1.05.02.00 - Общи положения
Общи положения
Дело C-605/21: Heureka Group (Comparateurs de prix en ligne), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които частични вреди започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-687/22: Agencia Estatal de la Administración Tributaria (Exclusion des créances publiques de la remise de…, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [а именно TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020] не е законът за транспониране на посочената директива ([а именно Закон 16/22])?
Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задълженията вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020], която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли/засяга ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
Съдържа ли член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/22: Super Bock Bebidas, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Съставлява ли вертикалното определяне на минимални цени само по себе си нарушение с оглед на целта, което не изисква предварителен анализ на достатъчната степен на вредност на споразумението?
Доказването на елемента „споразумение“ от нарушението чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите предполага ли конкретно да се докаже, по-специално чрез преки доказателства, че дистрибуторите са спазвали на практика определените цени?
Достатъчни елементи ли са[, първо,] изпращането на таблици, посочващи минимални цени и дистрибуторски маржове, [второ,] искането на информация от дистрибуторите за продажните цени, [трето,] подаването на оплаквания от дистрибуторите, когато считат, че наложените им цени за препродажба не са конкурентни, или когато установят, че конкурентни дистрибутори не се съобразяват с правилата, [четвърто,] наличието на механизми за наблюдение на (минималните средни) цени и [пето,] ответните мерки (без доказване на конкретното им прилагане), за да се приеме, че е налице нарушение чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите?
Предполага ли се в светлината на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, член 4, буква а) от Регламент № 330/2010, Насоките относно вертикалните ограничения и съдебната практика на [Европейския съюз], че споразумението между доставчик и дистрибутори за (вертикално) определяне на минимални цени и други търговски условия, приложими при препродажба, има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, без да се засяга анализът на евентуалните положителни икономически последици, произтичащи от тази практика, по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС и със съдебната практика на [Съюза] съдебно решение, с което се приема, че е осъществен обективният елемент „споразумение“ между доставчик и дистрибутори, въз основа на:
а) определянето и налагането от страна на доставчика на дистрибуторите — редовно, по отношение на всички и без никакви промени през периода на прилагането — на търговски условия, които те трябва да спазват при препродажбата на продуктите, които купуват от доставчика, а именно цените, които прилагат за своите клиенти, главно под формата на минимални цени или минимални средни цени;
б) съобщаването на наложените препродажни цени устно или писмено (по електронна поща);
в) липсата на възможност за дистрибуторите да определят сами препродажните си цени;
г) обичайната и обща практика (в телефонни разговори или лично) служителите на доставчика да изискват от дистрибуторите да спазват посочените цени;
д) общото спазване от страна на дистрибуторите на определените от доставчика препродажни цени (с изключение на спорадично несъгласие) и констатацията, че поведението на дистрибуторите на пазара като цяло съответства на условията, определени от доставчика;
е) обстоятелството, че за да не бъдат в неизпълнение, често самите дистрибутори искат от доставчика да посочи препродажните цени;
ж) констатацията, че дистрибуторите често се оплакват на доставчика от цените, които трябва да прилагат, вместо просто да приложат други цени;
з) определянето на (ниски) дистрибуторски маржове от страна на доставчика и допускането от страна на дистрибуторите, че тези маржове съответстват на равнището на възнаграждение за осъществените от тях сделки;
и) констатацията, че налагайки ниски маржове, доставчикът е наложил минимална препродажна цена, като в противен случай маржовете на дистрибуторите ще бъдат отрицателни;
й) политиката на отстъпки, предоставяни от доставчика на дистрибуторите въз основа на действително приложената препродажна цена, като минималната цена, предварително определена от доставчика, е равнището на връщанията, осъществявани при sell out;
к) необходимостта дистрибуторите — в много случаи с оглед на отрицателния дистрибуторски марж — да се съобразяват с равнищата на препродажните цени, наложени от доставчика; практиката на по-ниски препродажни цени е била прилагана само в много специфични случаи и при искане от страна на дистрибуторите към доставчика за допълнителна отстъпка при sell out,
л) определяне от доставчика и спазване от дистрибуторите на максимални отстъпки, които да се прилагат за съответните клиенти, което води до минимална препродажна цена, като в противен случай дистрибуторският марж е отрицателен;
м) директния контакт на доставчика с клиентите на дистрибуторите и определянето на условията за препродажба, които им се налагат впоследствие;
н) намесата на доставчика по инициатива на дистрибуторите, в смисъл, че той е този, който решава да приложи конкретна търговска отстъпка или предоговаря търговските условия за препродажба; и
о) искането на дистрибуторите да получат разрешение от доставчика да сключат конкретна сделка при определени условия, за да осигурят своя дистрибуторски марж?
