всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

2.05.03.01 - Непосредствено действие

Непосредствено действие

Дело C-205/20: Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (Effet direct), Съдебно решение от 8 март 2022 г.

Представлява ли изискването за пропорционалност на санкциите, установено в член 20 от Директива 2014/67 и тълкувано в определения от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, непубликувано, EU:C:2019:1108) и от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑140/19, C‑141/19 и C‑492/19—C‑494/19, непубликувано, EU:C:2019:1103), пряко приложима разпоредба на тази директива?
Дава ли възможност и изисква ли тълкуването на законодателството на държавата членка в съответствие с правото на Съюза юрисдикциите и административните органи на държавата членка да допълнят — без да е въведена нова национална правна норма — приложимите в настоящия случай национални санкционни разпоредби с критериите за пропорционалност, установени в определения на Съда на Европейския съюз от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑645/18, непубликувано, EU:C:2019:1108) и от 19 декември 2019 г., Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld (C‑140/19, C‑141/19 и C‑492/19—C‑494/19, непубликувано, EU:C:2019:1103)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-868/19: Finanzamt für Körperschaften Berlin, Съдебно решение от 15 април 2021 г.

Следва ли член 11, първа алинея, от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че се противопоставя на разпоредбата на член 2, параграф 2, точка 2 от UStG, доколкото тя възпрепятства едно дружество от тип GmbH & Co. KG, чиито съдружници наред с водещия орган не са само лица, интегрирани във финансово отношение към предприятието на водещия орган по смисъла на член 2, параграф 2, точка 2 от UStG, да бъде органично интегрирано дружество в рамките на ДДС група?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
а) С оглед на принципите на пропорционалност и неутралитет, следва ли член 11, втора алинея, от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че може да оправдае изключването от ДДС група на дружества от типа, посочен в първия въпрос, поради това че сключването и изменението на дружествените договори на тези дружества не подлежат на никакви формални изисквания съгласно националното право и че чисто устни споразумения могат евентуално да породят доказателствени затруднения относно съществуването на финансовата интеграция на органично свързаното дружество?
б) Не може ли член 11, втора алинея, от Директивата за ДДС да се прилага, когато националният законодател не е изразил намерението си да предотврати измамите и избягването на данъци още при приемането на мярката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/19: RTS infra и Aannemingsbedrijf Norré-Behaegel, Съдебно решение от 14 януари 2021 г.

Трябва ли член 57, параграф 4, букви в) и ж) във връзка с параграфи 6 и 7 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагане, при което икономически оператор се задължава по собствена инициатива да представи доказателства за мерките, предприети от него, за да докаже своята надеждност?
При положителен отговор: има ли тълкуваният в този смисъл член 57, параграф 4, букви в) и ж) във връзка с параграфи 6 и 7 от Директива 2014/24 директен ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-674/18: TMD Friction, Съдебно решение от 9 септември 2020 г.

Следва ли Директива 2001/23/ЕО, и по-специално с оглед на член 3, параграфи 1 и 4 и член 5, параграф 2, буква а) от нея, да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне от синдика на предприятие, което е в производство по несъстоятелност, не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му от националната съдебна практика, съгласно което, когато правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по допълнителна професионална пенсионна схема е възникнало след откриване на производството по несъстоятелност, приобретателят не носи отговорност за евентуални права на пенсия, които се основават на периоди на трудова заетост преди откриването на производството по несъстоятелност?
Следва ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2001/23 във връзка с член 8 от Директива 2008/94 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съобразно тълкуването му в националната съдебна практика, което предвижда при настъпване на осигурително събитие по допълнителна професионална пенсионна схема след откриване на производството по несъстоятелност и във връзка с частта на пенсионното обезщетение, за която приобретателят не носи отговорност, че от една страна, определената съгласно националното право институция, гарантираща плащанията по застраховката срещу риска от несъстоятелност, не е длъжна да изплаща обезщетение, когато евентуалните права на обезщетение за старост все още не са законово гарантирани към момента на откриване на производството по несъстоятелност, и че от друга страна, при определяне на съответната част от обезщетението, за което е компетентна тази институция, изчисляването на този размер се извършва на базата на брутното месечно възнаграждение на съответния работник или служител към момента на откриване на производството по несъстоятелност?
Може ли член 8 от Директива 2008/94, доколкото предвижда минимална закрила на придобитите или на евентуалните права на пенсионни обезщетения на работниците и служителите, да има директен ефект, така че да бъде изтъкнат срещу частноправна институция, определена от държавата за гарантираща институция във връзка с риска от неплатежоспособност на работодателите в областта на професионалното пенсионно осигуряване, при положение че, от една страна, предвид възложената ѝ гаранционна задача и условията, при които я изпълнява, тази институция може да бъде приравнена на държавата, и от друга страна, възложената ѝ гаранционна задача реално обхваща видовете обезщетения за старост, за които се търси предвидената в същия член 8 минимална закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/17: Craeynest и др., Съдебно решение от 26 юни 2019 г.

Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 288, трета алинея ДФЕС и членове 6 и 7 от Директива 2008/50 да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии, националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на същата директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-684/16: Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, Съдебно решение от 6 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Национална правна уредба, която предвижда загубата на неползвания годишен отпуск и на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал молба за отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Възможност за позоваване в рамките на спор между частноправни субекти“ По дело C‑684/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови дела, Германия) с акт от 13 декември 2016 г., постъпил в Съда на 27 декември 2016 г., в рамките на производство по дело Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV срещу Tetsuji Shimizu, СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J. ‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии генерален адвокат: Y. Bot, секретар: K. Malacek, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 януари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften eV, от J. Röckl, Rechtsanwalt, – за T. Shimizu, от N. Zimmermann, Rechtsanwalt, – за германското правителство, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-569/16: Bauer, Съдебно решение от 6 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 6 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Социална политика — Организация на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 7 — Право на платен годишен отпуск — Прекратяване на трудово правоотношение поради смърт на работника — Национална правна уредба, която не допуска изплащане на наследниците на работника на финансово обезщетение за неизползвания от работника платен годишен отпуск — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 31, параграф 2 — Позоваване в рамките на спор между частноправни субекти“ По съединени дела C‑569/16 и C‑570/16 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) с актове от 18 октомври 2016 г., постъпили в Съда на 10 ноември 2016 г., в рамките на производства по дела Stadt Wuppertal срещу Maria Elisabeth Bauer (C‑569/16), и Volker Willmeroth, като собственик на TWI Technische Wartung und Instandsetzung Volker Willmeroth eK срещу Martina Broßonn (C‑570/16), СЪДЪТ (голям състав), състоящ се от: K. Lenaerts, председател, J.‑C. Bonichot, A. Prechal (докладчик), M. Vilaras, T. von Danwitz, F. Biltgen, K. Jürimäe и C. Lycourgos, председатели на състави, M. Ilešič, J. Malenovský, E. Levits, L. Bay Larsen и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Stadt Wuppertal, от T. Herbert, Rechtsanwalt, – за M. Broßonn, от O. Teubler, Rechtsanwalt, – за Европейската комисия, от M. van Beek ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-17/17: Hampshire, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.

Следва ли член 8 от Директива 2008/94/ЕО да се тълкува в смисъл, че всеки отделен работник или служител трябва да се ползва от обезщетение, съответстващо на не по-малко от 50 % от стойността на правата му, придобити по схема за допълнително професионално осигуряване, в случай на неплатежоспособност на неговия работодател, или е достатъчно това обезщетение да бъде гарантирано за по-голямата част от работещите по трудов договор, а по силата на някои предвидени в националното право ограничения някои от тези работници да получават обезщетение, по-малко от 50 % от стойността на техните придобити права?
Има ли член 8 от Директива 2008/94 директен ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-585/16: Alheto, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

1) Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, тълкуван във връзка с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32 и чл. 78, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз, че:
а) допуска молбата за международна закрила на лице без гражданство, от палестински произход, регистрирано от [UNRWA] като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, да бъде разгледана като молба по чл. 1, буква А) от [Женевската конвенция], вместо като молба за международна закрила по чл. 1, буква D, [втора алинея] от същата конвенция и при условие че компетентността за разглеждане на молбата е поета на основания, различни от съчувствие или хуманитарни съображения, разглеждането на молбата попада в приложното поле на Директива 2011/95?
б) допуска такава молба да не бъде обсъждана от гледна точка на изискванията по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 и съответно не бъде приложено даденото тълкуване на разпоредбата от Съда [...].
2) Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 във връзка с чл. 5 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 12, ал.1, т.4 от ЗУБ, която не предвижда изрично включваща клауза за палестинските бежанци в съответната редакция и условието помощта да бъде преустановена на каквото и да е основание, както и, че чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 е безусловна и достатъчно точна и поради това норма с директен ефект, която следва да бъде приложена и без изричното позоваване от страна на подалото молба за международна закрила лице, когато молбата следва да се разгледа като такава по чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...].
3) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, тълкуван във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с предвиденото по чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, и предвид фактите по главното производство, че допускат молбата за международна закрила да бъде разгледана от първоинстанционния съд като подадена на основание чл. 1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция [...] и извършена преценката по чл. 12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, когато молбата за международна закрила е подадена от лице без гражданство от палестински произход, регистрирано от UNRWA като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, и тази молба не е разгледана от гледна точка на посочените разпоредби в решението за отказ да се предостави международна закрила?
4) Следва ли от предвиденото по чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32 за правото на ефективна защита в контекста на изискването за „[...] цялостно и ех nunc разглеждане на фактите и правните въпроси", тълкувано във връзка с чл. 33, 34 и 35, [втора алинея] от същата директива и чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95, във връзка с чл. 18, чл. 19 и чл. 47 от [Хартата], че допускат в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с чл. 10, параграф 2 от Директива 2013/32, следното:
а) първоинстанционният съд за пръв път да се произнесе по допустимостта на молбата за международна закрила и по въпроса за връщане на лицето без гражданство в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила след като задължи решаващия орган да представи необходимите за това доказателства и предостави възможност на лицето да изрази становище по въпросите, относими към допустимостта на молбата, или
б) първоинстанционният съд поради допуснато съществено процесуално нарушение следва да отмени решението и задължи решаващия орган да се произнесе отново по молба за международна закрила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, в това число да проведе интервю по допустимост, предвидено по чл. 34 от Директива 2013/32 и се произнесе по въпроса дали е възможно лицето без гражданство да бъде върнато в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила?
в) първоинстанционният съд извършва преценка за сигурността на страната, в която лицето е било установено към момента на устните състезания, респективно към момента на постановяването на решението при настъпили съществени изменения в обстановката, обуславящи решение в полза на лицето?
5) Следва ли предоставяната помощ от UNRWA да се счита за друга закрила по смисъла на чл. 35, ал.1, буква б) от Директива 2013/32 в съответната държава от зоната на действие на агенцията, при условие че тази държава спазва принципа за забрана за връщане по смисъла на Женевската конвенция [...] по отношение на подпомаганите лица от агенцията?
6) Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32, че правото на ефективна защита в контекста на предвиденото „когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива [2011/95]“, тълкуван във връзка с чл. 47 от [Хартата], че при съдебно обжалване на решение, с което молбата за международна закрила е разгледана по същество и постановен отказ да се предостави международна закрила, задължава първоинстанционният съд да постанови решение:
а) което се ползва със сила на присъдено нещо освен по въпроса за законосъобразността на постановения отказ, но и по въпроса за нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95 на лицето, подало молба за международна закрила, в това число когато международна закрила по националното право на съответната държава членка се предоставя само по решение на административен орган;
б) за необходимостта от предоставяне на международна закрила чрез подходящото разглеждане на молбата за международна закрила, независимо от допуснати процесуални нарушения при разглеждането ѝ от решаващия орган?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/15: Farrell, Съдебно решение от 10 октомври 2017 г.

Следва ли установените в точка 20 от решение от 12 юли 1990 г., Foster и др. (C‑188/89, EU:C:1990:313) критерии за проверка дали е налице еманация на държавата да се тълкуват в смисъл, че тези критерии трябва да се прилагат
а) кумулативно или
б) поотделно?
Доколкото посочените в решение от 12 юли 1990 г., Foster и др. (C‑188/89, EU:C:1990:313) аспекти могат евентуално да се считат за фактори, които следва надлежно да се вземат предвид при извършването на цялостна преценка, налице ли е основен принцип, присъщ на установените в това решение отделни фактори, който даден съд следва да приложи, когато обосновава преценката си дали конкретен орган представлява еманация на държавата?
За да се счита, че даден орган е еманация на държава членка, достатъчно ли е тя да му е възложила широк набор от отговорности с явната цел да се изпълняват задължения съгласно правото на ЕС, или освен това е необходимо такъв орган да има и а) изключителни правомощия или б) да извършва дейност под прекия контрол или надзор на тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form