Предстои добавяне/Няма информация

1. Попадат ли в приложното поле на Директива [2011/83] и/или на Директива [2008/48] и/или на Директива [2002/65] договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега в километри за срок от приблизително от две до три години, в които е включена стандартизирана клауза за изключване на правото на прекратяване на договора на общо основание, при което потребителят е длъжен да сключи застраховка на автомобила за покриване на всички рискове (пълно автокаско), отговорен е освен това за предявяването на претенциите за недостатъци по отношение на трети лица (по-специално пред търговеца и производителя на превозното средство) и при положение че потребителят поема и риска от загуба, повреда и други намаления на стойността
Може ли да се приеме, че това са договори за кредит по смисъла на член 3, буква в) от Директива [2008/48] и/или договори за финансови услуги по смисъла на член 2, точка 12 от Директива [2011/83] и член 2, буква б) от Директива [2002/65]?
2. Ако договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега (както е описано в точка 5) представляват договори за финансови услуги:
а) Представлява ли недвижим търговски обект по смисъла на член 2, точка 9 от Директива [2011/83] и търговският обект на дадено лице, което осигурява подготовката на сключването на сделки с потребители от името на търговеца, но самото лице няма представителна власт за сключване на въпросните сделки?
3. При отрицателен отговор на въпрос 6, буква а) или б):
Трябва ли член 16, буква л) от Директива [2011/83] да се тълкува в смисъл, че договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега (както е описано по-горе в точка II.5) попадат в обхвата на това изключение?
4. Ако договорите за лизинг на моторни превозни средства с отчитане на пробега ( както е описано в точка 5) представляват договори за финансови услуги:
а) Налице ли е договор от разстояние по смисъла на член 2, буква а) от Директива [2002/65] и член 2, точка 7 от Директива [2011/83] и когато по време на преговорите за сключване на договора е осъществен личен контакт само с лице, което осигурява подготовката на сключването на сделки с потребители от името на търговеца, но самото то няма представителна власт за сключване на въпросните договори?
5. Следва ли да се приеме, че член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, трето изречение от EGBGB, доколкото обявяват договорни клаузи, противоречащи на условията по член 10, параграф 2, буква п) от Директива [2008/48], за отговарящи на изискванията на член 247, параграф 6, втора алинея, първо и второ изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, второ изречение, точка 2, буква b) от EGBGB, са несъвместими с член 10, параграф 2, буква п) и член 14, параграф 1 от Директива [2008/48]?
6. Следва ли член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ започва да тече едва когато е предоставена пълно и вярно информацията съгласно член 10, параграф 2 от Директива [2008/48]?
7. Може ли упражняването на правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива [2008/48] да представлява злоупотреба с право?
8. Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с правото на отказ в съответствие с член 14, параграф 1, първо изречение от Директива [2008/48], ако съгласно националното законодателство в случай на договор за кредит, свързан с договор за покупко-продажба, след действително упражняване на правото на отказ на потребителя съобразно член 14, параграф 1 от Директива [2008/48] вземането на потребителя срещу кредитодателя за връщане на платените вноски по кредита става изискуемо само когато потребителят от своя страна е върнал на кредитодателя закупената стока или е представил доказателства, че е изпратил стоката на кредитодателя?