2.05.03.01 - Непосредствено действие
Непосредствено действие
Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/23: Hera Comm, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Попада ли [допълнителният данък], прилаган от държавата членка като дробна или кратна стойност на акциза, с който вече се облага продуктът, в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, посочено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118], или тя трябва да се разбира само като увеличение на акцизната ставка, поради което държавата членка може да не го използва за „специалното предназначение“, предвидено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118]?
В случай че [допълнителният данък] попада в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че отговаря на условията, за да може частноправен субект да се позове на него пред национална юрисдикция с цел да:
– оспори пред продавача на продукта, за който се начислява [допълнителният данък], на когото частноправният субект е възстановил косвения данък, че събираният от държавата членка данък по отношение на продавача е незаконосъобразен, тъй като се основава на национална разпоредба, която противоречи на Директивата;
– поиска впоследствие от продавача да върне недължимо платеното, което последният е поискал и получил от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/23: Drebers, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Изключват ли членове 187 и 189 от [Директивата за ДДС] правна уредба като разглежданата в главното производство (а именно член 48, параграф 2 и член 49 от [Кодекса за ДДС] във връзка с член 9 от [Кралски указ № 3]), съгласно която удълженият период на корекция (от 15 години) се прилага в случай на работи по преобразуване на съществуваща сграда само ако след приключване на работите по преобразуването, с оглед на установените в националното право критерии на националното право, е налице „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, въпреки че икономическият експлоатационен срок на дадена основно ремонтирана сграда (която обаче въз основата на установените в националното право административни критерии не може да бъде квалифицирана като „нова сграда“ по смисъла на член 12) е идентичен с икономическия експлоатационен срок на нова сграда, който е значително по-дълъг от предвидения в посочения член 187 от [Директивата за ДДС] срок от пет години, което по-специално става ясно, ако бъде отчетен фактът, че извършените работи се амортизират за период от 33 години, като това е амортизационният срок за нови сгради?
Проявява ли директен ефект член 187 от [Директивата за ДДС], вследствие на което данъчнозадължено лице, което е извършило работи по сграда, без в резултат на тези работи преобразуваната сграда да се квалифицира въз основа на установените в националното право критерии като „нова сграда“ по смисъла на член 12 от тази директива, но при положение че икономическият експлоатационен срок на тези работи е идентичен с икономическия експлоатационен срок на съответни нови сгради, за които се прилага 15‑годишен период на корекция, да може да се позове на прилагането на 15‑годишния период на корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/22: Gabel Industria Tessile и Canavesi, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995) това е предварително условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
Допуска ли принципът на ефективност национална правна разпоредба (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995), която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само право да предяви граждански иск за възстановяване на недължимо платено срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства ефективността на възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/22: Papier Mettler Italia, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Допускат ли член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС, член 16, параграф 1 от Директива 94/62 и член 8 от Директива 98/34 прилагането на национална разпоредба като предвидената в разглеждания в главното производство декрет, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, когато тази национална разпоредба, която съдържа технически стандарти, които са по-ограничителни от предвидените в правото на Съюза, не е съобщена от държавата членка на Европейската комисия предварително, а едва след приемането и преди публикуването ѝ?
Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива 94/62, допълнени от разпоредбите на точки 1—3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, или предвидените в националната правна уредба допълнителни технически стандарти могат да се обосноват с целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, като се отчитат, при необходимост, специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?
Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива 94/62, допълнени от разпоредбите на точки 1—3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че представляват ясна и точна правна норма, която цели да забрани всяка пречка за пускането на пазара на торбички, които отговарят на изискванията на Директивата, и която задължава всички държавни органи, включително публичната администрация, да оставят без приложение националната правна уредба, която ѝ противоречи?
Накрая, може ли приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са биоразградими, но са произведени в съответствие с изискванията на Директива 94/62, да представлява сериозно и явно нарушение на член 18 от Директива 94/62, когато тази национална правна уредба не е обоснована от целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, от специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и от необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/23: Finalgarve, Определение от 27 юни 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо?
В кои случаи националният съд е длъжен да не прилага национална разпоредба, противоречаща на директива на Съюза, и може ли директива да създава задължения за частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/22: Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (Commune de Ginosa), Съдебно решение от 20 април 2023 г.
Валидна и обвързваща ли е Директива 2006/123 за държавите членки, или е невалидна, доколкото — като директива за хармонизация — е приета само с мнозинство вместо с единодушие, в нарушение на член 115 [ДФЕС]?
