1.05.02 - Прилагане на правото на Съюза във вътрешния правен ред
Прилагане на правото на Съюза във вътрешния правен ред
Дело C-316/22: Gabel Industria Tessile и Canavesi, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995) това е предварително условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
Допуска ли принципът на ефективност национална правна разпоредба (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995), която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само право да предяви граждански иск за възстановяване на недължимо платено срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства ефективността на възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-532/23: Lear Corporation Hungary, Определение от 10 април 2024 г.
Как следва да се тълкува чл. 183 от Директива 2006/112 във връзка с принципите на равностойност, ефективност и данъчна неутралност по отношение на възстановяването на ДДС и начисляването на лихви за забава, когато нормативно условие е било обявено за противоречащо на правото на Съюза?
Допустимо ли е националната практика да изключва задължението за изплащане на лихви за забава, които не са били изрично посочени в първоначалното искане, и при какви условия не може да се квалифицира като ново и погасено по давност второ искане за лихви за забава?
Следва ли второ искане за лихви за забава, което обхваща нов период, да се счита за допълнение към първото искане, ако се отнася до същото нарушение на правото на Съюза и възможността за разширяване на времевия обхват е станала известна едва след национално съдебно решение, постановено във връзка с решение на Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-674/22: Gemeente Dinkelland, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
Трябва ли правният принцип, че се дължи лихва за забава, когато възникне право на възстановяване на събран в нарушение на правото на Съюза данък, да се тълкува в смисъл, че на данъчнозадълженото лице, на което се възстановява данъкът, трябва да се плати лихва за забава и при положение че:
a) възстановяването е в резултат на допуснати от данъчнозадълженото лице счетоводни грешки като описаните в настоящото решение, за които данъчният инспектор не е отговорен,
б) възстановяването се налага поради преизчисляване по нов критерий за разпределение, прилаган за целите на приспадане на данъка за общите разходи при описаните в настоящото решение обстоятелства?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, от кой момент в такъв случай възниква правото на лихва за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/22: Papier Mettler Italia, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Допускат ли член 114, параграфи 5 и 6 ДФЕС, член 16, параграф 1 от Директива 94/62 и член 8 от Директива 98/34 прилагането на национална разпоредба като предвидената в разглеждания в главното производство декрет, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, когато тази национална разпоредба, която съдържа технически стандарти, които са по-ограничителни от предвидените в правото на Съюза, не е съобщена от държавата членка на Европейската комисия предварително, а едва след приемането и преди публикуването ѝ?
Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива 94/62, допълнени от разпоредбите на точки 1—3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са произведени от биоразградими материали, но отговарят на другите изисквания в Директива 94/62, или предвидените в националната правна уредба допълнителни технически стандарти могат да се обосноват с целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, като се отчитат, при необходимост, специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?
Трябва ли членове 1 и 2, член 9, параграф 1 и член 18 от Директива 94/62, допълнени от разпоредбите на точки 1—3 от приложение II към Директивата, да се тълкуват в смисъл, че представляват ясна и точна правна норма, която цели да забрани всяка пречка за пускането на пазара на торбички, които отговарят на изискванията на Директивата, и която задължава всички държавни органи, включително публичната администрация, да оставят без приложение националната правна уредба, която ѝ противоречи?
Накрая, може ли приемането на национална правна уредба, която забранява пускането на пазара на торбички за пазаруване за еднократна употреба, които не са биоразградими, но са произведени в съответствие с изискванията на Директива 94/62, да представлява сериозно и явно нарушение на член 18 от Директива 94/62, когато тази национална правна уредба не е обоснована от целта да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда, от специфичните проблеми на събирането на отпадъци в държавата членка и от необходимостта тази държава да изпълнява и установените от правото на Съюза задължения в тази област?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/22: I (Remboursement de cotisations), Съдебно решение от 14 декември 2023 г.
Трябва ли член 2 от Регламент № 1360/2013 да се тълкува в смисъл, че производител на захар е трябвало да подаде заявлението си за възстановяване на неоснователно събрани налози до 30 септември 2014 г.?