Може ли споразумение за определяне на минимални препродажни цени с описаните по-горе характеристики, което обхваща почти цялата територия на страната, да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/23: Finalgarve, Определение от 27 юни 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване, за да бъде то допустимо?
В кои случаи националният съд е длъжен да не прилага национална разпоредба, противоречаща на директива на Съюза, и може ли директива да създава задължения за частноправни субекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/22: Deutsche Bank (Entente – Produits dérivés de taux d’intérêt en euro), Определение от 6 март 2023 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която определя началния момент на давностния срок за иск за обезщетение при нарушение на правото на конкуренцията с датата на публикуване на резюмето на решението на Комисията, с член 101 ДФЕС и принципа на ефективност?
Как следва да се тълкува член 10, параграф 3 от Директива 2014/104 относно приложимостта му към искове за обезщетение за вреди от нарушения, приключили преди влизането в сила на директивата, но предявени след транспонирането ѝ?
Длъжен ли е националният съд при спор между частноправни субекти да тълкува националното право в съответствие с директивата, без да извършва тълкуване contra legem?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/20: Volvo и DAF Trucks, Съдебно решение от 22 юни 2022 г.
Следва ли член 101 ДФЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба, съгласно което петгодишният давностен срок за предявяване на искове, предвиден в член 10 от Директива 2014/104, както и член 17 от тази директива относно определянето на размера на вредата от съдилищата са неприложими с обратно действие, определяйки като референтна за обратното действие датата на налагането на санкцията, а не датата на предявяването на иска?
Следва ли член 22, параграф 2 от Директива 2014/104 и понятието „обратно действие“ да се тълкуват в смисъл, че член 10 от същата директива е приложим спрямо иск като предявения в главното производство, който, макар и предявен след влизане в сила на директивата и на акта за транспонирането ѝ, се отнася до предходни обстоятелства или санкции?
При прилагането на разпоредба като съдържащата се в член 76 от Закон 15/2007, следва ли член 17 от Директива 2014/104, уреждащ определянето на размера на вредата от съдилищата, да се тълкува в смисъл, че това е разпоредба с процесуален характер, приложима в главното производство, искът по който е предявен след влизане в сила на националния акт за транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-510/20: Комисия/България (Mise à jour des stratégies marines), Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Явява ли се искът на Европейската комисия за установяване на неизпълнение на задължения от страна на Република България по член 5, параграф 2, буква а), подточки i), ii) и iii) и по член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 2008/56/ЕО допустим, като се има предвид формулировката и обхвата на твърдяното нарушение?
Изпълнила ли е Република България в установените срокове задълженията си за преразглеждане и актуализиране на първоначалната оценка на състоянието на морската среда, определянето на доброто състояние на околната среда и екологичните цели, както и за представяне на тези актуализации на Европейската комисия, съгласно член 17, параграфи 2 и 3 от Директива 2008/56/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-44/21: Phoenix Contact, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Съвместима ли е с член 9, параграф 1 от Директива 2004/48 практиката на Oberlandesgerichte (върховни областни съдилища, Германия), компетентни да се произнасят като последна инстанция в производството за постановяване на временни мерки, съгласно която исканията за постановяване на временни мерки за нарушение на патент трябва по принцип да се отхвърлят, когато действителността на [съответния] патент не е била потвърдена със съдебен акт, постановен в първоинстанционно производство по възражение или за обявяване на недействителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/20: ZX (Régularisation de l’acte d’accusation), Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Съответен ли е на чл. 6 ал.3 от Директива 2012/13 и чл. 47 от Хартата национален закон — чл. 248 ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, съобразно който след приключване на първото съдебно заседание по наказателно дело (разпоредителното заседание), не се предвижда процесуален ред за отстраняване на неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт, които нарушават правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен?
При отрицателен отговор — ще бъде ли съответно на горепосочените норми, а също така и на чл. 47 от Хартата, такова тълкуване на националния закон за изменение на обвинението, което дава възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани тази неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт по начин, при който правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен бъде действително и реално защитено; или ще бъде съответно на горепосочените правни норми да се остави без приложение националната забрана за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/20: An tAire Talmhaíochta Bia agus Mara, Éire agus an tArd-Aighne, Съдебно решение от 17 март 2021 г.
Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, а ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?
Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила на член 7 от Регламент [2019/6] (чието прилагане е отложено до 28 януари 2022 г.), въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в член 61, параграф 1, член 58, параграф 4 и член 59, параграф 3 от Директива [2001/82] изискване информацията върху опаковката и етикета на ветеринарните продукти да бъде на официалните езици на държавата членка, т.е. в Ирландия — [както на английски, така и на ирландски език]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.