1.09 - Недискриминация и гражданство на Съюза
Недискриминация и гражданство на Съюза
Дело C-165/14: Rendón Marín, Съдебно решение от 13 септември 2016 г.
Следва ли член 21 ДФЕС и Директива 2004/38, от една страна, както и член 20 ДФЕС, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която е задължително на гражданин на трета държава автоматично да се откаже разрешение за пребиваване на територията на съответната държава членка, когато този гражданин е осъждан, въпреки че той издържа сам две ненавършили пълнолетие деца, които са граждани на Съюза и пребивават с него в тази държава членка от раждането си, без да са упражнявали правото си на свободно движение, а този отказ ще принуди децата да напуснат територията на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/14: CS, Съдебно решение от 13 септември 2016 г.
Следва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, според която гражданин на трета държава, който е осъден за престъпление с определена тежест, задължително се експулсира от територията на тази държава членка към трета държава, въпреки че действително упражнява родителските права по отношение на малко дете, което е гражданин на тази държава членка и пребивава в нея от раждането си, без да е упражнявало правото си на свободно движение, а предвиденото експулсиране би принудило детето да напусне територията на Съюза и така би го лишило от възможността действително да се ползва от най-съществената част от правата си като гражданин на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-182/15: Petruhhin, Съдебно решение от 6 септември 2016 г.
Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че при прилагането на договор за екстрадиция, сключен между държава членка и трета държава, на гражданите на всяка държава — членка на Европейския съюз, следва да се гарантира същото равнище на защита, което се гарантира на гражданите на държавата членка, сезирана с молба за екстрадиция към държава, която не е членка на Европейския съюз?
Длъжна ли е в подобни случаи юрисдикцията на сезираната с молба за екстрадиция държава членка да прилага условията за екстрадиция, предвидени в законодателството на държавата членка, на която е гражданин или в която има постоянно пребиваване [заинтересованото] лице?
В случай че екстрадицията трябва да се извърши, без да се вземе предвид специфичното равнище на защита, предвидено за гражданите на сезираната с молба за екстрадиция държава, трябва ли тази държава да провери дали са налице гаранциите по член 19 от Хартата, а именно че никой не може да бъде екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание
Може ли тази проверка да се ограничи до извода, че поискалата екстрадицията държава е страна по Конвенцията против изтезанията, или трябва да се разгледа фактическото положение, като се вземе предвид оценката на тази държава, направена от органите на Съвета на Европа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/15: NA, Съдебно решение от 30 юни 2016 г.
Трябва ли гражданин на трета държава, който е бивш съпруг на гражданин на Съюза, да може да докаже, че бившият му съпруг е упражнявал права по Договорите в приемащата държава членка към момента на развода им, за да запази правото си на пребиваване съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2004/38?
Има ли гражданин на Съюза право на пребиваване в приемаща държава членка, гарантирано от правото на Съюза съгласно членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, при обстоятелства, при които единствената държава в Съюза, в която гражданинът има право да пребивава, е държавата, чийто гражданин е, но е налице фактическа констатация от компетентна юрисдикция, че извеждането на гражданина от приемащата държава членка към държавата, чийто гражданин е, би нарушило правата му съгласно член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Ако гражданинът на Съюза съгласно втори въпрос е дете, има ли родителят, който единствен упражнява родителските права по отношение на това дете, производно право на пребиваване в приемащата държава членка, ако детето би трябвало да придружи родителя при извеждането му от приемащата държава членка?
Има ли право дете да пребивава в приемащата държава членка съгласно член 12 от Регламент № 1612/68, ако родителят на детето, който е гражданин на Съюза и е бил зает в приемащата държава членка, е престанал да пребивава в нея, преди детето да започне образованието си там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/14: Bogendorff von Wolffersdorff, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.
Трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да бъдат тълкувани в смисъл, че органите на държава членка са длъжни да признаят промяна в името на гражданин на тази държава, когато той същевременно е гражданин и на друга държава членка и по време на обичайното си пребиваване в другата държава членка в резултат на промяна в името си, която не е обусловена от промяна в семейното му положение, е придобил име, което е свободно избрано и съдържа няколко благороднически титли, ако по всяка вероятност не би съществувала бъдеща съдържателна връзка с тази държава, а в първата държава членка, въпреки конституционната отмяна на благородническите титли, заварените към момента на отмяната благороднически титли в имената може да продължат да бъдат използвани като част от имената?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/14: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.
Допустимо ли е твърдението за непряка дискриминация, основано на гражданството, при условията на изложената искова молба?
Съществува ли пряка дискриминация, основана на гражданството, при предоставянето на средства за пътни разходи на студенти от други държави членки, които се обучават в Нидерландия, в нарушение на член 18 ДФЕС, във връзка с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/14: Nagy, Съдебно решение от 29 октомври 2015 г.
Трябва ли член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, като спорната в главното производство, която предписва като общо правило, че по пътищата в тази държава членка могат да се движат единствено моторни превозни средства, които са снабдени с административно разрешение и табели с регистрационен номер, предоставени от органите на въпросната държава членка, и по силата на която лице, което не е работник по смисъла на правото на Съюза и което пребивава в същата държава членка, трябва — ако желае да се позове на изключение от това правило, тъй като моторното превозно средство, което използва, му е предоставено от икономически оператор със седалище в друга държава членка — да докаже на място при полицейска проверка, че отговаря на условията, наложени от разглежданата правна уредба, като в противен случай ще му бъде наложена веднага и без възможност за освобождаване глоба, чийто размер е същият като на глобата, която се налага при неизпълнение на задължението за регистриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.