всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

1.09.03.00 - Общи положения

Общи положения

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Компетентен ли е Съветът на Европейския съюз да включи името на жалбоподателя в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки, когато това не е изрично предвидено в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН?
Спазено ли е изискването за мотивиране на актовете на Съвета, с които се налагат ограничителни мерки спрямо жалбоподателя?
Нарушени ли са правата на защита и презумпцията за невиновност на жалбоподателя при приемането и поддържането на ограничителните мерки срещу него?
Съвместими ли са ограничителните мерки с основните права на жалбоподателя, по-специално правото на собственост и свободата на движение?
Обосновано ли е по същество поддържането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя въз основа на неговата принадлежност към бившия режим на Муамар Кадафи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е твърдението за непряка дискриминация, основано на гражданството, при условията на изложената искова молба?
Съществува ли пряка дискриминация, основана на гражданството, при предоставянето на средства за пътни разходи на студенти от други държави членки, които се обучават в Нидерландия, в нарушение на член 18 ДФЕС, във връзка с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Налице ли е нарушение на задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Спазено ли е правото на изслушване и правото на ефективна съдебна защита при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Съответстват ли ограничителните мерки на приложимите материалноправни основания и правната рамка на Съюза?
Нарушен ли е принципът ne bis in idem чрез включването на жалбоподателя в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност по отношение на правото на свобода на изразяване на мнение, свободата при избор на професия, правото на собственост и свободното движение в Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Спазено ли е задължението за мотивиране на ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя?
Нарушено ли е правото на жалбоподателя да бъде изслушан преди приемането на ограничителните мерки?
Съществува ли нарушение на принципа ne bis in idem при включването на жалбоподателя в списъка на лицата, чиито средства се замразяват, поради предходно национално административно производство?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност по отношение на правото на свобода на изразяване на мнение, свобода при избор на професия, право на собственост и свободно движение?
Налице ли е валидно правно основание за приемането на оспорените ограничителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива 91/477 във връзка с член 3 от нея и с член 45, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да приеме законодателна уредба, която препятства издаването на европейски паспорт за огнестрелно оръжие, по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата, на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за цели, различни от лова или спортната стрелба, но с което му се разрешава да притежава (както и да носи) огнестрелното оръжие, за което същият притежател е поискал издаването на такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие, въпреки че законодателната уредба в тази държава членка (на произход) разрешава на посочения притежател дори в отсъствието на европейски паспорт за огнестрелно оръжие да пренесе това оръжие от нейната територия на територията на друга държава членка единствено при условие да спазва задълженията за уведомление, като се има предвид, че предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие не би засегнало по никакъв начин положението на този притежател спрямо държавата членка на произход (т.е. би било достатъчно този притежател само да изпълнява същите задължения за уведомление)?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателната уредба в държавата членка не позволява на този притежател да бъде издаден европейски паспорт за огнестрелно оръжие, има ли член 1, параграф 4 от Директивата директен ефект в смисъл, че на основание на тази разпоредба държавата членка е задължена да издаде такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие на посочения притежател?
В случай на отрицателен отговор на първия или на втория въпрос, задължен ли е компетентният орган да тълкува законодателната уредба на държавата членка, която: а) не забранява изрично на посочения по-горе притежател да получи европейски паспорт за огнестрелно оръжие, но б) въвежда процедура за предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие единствено на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за целите на лова или спортната стрелба, доколкото е възможно в смисъл, че компетентният орган е задължен да издаде европейски паспорт за огнестрелно оръжие и на притежателя на разрешително за носенето на оръжия, което не е предоставено за целите на лова или спортната стрелба, ако това е възможно благодарение на непрякото действие на Директива 91/477?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.

Следва ли член 7, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали дадено лице има право на помощ за обучение в качеството на работник държава членка (приемаща държава членка) може да вземе предвид обстоятелството, че лицето е влязло на нейна територия преди всичко за да премине курс на обучение, поради което тази държава членка не е длъжна да го подпомогне за обучението с оглед на посочения член 24, параграф 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава членка в рамките на Съюза само поради това че има към частноправно юридическо лице задължение, което надхвърля законовоопределен праг и не е обезпечено?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която административното производство, довело до приемане на забрана за напускане на територията като разглежданата по главното производство, която не е била оспорена пред съда и е станала окончателна, може да бъде възобновено, в случай че тази забрана е в явно противоречие с правото на Съюза, само при условия като ограничително изброените в член 99 от Административнопроцесуалния кодекс, и то въпреки факта, че такава забрана продължава да поражда правно действие по отношение на адресата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Съвместимо ли е ограничаването на правото на студентски намаления за транспорт само до студентите, чиито родители получават австрийски семейни помощи, с принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, и с правото на свободно движение и пребиваване на гражданите на Съюза?
Може ли подобно ограничение да се оправдае с оглед на изключенията, предвидени в член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО, или с необходимостта от наличие на действителна връзка между студента и приемащата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Трябва ли разпоредбата на член 44, параграф 2 от Регламент [№ 987/2009] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която периодът за гледане на малко дете, завършен в друга държава — членка на Европейския съюз, следва да се признава като завършен на националната територия само когато отглеждащият родител обичайно е пребивавал в чужбина с детето си и по време на отглеждането или непосредствено преди раждането на детето е плащал задължителни осигурителни вноски за завършени периоди като заето или самостоятелно заето там лице или когато при съвместно пребиваване на съпрузите или партньорите в чужбина съпругът или партньорът на отглеждащия родител е плащал такива вноски или не е плащал само защото принадлежи към кръга от лица по член 5, параграфи 1 и 4 от SGB VI [книга VI от Sozialgesetzbuch] или по силата на член 6 от SGB VI е освободен от плащането на задължителни осигурителни вноски (член 56, параграф 3, второ и трето изречение и членове 57 и 249 от SGB VI)?
Трябва ли разпоредбата на член 44, параграф 2 от Регламент [№ 987/2009], независимо от съдържанието ѝ, да се тълкува в смисъл, че в изключителни случаи периодът за гледане на малко дете трябва да се вземе предвид дори когато не се осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице, ако такъв период иначе не би бил взет предвид съгласно съответните разпоредби нито на компетентната държава членка, нито на друга държава членка, в която съответното лице е пребивавало обичайно при отглеждането на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.

Съвместимо ли е испанското законодателство, което изисква всички недекларирани доходи да бъдат включени в данъчната основа за последната данъчна година при преместване на данъчнозадължено лице в чужбина, със свободата на движение на работници, свободата на установяване и правото на гражданите на Съюза да се придвижват и пребивават свободно, гарантирани от членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО?
Съвместимо ли е испанското законодателство, което изисква всички недекларирани доходи да бъдат включени в данъчната основа за последната данъчна година при преместване на данъчнозадължено лице в чужбина, със свободата на движение на работници и свободата на установяване, гарантирани от членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form