1.05.02.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-18/13: Maks Pen, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.
Следва ли да се отнесат към „данъчна измама“ за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които посоченият във фактурата доставчик или негов подизпълнител не разполагат с необходимите персонал, материали и активи да предоставят услугата, не са документирали разходи за фактическото извършване на услугата и отразили такива в счетоводството си, както и са съставени неистински документи относно авторството на подписалите ги за доставчика лица, представляващи договор и приемо-предавателен протокол, представени като доказателство за дължимите насрещни престации и за изпълнението на доставката, за която е издадена данъчна фактура и упражнено правото на приспадане на данъка?
От задължението на съда да откаже прилагането на правото на приспадане на данъка при данъчна измама, произтичащо от правото на Съюза, изведено в съдебната практика на Съда […], произтича ли и задължение националният съд служебно да установи наличието на данъчна измама при условията на главното производство, като: прецени нови фактически положения, въведени за пръв път пред съда; прецени всички доказателства, сред които относими към привидни сделки, неистински документи, документи с невярно съдържание, предвид задълженията на съда по националното право да разреши делото по същество, да спази забрана за влошаването на положението на жалбоподателя, да спази принципите за правото на защита и правна сигурност и служебно да приложи относимите правни норми?
Във връзка със задължението на съда да откаже правото на приспадане на ДДС при данъчна измама, произтича ли от чл. 178, алинея 1, буква „а“ от Директива 2006/112 […] изискване за да се упражни посоченото право на приспадане доставката да е действително извършена от посочения във фактурата доставчик или от негов подизпълнител?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, включва ли спазването на съответното счетоводно законодателство на държавата членка, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза, или включва само изискване за водене на регламентираните по същата директива документи за отчетността на ДДС: фактури, декларации и извлечения за рекапитулация?
В случай, че е налице втората хипотеза, да се отговори и на въпроса:
Предвид посоченото по чл. 226, алинея 1, т. 6 от Директива 2006/112 […] изискване фактурите да съдържат „степента и естеството на предоставените услуги“, то следва ли при доставка на услуги фактурите или съставен във връзка със същите документ да съдържа информация за фактическото извършване на услугата — обективни факти, които да могат да бъдат проверени и като доказателство, че действително услугата е извършена и доказателство, че е извършена от посочения в същата доставчик?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, тълкувано във връзка с член 63 и член 273 от същата директива, допускат ли национална разпоредба, която предвижда, че услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно приложимото счетоводно законодателство, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза и принципите за документална обоснованост на стопанските операции, предимство на съдържанието пред формата и съпоставимост между приходите и разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-425/12: Portgás, Съдебно решение от 12 декември 2013 г.
Може ли член 4, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква в), подточка i) от Директива 93/38, както и останалите разпоредби от тази директива или приложимите общи принципи на общностното право да се тълкуват в смисъл, че създават задължения за частноправните субекти — концесионери на обществени услуги — по-специално за образувание по член 2, параграф 1, буква б) от Директива 93/38, — при положение че посочената директива не е транспонирана в националното право от португалската държава, както и в смисъл, че неизпълнението на тези задължения може да бъде изтъкнато срещу това образувание концесионер от самата португалска държава в акт, който следва да се счита за изходящ от едно от нейните министерства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-306/12: Spedition Welter, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.
Следва ли член 21, параграф 5 от Директива [2009/103] да се тълкува в смисъл, че правомощията на представителя за уреждане на претенции включват упълномощаване да се получават документи за сметка на застрахователното предприятие, така че в исковото производство на увреденото лице срещу застрахователното предприятие за обезщетяване на вредите от пътнотранспортно произшествие може да бъде извършено връчване с действие срещу застрахователното предприятие на посочения от него представител за уреждане на претенции?
Има ли член 21, параграф 5 от Директива 2009/103/ЕО непосредствено действие, така че увреденото лице да може да се позове на него пред националния съд, в резултат на което националният съд трябва да изходи от принципа, че връчването на представителя за уреждане на претенции в качеството му на „представител“ на застрахователното предприятие е било валидно, въпреки че представителят не е договорно упълномощен да получава документи и че националното право не предвижда задължително упълномощаване в този случай, като се има предвид че в останалата си част връчването отговаря на установените в националното право предпоставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/12: Duarte Hueros, Съдебно решение от 3 октомври 2013 г.
Ако потребител, чиято стока не е приведена в съответствие — защото въпреки многократни искания ремонтът не е извършен успешно, — поиска по съдебен ред единствено разваляне на договора и такова разваляне не е възможно, поради това че несъответствието е незначително, може ли съдът служебно да постанови в полза на потребителя подходящо намаление на цената?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/11: Jőrös, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, сезирана в качеството ѝ на въззивна инстанция по спор относно валидността на клаузи, включени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител въз основа на предварително съставен от продавача или доставчика формуляр, има право да разгледа неравноправния характер на спорните клаузи, ако основанието за невалидност не е било предявено пред първата инстанция, при положение че съгласно националното право по принцип във въззивното производство не могат да се вземат предвид нови факти или доказателства?
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, може служебно да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, въпреки че страните не са направили искане в този смисъл?