При отрицателен отговор на първия въпрос: в случай като разглеждания (когато размерът на налозите е определен в нарушение на правото на ЕС, но окончателно, а заявлението за възстановяването им е подадено едва една година след като с Регламент № 1360/2013 е определен с обратна сила по-нисък коефициент) има ли право компетентният орган да откаже да възстанови неоснователно събрани налози върху производството, като се позове на националните разпоредби относно окончателния им характер и на приложимия съгласно националните разпоредби срок за определяне на размера на налозите, както и на принципа на правна сигурност съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-508/22: Administrația Județeană a Finanțelor Publice Brașov (Transfert du droit au remboursement), Съдебно решение от 28 септември 2023 г.
Може ли правото на Съюза [член 110 ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че размерът на такса, която е забранена от правото на Съюза, е включен в стойността на превозното средство и [вземането във връзка с него] може да бъде прехвърлено заедно с правото на собственост върху превозното средство на трети лица приобретатели?
Допуска ли тълкуването [на член] 110 ДФЕС национална правна уредба като член 1 от OUG № 52/2017, съгласно която възстановяването на забранена от правото на Съюза такса може да се извърши само в полза на задълженото лице, което я е платило, но не и на последващите приобретатели на превозното средство, за което е платена таксата, когато таксата не е възстановена на платеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/22: Schütte, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Изискват ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО — и по-специално принципът на данъчна неутралност и принципът на ефективност — жалбоподателят да има право да предяви пряк иск срещу данъчния орган за възстановяване на надплатен на доставчици нагоре по веригата ДДС, ведно с лихвите, при положение че след това и тези доставчици могат въз основа на корекция на фактурите да поискат възстановяване от данъчния орган, който обаче вече няма да може да иска плащане от жалбоподателя и поради това има опасност да трябва да възстанови един и същ ДДС два пъти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/22: Super Bock Bebidas, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Съставлява ли вертикалното определяне на минимални цени само по себе си нарушение с оглед на целта, което не изисква предварителен анализ на достатъчната степен на вредност на споразумението?
Доказването на елемента „споразумение“ от нарушението чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите предполага ли конкретно да се докаже, по-специално чрез преки доказателства, че дистрибуторите са спазвали на практика определените цени?
Достатъчни елементи ли са[, първо,] изпращането на таблици, посочващи минимални цени и дистрибуторски маржове, [второ,] искането на информация от дистрибуторите за продажните цени, [трето,] подаването на оплаквания от дистрибуторите, когато считат, че наложените им цени за препродажба не са конкурентни, или когато установят, че конкурентни дистрибутори не се съобразяват с правилата, [четвърто,] наличието на механизми за наблюдение на (минималните средни) цени и [пето,] ответните мерки (без доказване на конкретното им прилагане), за да се приеме, че е налице нарушение чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите?
Предполага ли се в светлината на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, член 4, буква а) от Регламент № 330/2010, Насоките относно вертикалните ограничения и съдебната практика на [Европейския съюз], че споразумението между доставчик и дистрибутори за (вертикално) определяне на минимални цени и други търговски условия, приложими при препродажба, има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, без да се засяга анализът на евентуалните положителни икономически последици, произтичащи от тази практика, по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС и със съдебната практика на [Съюза] съдебно решение, с което се приема, че е осъществен обективният елемент „споразумение“ между доставчик и дистрибутори, въз основа на:
а) определянето и налагането от страна на доставчика на дистрибуторите — редовно, по отношение на всички и без никакви промени през периода на прилагането — на търговски условия, които те трябва да спазват при препродажбата на продуктите, които купуват от доставчика, а именно цените, които прилагат за своите клиенти, главно под формата на минимални цени или минимални средни цени;
б) съобщаването на наложените препродажни цени устно или писмено (по електронна поща);
в) липсата на възможност за дистрибуторите да определят сами препродажните си цени;
г) обичайната и обща практика (в телефонни разговори или лично) служителите на доставчика да изискват от дистрибуторите да спазват посочените цени;
