1.05.02 - Прилагане на правото на Съюза във вътрешния правен ред
Прилагане на правото на Съюза във вътрешния правен ред
Дело C-97/24: The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че държава членка, която в продължение на няколко седмици не е гарантирала достъпа на кандидат за международна закрила до предвидените в Директива 2013/33 материални условия на приемане, може да бъде освободена от отговорността си съгласно правото на Съюза, като се позове на временното изчерпване на възможностите за настаняване, с които кандидатите за международна закрила обичайно разполагат на нейна територия, поради навлизането на граждани на трети страни, търсещи временна или международна закрила, което с оглед на значителния си и внезапен характер е било непредвидимо и непреодолимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/24: Porcellino Grasso, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Следва ли член 19 от Регламент № 1698/2005 и член 9, параграф 3 от Регламент № 1974/2006 да се тълкуват в смисъл, че не допускат националните органи, участващи в прилагането на мярка за безвъзмездно финансово подпомагане, да издават, поради установени от Сметната палата изчислителни грешки, актове, с които се намалява размерът на финансовата помощ, отпусната с одобрената и изменена с решения на Комисията национална програма за развитие на селските райони за 2007—2013 г., при все че към датата на установяването на тези грешки тази програма вече не е можела да бъде преразглеждана, нито изменяна, и дали съображенията, изложени от Общия съд в решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия (T‑33/21, EU:T:2023:5), са релевантни в това отношение?
Изисква ли принципът на отговорност на държавите членки за нарушение на правото на Съюза в ситуация като разглежданата румънската държава да изплаща на бенефициерите по мярка 215 помощта в размера, предвиден в Решение за изпълнение C(2012) 3529, за целия срок на техните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/23: BALTIC CONTAINER TERMINAL, Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
1) Допуска ли член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, във връзка с член 214, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, специалният режим свободна зона да бъде приключен, без в електронната система за отчетност да е въведен [MRN] за указване на митническата декларация, въз основа на която стоките са поставени под следващ митнически режим?
2) Допускат ли член 214, параграф 1 и член 215, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, както и член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, титулярят на специален режим свободна зона да приключи този режим единствено въз основа на отбелязване на митнически статус на стоките, направено от митническия служител в транспортния документ за същите (товарителница CMR), без сам да извърши проверка на валидността на статуса на тези стоки?
3) При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде обхватът на проверката съгласно член 214, параграф 1 и член 215, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, както и съгласно член 178, параграф 1, букви б) и в) от Делегиран регламент 2015/2446, за да се счита, че специалният режим свободна зона е приключен правилно?
4) Може ли титулярят на специалния режим свободна зона да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания въз основа на потвърждение от страна на митническите органи, че митническият статус на стоките е променен от „несъюзни стоки“ на „съюзни стоки“, включително ако това потвърждение не съдържа основанието за посочената промяна, нито данни, които да позволяват съответното основание да бъде проверено?
5) При отрицателен отговор на четвъртия преюдициален въпрос, с оглед на принципа на силата на пресъдено нещо, прогласен в националното право и в правото на Съюза, може ли обстоятелството, че по друго дело, образувано пред национален съд, с влязло в сила решение е прието, че в съответствие с процедурите, установени от митническите органи, титулярят на митническия режим не е извършил никакво нарушение, що се отнася до митническия режим свободна зона, да бъде основание за освобождаване от митническо задължение, възникнало по силата на член 79, параграф 1, буква а) и параграф 3, буква а) от Митническия кодекс на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/22: MFE, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли принципът за добро финансово управление да се тълкува в смисъл, че във връзка с принципа на равностойност не допуска юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел и е бенефициер на безвъзмездни средства от ЕФРР, да получи лихви за забава (наказателни лихви) от публичен орган на държава членка за забавено плащане на допустими разходи за период, през който е бил в сила административен акт, който е изключвал тяхното възстановяване и който впоследствие е бил отменен със съдебно решение?