Отговаря ли Директива 2006/123[…] обективно и абстрактно на минималните изисквания за достатъчна детайлност на правната уредба и следователно за липса на свобода на преценка за националния законодател, за да може да се счита за автоматично изпълнима и незабавно приложима?
Ако се приеме, че Директива 2006/123 няма директен ефект (non self-executing), съвместима ли е с принципите на правна сигурност последицата, която се изразява в просто изключване или чисто превантивно оставяне без приложение на националния закон, включително когато е невъзможно националният съд да прибегне до конформно тълкуване, или напротив, в посочения случай националното право не бива или не може да бъде приложено, без да се засягат специалните санкции, предвидени в правния ред на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от присъединяването към Договора [за функциониране на ЕС] (член 49) или от липсата на транспониране на [тази директива] (производство за установяване на неизпълнението на задължения)?
Равносилно ли е непосредственото действие на член 12, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 2006/123 на признаването на директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на Директивата, или в рамките на директива за хармонизация като разглежданата („трябва да се приеме, че с членове 9—13 от директивата се извършва изчерпателна хармонизация…“, както е посочено в решение [от 14 юли 2016 г., Promoimpresa и др. (C‑458/14 и C‑67/15, EU:C:2016:558)]) то трябва да се счита за изискване към държавата да приеме мерки за хармонизация, които не са общи, а обвързващи по съдържание?
Може ли или трябва ли за квалифицирането на директива като директно изпълнима или не, и в първия случай, за чисто превантивното оставяне без приложение на националния закон, да се счита, че е от компетентността само на националния съд (на който за целта са предоставени специфични тълкувателни инструменти, като възможността за отправяне на преюдициално запитване до Съда или за преценка за конституционосъобразност), или пък и на отделния държавен служител или ръководител на общината?
Ако се приеме обаче, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), като се има предвид, че член 49 [ДФЕС] не допуска автоматичното продължаване на срока на концесиите/разрешенията, предоставени за имоти, публична собственост, по морското крайбрежие, които се използват с туристическа и развлекателна цел, само „доколкото при тези концесии е налице сигурен трансграничен интерес“, представлява ли съществуването на такова изискване необходимо условие и с оглед на прилагането на член 12, параграфи 1 и 2 от [тази директива]?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за сигурен трансграничен интерес, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Съгласувано ли е с целите, преследвани от Директива 2006/123 и от член 49 [ДФЕС], общото и абстрактно постановяване от националния съд, че изискването за ограниченост на наличните ресурси и концесии, което просто се отнася до цялата територия на страната, е изпълнено, или напротив, като се има предвид, че в Италия компетентни са отделните общини, за тази преценка следва да се счита, че се отнася до крайбрежната територия на всяка отделна община и че следователно е от компетентността само на общините?
Ако абстрактно се приеме, че Директива 2006/123 има директен ефект (self-executing), може ли да се счита, че тази пряка приложимост е налице и конкретно в правна уредба — като италианската — в член 49 от [Кодекс на корабоплаването и въздухоплаването] (който предвижда, че при прекратяването на концесията „всички непреместваеми обекти се придобиват от държавата, без обезщетение или възстановяване на разходите“), и съвместима ли е тази последица от приетия за наличен директен ефект (self-executing) или незабавна приложимост на въпросната директива (по-специално що се отнася до надлежно разрешени сградни конструкции или до концесии за имоти, публична собственост, които са функционално свързани с дейности по туристическо настаняване, като хотели или ваканционни селища) със защитата на основните права — като правото на собственост — които правото на Европейския съюз и Хартата на основните права [на Европейския съюз] признават за подлежащи на привилегирована защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/21: Sambre & Biesme, Съдебно решение от 22 декември 2022 г.
Следва ли член 12, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че има директен ефект в рамките на спорове между публичноправни юридически лица относно прякото възлагане на обществени поръчки, когато съответната държава членка не е транспонирала тази директива в националния правен ред в определените срокове?
Следва ли член 12, параграф 3, втора алинея, подточка i) от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че за да се установи, че съвместно с други възлагащи органи възлагащият орган упражнява върху юридическото лице — изпълнител, контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си структурни звена, посоченото в тази разпоредба изискване възлагащият орган да бъде представляван в органите по вземане на решения на контролираното юридическо лице, е изпълнено само защото в управителния съвет на това юридическо лице участва представителят на друг възлагащ орган, който е и член на управителния съвет на първия възлагащ орган?
Следва ли член 12, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че от приложното поле на тази директива е изключена обществена поръчка, с която на възлагащ орган са възложени задачи за извършване на обществена услуга, които се вписват в рамките на отношение на сътрудничество между други възлагащи органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.