д) общото спазване от страна на дистрибуторите на определените от доставчика препродажни цени (с изключение на спорадично несъгласие) и констатацията, че поведението на дистрибуторите на пазара като цяло съответства на условията, определени от доставчика;
е) обстоятелството, че за да не бъдат в неизпълнение, често самите дистрибутори искат от доставчика да посочи препродажните цени;
ж) констатацията, че дистрибуторите често се оплакват на доставчика от цените, които трябва да прилагат, вместо просто да приложат други цени;
з) определянето на (ниски) дистрибуторски маржове от страна на доставчика и допускането от страна на дистрибуторите, че тези маржове съответстват на равнището на възнаграждение за осъществените от тях сделки;
и) констатацията, че налагайки ниски маржове, доставчикът е наложил минимална препродажна цена, като в противен случай маржовете на дистрибуторите ще бъдат отрицателни;
й) политиката на отстъпки, предоставяни от доставчика на дистрибуторите въз основа на действително приложената препродажна цена, като минималната цена, предварително определена от доставчика, е равнището на връщанията, осъществявани при sell out;
к) необходимостта дистрибуторите — в много случаи с оглед на отрицателния дистрибуторски марж — да се съобразяват с равнищата на препродажните цени, наложени от доставчика; практиката на по-ниски препродажни цени е била прилагана само в много специфични случаи и при искане от страна на дистрибуторите към доставчика за допълнителна отстъпка при sell out,
л) определяне от доставчика и спазване от дистрибуторите на максимални отстъпки, които да се прилагат за съответните клиенти, което води до минимална препродажна цена, като в противен случай дистрибуторският марж е отрицателен;
м) директния контакт на доставчика с клиентите на дистрибуторите и определянето на условията за препродажба, които им се налагат впоследствие;
н) намесата на доставчика по инициатива на дистрибуторите, в смисъл, че той е този, който решава да приложи конкретна търговска отстъпка или предоговаря търговските условия за препродажба; и
о) искането на дистрибуторите да получат разрешение от доставчика да сключат конкретна сделка при определени условия, за да осигурят своя дистрибуторски марж?
Може ли споразумение за определяне на минимални препродажни цени с описаните по-горе характеристики, което обхваща почти цялата територия на страната, да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-829/21: Stadt Frankfurt am Main (Renouvellement d’un permis de séjour dans le deuxième État membre), Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Следва ли Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже да поднови разрешение за пребиваване, което е издала на гражданин на трета страна съгласно разпоредбите на глава III от тази директива, на основанието, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от същата директива, че тъй като е отсъствал от територията на държавата членка, която му е предоставила статут на дългосрочно пребиваващ, за период, по-дълъг от шест години, този гражданин е загубил правото си на този статут в последната държава членка и ако това е така, на какви условия се подчинява подобно решение за отказ?
Следва ли член 9, параграф 4, втора алинея и член 22, параграф 1, буква б) от Директива 2003/109 да се тълкуват в смисъл, че втората държава членка, която прилага тези разпоредби чрез две отделни разпоредби, ги транспонира надлежно в националното право, когато първата разпоредба възпроизвежда основанието, което води до загуба на правото на статут на дългосрочно пребиваващ, посочено в член 9, параграф 4, втора алинея от тази директива, а втората разпоредба предвижда, че разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от посочената директива трябва да бъде отнето, ако съответният гражданин на трета страна е загубил правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в държавата членка, която го е издала, без тази разпоредба да се позовава конкретно на някое от основанията за загуба на това право, посочени в член 9 от същата тази директива?
Следва ли член 15, параграф 4, втора алинея от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която гражданинът на трета страна е поискал да му бъде издадено разрешение за пребиваване съгласно разпоредбите на глава III от тази директива или да му бъде подновено такова разрешение, може да отхвърли тази молба с мотива, че този гражданин не е приложил към молбата си доказателства, че разполага с жилище с достатъчна жилищна площ, въпреки че тази държава членка не е приложила тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/23: Finalgarve, Определение от 27 юни 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо?
В кои случаи националният съд е длъжен да не прилага национална разпоредба, противоречаща на директива на Съюза, и може ли директива да създава задължения за частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.