икономическият оператор, трябва действително и лично да изпълни поръчката съгласно декларираните му възможности?
Следва ли член 48, параграф 3 във връзка с член 2 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че икономически оператор, чийто опит е по-ограничен от този, който би желал да докаже пред възлагащия орган (например не е достатъчен, за да може да подаде оферта за изпълнението на цялата поръчка), може в допълнение да разчита на възможностите на други образувания, за да подобри шансовете си в процедурата по възлагане на обществената поръчка?
Допуска ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, да се разчита на възможностите на друго образувание по смисъла на член 48, параграф 3 от Директивата при обединяване на възможностите на две или повече образувания, които не отговарят на изискванията на възлагащия орган по отношение на компетентността и опита?
Допуска ли принципът на равно третиране и недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, тълкуване на член 44 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18 в смисъл, че изискванията на възлагащия орган за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка могат да бъдат изпълнени единствено формално и без оглед на действителните възможности на икономическия оператор?
Следва ли член 48, параграфи 2 и 3 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че в обявлението за обществената поръчка или в спецификацията възлагащият орган може (или дори е задължен) да определи принципите, съгласно които икономическият оператор може да разчита на възможностите на други образувания, например по какъв начин другото образувание трябва да участва в изпълнението на поръчката, как компетентностите на икономическия оператор и на другото образувание могат да бъдат обвързани и дали другото образувание носи солидарна отговорност с икономическия оператор за надлежното изпълнение на поръчката до обхвата, до който последният разчита на възможностите му?
Когато е разрешено подаване на оферти за обособени позиции от поръчката, допуска ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, установен в член 2 от Директива 2004/18, след самото подаване на офертите, например с оглед на допълване и уточняване на документацията, икономическият оператор да посочи за коя обособена позиция от поръчката се отнасят представените от него доказателства относно свързаното с ресурсите условие за участие в процедурата?
Допускат ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18, процедура за възлагане на обществена поръчка да бъде отменена и да се проведе по същество неправомерен електронен търг, при който например не всички подали допустими оферти икономически оператори са поканени да участват?
Допускат ли принципът на равно третиране и на недопускане на дискриминация на икономическите оператори, както и принципът на прозрачност, установени в член 2 от Директива 2004/18, възлагане на обществена поръчка на икономически оператор, чиято оферта е избрана след провеждането на такъв търг, без същият да бъде повторен, при което не може да бъде установено дали евентуално участие на невзет предвид икономически оператор не би довело до различен резултат?
Допустимо ли е разпоредби от Директива 2004/18 да се тълкуват с оглед на разпоредбите и съображенията на Директива 2014/24, въпреки че срокът за транспонирането ѝ все още не е изтекъл, доколкото разкриват някои предположения и намерения на законодателя на Европейския съюз и не противоречат на разпоредбите на Директива 2004/18?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при приемането на ограничителните мерки срещу Central Bank of Iran?
Нарушено ли е правото на защита на Central Bank of Iran при запазването ѝ в списъка на лицата, на които се прилагат ограничителни мерки?
Обосновано ли е заключението, че Central Bank of Iran предоставя „финансова подкрепа“ на правителството на Иран по смисъла на приложимите правни разпоредби?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и на основните права на Central Bank of Iran, включително правото на собственост и доброто име?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Може ли обезпечителна мярка да бъде уважена, когато заявителят не е представил пълна информация за финансовата мощ на групата, към която принадлежи, включително на физическите лица – съдружници?
Отговаря ли заявлението за обезпечителна мярка на изискванията за prima facie казус, когато не съдържа конкретни правни и фактически аргументи и доказателства срещу твърденията на Комисията относно неелигибилността на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.