При отрицателен отговор на първия въпрос, релевантна ли е вината на бенефициера на финансирането, установено с това решение, за определянето на размера на лихвите за забава, като се има предвид, че същият публичен орган, натоварен с управлението на европейските средства, в крайна сметка е обявил всички разходи за допустими след постановяването на това решение?
При тълкуването на принципа на равностойност по отношение на момента, в който на бенефициера на безвъзмездно финансиране от ЕФРР се изплащат лихвите за забава, съществува ли норма от националното право, която да предвижда, че в случай на установяване на нередност, единствената последица е отказ от предоставяне на съответната финансова помощ или, в зависимост от случая, нейното отнемане (възстановяване на недължимите суми) на нивото, на което са били отпуснати, без лихва, въпреки че бенефициерът на тези суми се е възползвал от финансовата облага до момента на връщането им, и само ако това връщане не се извърши в рамките на предвидения законов срок, а именно 30 дни от уведомяването за кредитния инструмент, разпоредбите на член 42, параграфи 1 и 2 от [OUG № 66/2011] позволява получаването на лихви след изтичането на гореспоменатия срок?
Допускат ли разпоредбите на член 288, параграф 3 ДФЕС при обстоятелства като разглежданите в настоящия случай прилагането на Директива [2011/7] да бъде разширено с национална правна уредба и по отношение на договор за предоставяне на безвъзмездно финансиране от ЕФРР, сключен между публичния орган, отговарящ за управлението на европейските средства, и юридическо лице, което управлява предприятие със стопанска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-741/22: Casino de Spa и др., Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Трябва ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която установява разлика в третирането между, от една страна, онлайн закупуването на лотарийни билети и, от друга страна, участието в други онлайн форми на хазарт, като изключва последното от приложимото за първото освобождаване от ДДС?
Задължават ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и принципът на предимство на правото на Съюза националния съд да остави без приложение национални разпоредби, за които е установено, че са несъвместими с член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, независимо че националният конституционен съд е постановил решение, съгласно което действието на тези национални разпоредби се запазва?
Предоставят ли нормите на правото на Съюза относно връщането на недължимо платеното на данъчнозадължено лице правото да му бъде възстановен данъкът върху добавената стойност, който държава членка му е събрала в нарушение на член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, ако това възстановяване не води до неоснователното му обогатяване?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че когато освобождаването от данък върху добавената стойност (ДДС), от което са се ползвали някои оператори, представлява незаконосъобразна държавна помощ, данъчнозадължено лице, което не е ползвало това освобождаване, може да получи под формата на обезщетение сума, равняваща се на платения от него ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/23: Chaudfontaine Loisirs, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Допуска ли член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, национална правна уредба, която установява разлика в третирането между, от една страна, офлайн закупуването на лотарийни билети и участието в други офлайн форми на хазарт, и от друга страна, участието в онлайн форми на хазарт, различни от онлайн лотариите, като изключва последното от приложимото за първите две освобождаване от ДДС?
Задължават ли принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, и принципът на предимство на правото на Съюза националния съд да остави без приложение национални разпоредби, за които е установено, че са несъвместими с член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112, разглеждан във връзка с принципа на данъчна неутралност, като в това отношение е без значение обстоятелството, че националният конституционен съд е решил да запази действието на тези национални разпоредби?
Трябва ли нормите на правото на Съюза относно връщането на недължимо платеното да се тълкуват в смисъл, че предоставят на данъчнозадължено лице правото да му бъде възстановен данъкът върху добавената стойност — който държава членка му е събрала в нарушение на член 135, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112 — ако това възстановяване не води до неоснователното му обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/22: BP France, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28 и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, [първа алинея], букви а)[—]в) от [Директива 2009/28], както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а)[—]в) от Директива 2018/2001?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 [ДФЕС], мярка на държава членка като посочената в точка [36 от настоящото решение], въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/21: Heureka Group (Comparateurs de prix en ligne), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които частични вреди започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/22: Gabel Industria Tessile и Canavesi, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995) това е предварително условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
Допуска ли принципът на ефективност национална правна разпоредба (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995), която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само право да предяви граждански иск за възстановяване на недължимо платено срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства ефективността на възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.