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която служебно констатира неравноправния характер на договорна клауза, може да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, при положение че според вътрешните процесуални норми исковете, целящи установяване на невалидността на неравноправни договорни клаузи, са от компетентността на друг правораздавателен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/11: Asbeek Brusse и de Man Garabito, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли наемодател на жилища, който отдава по занятие под наем жилища на физически лица, да се разглежда като „продавач или доставчик“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО
Договор за наем, сключен между наемодател, отдаващ по занятие жилища под наем, от една страна, и наемател, който не е продавач или доставчик, от друга страна, попада ли в приложното поле на тази директива?
Обстоятелството, че член 6 от Директива 93/13 следва да се разглежда като норма, еквивалентна на националните разпоредби, които имат характер на императивни правни норми съгласно националното законодателство, означава ли, че приложени в рамките на правен спор между физически лица, транспониращите Директивата национални разпоредби относно неравноправните клаузи имат характер на императивни правни норми, поради което националните съдилища — както в производството пред първата, така и в производството пред въззивната инстанция — са оправомощени и задължени служебно да проверят дадена договорна клауза (и по този начин да излязат извън пределите на посочените с въззивната жалба правни основания) въз основа на посочените транспониращи Директивата национални разпоредби и, ако стигнат до извода, че клаузата е неравноправна, да прогласят нейната нищожност?
Съвместимо ли е с полезното действие на правото на Съюза, ако националният съд не приложи договорна клауза за неустойка, която следва да се счита за неравноправна по смисъла на Директива 93/13, а единствено намали неустойката в съответствие с националното законодателство, в случай че в действителност физическото лице се позовава на правомощието на съда да намали неустойката, но не и на унищожаемостта на клаузата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-415/11: Aziz, Съдебно решение от 14 март 2013 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, като същевременно не позволява на съда в исковото производство, който има правомощието да прецени дали такава клауза е неравноправна, да постанови привременни мерки, за да гарантира пълната ефективност на крайното си решение?
Какво е съдържанието на понятието „неравноправна клауза“ по смисъла на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 93/13/ЕИО и приложението към нея, по-специално по отношение на клаузи относно предсрочната изискуемост при дългосрочни договори, определянето на лихвите за забава и определянето на размера на задължението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/11: Caronna, Съдебно решение от 28 юни 2012 г.
Член 77, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО изисква ли и фармацевтите да са длъжни да притежават разрешение за дистрибуция на едро на лекарствени продукти, или намерението на законодателя на Съюза е било във всички случаи да освободи фармацевтите от задължението да поискат подобно разрешение, както изглежда от прочита на съображение 36 от тази директива?
В по-общ смисъл, как следва да се тълкува правната уредба относно разрешението за дистрибуция на лекарствени продукти, предвидено в членове 76—84 от Директива 2001/83/ЕО, в частност що се отнася до необходимите изисквания фармацевт (като физическо лице, а не като дружество) да може да извършва и дистрибуция на лекарствени продукти на едро, при положение че в качеството си на фармацевт вече е получил съгласно националната правна уредба разрешение да ги продава на дребно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/10: Banco Español de Crédito, Съдебно решение от 14 юни 2012 г.
Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на правото на потребителите и ползвателите, национален съдебен орган да не се произнесе служебно ab limine litis и на който и да е етап от производството относно нищожността и необходимостта от заместване с друга на клауза за мораторни лихви (в размер на 29 % в настоящия случай) в договор за потребителски кредит
Може ли съдът, без да нарушава правата на потребителя, признати от правото на Съюза, да предпочете да отложи възможния анализ на такава клауза до отправянето на искане от длъжника (чрез съответното процесуално възражение)?
Следва ли член 2 от Директива 2009/22 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като предвидената в член 83 от Законодателен декрет 1/2007, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза?
Възможно ли е да се изключи служебният контрол ab limine litis, когато молителят ясно посочва в молбата вида на мораторната лихва, размера на дълга, включващ главница и лихви, наказателните неустойки по договора и разноските, вида на лихвата и периода, за който се претендират посочените лихви (или се позовава на служебно добавяне към главницата на законна лихва съгласно правото на държавата членка по произход), основанието на молбата, включително обстоятелства като основанието на дълга и претендираните лихви, и се уточнява дали става въпрос за законна, договорна, капитализирана лихва или лихва по заем, дали е изчислена от молителя и процентът, който се прибавя към основния лихвен процент на Централната банка, както е по Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане?
Задължават ли при липса на транспониране член 5, букви л) и м), член 6 и член 10, буква л) от Директива 2008/48 — като говорят за „механизмите за регулирането му“ — финансовата институция специално да посочи и открои ясно и отделно (а не в корпуса на текста без каквото и да е обособяване) като „преддоговорна информация“ вида на лихвата за забава в случай на неплащане и елементите, които се взимат предвид при определянето ѝ (финансови разходи, разходи за събиране…), както и да включи предупреждение за последиците във връзка с елементите, отнасящи се до разходите?
Включва ли член 6, параграф 2 от Директива 2008/48 задължение да се съобщи, че кредитът или заемът е станал предсрочно изискуем, което води до начисляване на мораторна лихва
Приложим ли е принципът на забрана на неоснователното обогатяване по член 7 от Директива 2008/48, когато кредитната институция иска да получи не само възстановяване на стоката (главницата на заема), а и прилагане на особено високи лихви за забава?
Може ли съдът, при липса на транспониране и в светлината на член 11, параграф 2 от Директива 2005/29, служебно да разгледа като нелоялна практиката за включване в текста на договора на клауза за мораторни лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.