всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

1.09.03.00 - Общи положения

Общи положения

Дело C-233/14: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 2 юни 2016 г.

Допустимо ли е твърдението за непряка дискриминация, основано на гражданството, при условията на изложената искова молба?
Съществува ли пряка дискриминация, основана на гражданството, при предоставянето на средства за пътни разходи на студенти от други държави членки, които се обучават в Нидерландия, в нарушение на член 18 ДФЕС, във връзка с членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС, и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/12: Zeman, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.

Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива 91/477 във връзка с член 3 от нея и с член 45, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да приеме законодателна уредба, която препятства издаването на европейски паспорт за огнестрелно оръжие, по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата, на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за цели, различни от лова или спортната стрелба, но с което му се разрешава да притежава (както и да носи) огнестрелното оръжие, за което същият притежател е поискал издаването на такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие, въпреки че законодателната уредба в тази държава членка (на произход) разрешава на посочения притежател дори в отсъствието на европейски паспорт за огнестрелно оръжие да пренесе това оръжие от нейната територия на територията на друга държава членка единствено при условие да спазва задълженията за уведомление, като се има предвид, че предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие не би засегнало по никакъв начин положението на този притежател спрямо държавата членка на произход (т.е. би било достатъчно този притежател само да изпълнява същите задължения за уведомление)?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателната уредба в държавата членка не позволява на този притежател да бъде издаден европейски паспорт за огнестрелно оръжие, има ли член 1, параграф 4 от Директивата директен ефект в смисъл, че на основание на тази разпоредба държавата членка е задължена да издаде такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие на посочения притежател?
В случай на отрицателен отговор на първия или на втория въпрос, задължен ли е компетентният орган да тълкува законодателната уредба на държавата членка, която: а) не забранява изрично на посочения по-горе притежател да получи европейски паспорт за огнестрелно оръжие, но б) въвежда процедура за предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие единствено на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за целите на лова или спортната стрелба, доколкото е възможно в смисъл, че компетентният орган е задължен да издаде европейски паспорт за огнестрелно оръжие и на притежателя на разрешително за носенето на оръжия, което не е предоставено за целите на лова или спортната стрелба, ако това е възможно благодарение на непрякото действие на Директива 91/477?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/12: N., Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.

Следва ли член 7, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали дадено лице има право на помощ за обучение в качеството на работник държава членка (приемаща държава членка) може да вземе предвид обстоятелството, че лицето е влязло на нейна територия преди всичко за да премине курс на обучение, поради което тази държава членка не е длъжна да го подпомогне за обучението с оглед на посочения член 24, параграф 2?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/11: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

Съвместимо ли е ограничаването на правото на студентски намаления за транспорт само до студентите, чиито родители получават австрийски семейни помощи, с принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, и с правото на свободно движение и пребиваване на гражданите на Съюза?
Може ли подобно ограничение да се оправдае с оглед на изключенията, предвидени в член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО, или с необходимостта от наличие на действителна връзка между студента и приемащата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/11: Byankov, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава членка в рамките на Съюза само поради това че има към частноправно юридическо лице задължение, което надхвърля законовоопределен праг и не е обезпечено?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която административното производство, довело до приемане на забрана за напускане на територията като разглежданата по главното производство, която не е била оспорена пред съда и е станала окончателна, може да бъде възобновено, в случай че тази забрана е в явно противоречие с правото на Съюза, само при условия като ограничително изброените в член 99 от Административнопроцесуалния кодекс, и то въпреки факта, че такава забрана продължава да поражда правно действие по отношение на адресата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-522/10: Reichel-Albert, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Трябва ли разпоредбата на член 44, параграф 2 от Регламент [№ 987/2009] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която периодът за гледане на малко дете, завършен в друга държава — членка на Европейския съюз, следва да се признава като завършен на националната територия само когато отглеждащият родител обичайно е пребивавал в чужбина с детето си и по време на отглеждането или непосредствено преди раждането на детето е плащал задължителни осигурителни вноски за завършени периоди като заето или самостоятелно заето там лице или когато при съвместно пребиваване на съпрузите или партньорите в чужбина съпругът или партньорът на отглеждащия родител е плащал такива вноски или не е плащал само защото принадлежи към кръга от лица по член 5, параграфи 1 и 4 от SGB VI [книга VI от Sozialgesetzbuch] или по силата на член 6 от SGB VI е освободен от плащането на задължителни осигурителни вноски (член 56, параграф 3, второ и трето изречение и членове 57 и 249 от SGB VI)?
Трябва ли разпоредбата на член 44, параграф 2 от Регламент [№ 987/2009], независимо от съдържанието ѝ, да се тълкува в смисъл, че в изключителни случаи периодът за гледане на малко дете трябва да се вземе предвид дори когато не се осъществява дейност като заето или самостоятелно заето лице, ако такъв период иначе не би бил взет предвид съгласно съответните разпоредби нито на компетентната държава членка, нито на друга държава членка, в която съответното лице е пребивавало обичайно при отглеждането на детето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-269/09: Комисия/Испания, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.

