1.07 - Тълкуване на правото на Съюза
Тълкуване на правото на Съюза
Дело C-293/16: Sharda Europe, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Как следва да се разглежда датата 31 декември 2008 г., посочена в член 3, параграф 2 от Директива 2008/69 в текста ѝ на испански език — като краен срок за извършването на повторна оценка от страна на държавите членки, като крайна дата за включване в списъка в приложение I към Директива 91/414 на активните вещества, които подлежат на повторна оценка, или като последен ден от срока за подаване на съответното заявление за включване?
Изразът „най-късно до 31 декември 2008 г.“, съдържащ се в член 3, параграф 2 от Директива 2008/69, означава ли, че става въпрос за императивен срок с оглед на целта на системата по Директива 91/414, който държавите членки нямат право да удължават и следователно той е окончателно определен с Директива 2008/69?
Ако бъде прието, че посоченият срок може да бъде удължен, може ли неговото удължаване да бъде допуснато поради обективни причини, представляващи непреодолима сила, или, доколкото този срок се отнася до задължението на държавите членки по член 3, същите имат право да го удължават съобразно националното си законодателство, в случаите и при условията, предвидени в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/15: Hummel Holding, Съдебно решение от 18 май 2017 г.
При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/14: A и др., Съдебно решение от 14 март 2017 г.
1) Разполагат ли жалбоподателите в настоящото производство безспорно с право, по-специално на основание на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да подадат съгласно член 263 ДФЕС от свое име жалба пред Общия съд за отмяната на Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото вследствие на него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
2) а) Като се има предвид също съображение 11 от Рамково решение 2002/475, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични престъпления по смисъла на Рамковото решение?
б) При положителен отговор на въпрос 2а, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931 и на Регламент № 2580/2001?
3) Могат ли действията, въз основа на които с Регламент за изпълнение № 610/2010 образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства, да се считат за „действия на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт“ по смисъла на международното хуманитарно право?
4) След като се вземе предвид отговорът на въпросите 1, 2а, 2б и 3, валиден ли е Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото чрез него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
5) При положителен отговор на въпрос 4, в този случай невалидността разпростира ли се върху предишните и следващите решения на Съвета за актуализиране на списъка за замразяване на средства, доколкото чрез посочените решения образуванието LTTE е включено в този списък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/16: Полша/Комисия, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Допустимо ли е изискването поне 50% от финансовата подкрепа за полусубсистентни стопанства да бъде използвана за операции по преструктуриране, въпреки че такова количествено изискване не е изрично предвидено в член 33 тер от Регламент № 1257/1999?
Съвместимо ли е въвеждането на това изискване с принципа на правната сигурност?
Достатъчно мотивирано ли е съдебното решение относно валидността на изискването за използване на поне 50% от подкрепата за преструктуриране?
Съответства ли изискването за използване на поне 50% от подкрепата за преструктуриране на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-444/15: Associazione Italia Nostra Onlus, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Валиден ли е член 3, параграф 3 от Директива 2001/42 в частта, отнасяща се и до хипотезата по параграф 2, буква б) от същия член, с оглед на разпоредбите в областта на околната среда от Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права, доколкото изключва системното прилагане на стратегическа екологична оценка по отношение на планове и програми, за които е счетено, че непременно трябва да бъдат подложени на оценка на въздействието по смисъла на членове 6 и 7 от Директивата за местообитанията?
Трябва ли член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/42 във връзка със съображение 10 от същата директива, в което се предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива[та за местообитанията] има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като националната правна уредба, в която, за да се определи понятието „малки площи на местно ниво“, предвидено в член 3, параграф 3 от Директива 2001/42/ЕО, се посочват единствено количествени данни?
Трябва ли член 3, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/42 във връзка със съображение 10 от същата директива, в което се предвижда, че „всички планове и програми, които са определени, че изискват оценка по силата на Директива[та за местообитанията] има вероятност да причинят съществени последици върху околната среда и по правило следва да подлежат на системна екологична оценка“, да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като националната правна уредба, която изключва автоматичното и задължително прилагане на процедурата за стратегическа екологична оценка по отношение на всички проекти за развитие на градски зони — както нови, така и такива за разширяване на градски зони — които засягат площи до 40 хектара или проекти за възстановяване или за развитие на градски зони в рамките на съществуващи градски зони, които проекти засягат площи до 10 хектара, дори ако с оглед на вероятните последици върху местата вече е било счетено, че за проектите непременно трябва да се извърши оценка на въздействието в съответствие с членове 6 и 7 от Директивата за местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/14: Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.
Следва ли от разпоредбите на член 14 от Директива 91/414, респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламент № 1107/2009, респ. член 19 от Директива 98/8, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директива 2003/4 следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението?
Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2[, втора алинея] от Директива 2003/4, ако се отчитат изложените в точка 5.5 от [акта за преюдициално запитване] доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 [от този акт] съдържание на документите?
а) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества, и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“?
б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)?
Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки?
В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми?
Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим?
От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, […] от Директива 2003/4 следва ли, че ако са налице емисии в околната среда, източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него?
За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на член 4, параграф 2, [първа алинея,] буква г) [от Директива 2003/4] следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/15: DHL Express (Austria), Съдебно решение от 16 ноември 2016 г.
Допуска ли член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире от Директива 97/67 национално законодателство като разглежданото в главното производство, което възлага на всички доставчици на пощенски услуги, включително на тези, които не предоставят услуги, попадащи в обхвата на универсалната услуга, задължението за изплащане на финансова вноска за покриване на разходите на регулаторния орган, натоварен с този сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/15: Private Equity Insurance Group, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Следва ли разпоредбите на член 4 от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения във връзка със съображения 1 и 4 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че същите са приложими само по отношение на сетълмента в системите за сетълмент на ценни книжа, или тези разпоредби се прилагат и по отношение на всяка сметка, открита в банка, включително разплащателна сметка, която не се използва за сетълмент на сделки с ценни книжа?
Следва ли разпоредбите на членове 3 и 8 от Директива 2002/47 във връзка със съображения 3 и 5 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че целта на Директивата е да осигури изключително благоприятно приоритетно третиране на кредитните институции в случаите на несъстоятелност на техни клиенти, по-конкретно спрямо останалите кредитори на тези клиенти като работници и служители — за вземанията им за трудово възнаграждение, държавата — за публични вземания и обезпечените кредитори, вземанията на които са гарантирани с обезпечения, ползващи се с обществено доверие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/15: Wathelet, Съдебно решение от 9 ноември 2016 г.
Следва ли понятието „продавач“ на потребителски стоки по член 1649 bis от белгийския Граждански кодекс, добавен със Закон от 1 септември 1994 г., озаглавен „Закон за защита на потребителите при продажба на потребителски стоки“, който транспонира в белгийското право Директива 1999/44 относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, да се тълкува в смисъл, че се отнася не само до търговците, които в качеството на продавачи прехвърлят на потребителите правото на собственост върху потребителски стоки, но и до търговците, които действат като посредници на продавачи нетърговци, независимо дали са получили възнаграждение за своето участие и дали са уведомили кандидат купувача, че продавачът е физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-448/14: Davitas, Съдебно решение от 9 ноември 2016 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква в) от Регламент № 258/97 да се тълкува в смисъл, че изразът „нова първична молекулна структура“ се отнася до храните или хранителните съставки, които не са били използвани за консумация от човека на територията на Съюза преди 15 май 1997 г., или до храните или хранителните съставки, чиято молекулна структура не е съществувала като такава в природата до тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.