Съвместимо ли е испанското законодателство, което изисква всички недекларирани доходи да бъдат включени в данъчната основа за последната данъчна година при преместване на данъчнозадължено лице в чужбина, със свободата на движение на работници, свободата на установяване и правото на гражданите на Съюза да се придвижват и пребивават свободно, гарантирани от членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО?
Съвместимо ли е испанското законодателство, което изисква всички недекларирани доходи да бъдат включени в данъчната основа за последната данъчна година при преместване на данъчнозадължено лице в чужбина, със свободата на движение на работници и свободата на установяване, гарантирани от членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-424/10: Ziolkowski и Szeja, Съдебно решение от 21 декември 2011 г.

Трябва ли член 16, параграф 1, първо изречение от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че предоставя на гражданите на Европейския съюз, които пребивават законно от повече от пет години в държава членка единствено на основание на нейното национално законодателство, но през този период не отговарят на изискванията на член 7, параграф 1 от Директива 2004/38, право на постоянно пребиваване в тази държава членка?
Трябва ли, когато се определя периодът на законно пребиваване по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 2004/38, да се отчетат и периодите на пребиваване на гражданина на Съюза в приемащата държава членка, преди държавата му на произход да се присъедини към Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-345/09: van Delft и др., Съдебно решение от 14 октомври 2010 г.

Трябва ли членове 28, 28а и 33 от Регламент № 1408/71, разпоредбите на точка 1, букви а) и б) от раздел Р от приложение VI към Регламент № 1408/71 и член 29 от Регламент № 574/72 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 69 от [ZVW], доколкото тя предвижда, че носителят на правото на пенсия или на обезщетение за неработоспособност, който по принцип може да се позове на правото по членове 28 и 28а от Регламент № 1408/71, е длъжен да се яви пред [CVZ] и че от неговата пенсия или обезщетение за неработоспособност трябва да се удържа вноска, дори и той да не е регистриран по смисъла на член 29 от Регламент № 574/72?
Трябва ли член [21 ДФЕС] или член [45 ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 69 от [ZVW], доколкото тя предвижда, че гражданин на [Съюза], който по принцип може да се позовава на правото по членове 28 и 28а от Регламент № 1408/71, е длъжен да се яви пред [CVZ] и от неговата пенсия или обезщетение за неработоспособност трябва да се удържа вноска, дори и той да не е регистриран по смисъла на член 29 от Регламент № 574/72?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/09: Zanotti, Съдебно решение от 20 май 2010 г.

Следва ли членове 18 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, така както е тълкувана и прилагана от компетентните национални органи, изключва приспадане от брутния данък на разходите за посещаване на университетски курс в друга държава членка, макар посочените разходи да могат да се приспаднат, що се отнася до университетски курсове, провеждани от учебни заведения, които са установени в тази държава членка, или позволява приспадането на разходите за посещаване на подобни курсове, но до границите на тавана, определен за съответните разходи, предвидени за посещаването на сходни курсове, провеждани в най-близкия до данъчния адрес на данъчнозадълженото лице национален публичен университет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form