всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Испания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания

Дело C-177/14: Regojo Dans, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.

Обхваща ли определението за „работник на срочен трудов договор“, съдържащо се в клауза 3, точка 1 от [Рамковото споразумение], „помощния персонал“, уреден понастоящем в член 12 от [Закон7/2007] […], както и „помощния персонал“, уреден преди това в член 20, параграф 2 от Закон [30/1984]?
Прилага ли се принципът на недопускане на дискриминация, прогласен в клауза 4, точка 4 от [Рамковото споразумение], спрямо този „помощен персонал“, така че на последния да се признава и заплаща възнаграждението за прослужено време, изплащано на държавните служители, назначени за неопределено време, на договорно наетия персонал на безсрочни договори, на временно наетите държавни служители и на договорно наетия персонал на срочни договори?
Спада ли режимът за назначаване и освобождаване от длъжност по свободна преценка, основан на доверие, приложим спрямо този помощен персонал съгласно посочените по-горе два испански закона, към обективните причини по клауза 4, които обосновават различно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/14: Banco Grupo Cajatres, Определение от 8 юли 2015 г.

Противоречи ли на членове 3, параграф 1, 4, параграф 1, 6, параграф 1 и 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална уредба, която ограничава оценката на неравноправния характер на клаузи за лихва за забава и предсрочна изискуемост единствено до конкретни количествени критерии, без да се отчитат всички обстоятелства по договора?
Съвместими ли са с членове 6, параграф 1 и 7, параграф 1 от Директива 93/13 национални разпоредби за редуциране на лихвата за забава по ипотечни договори, ако те не ограничават правото на съда да изключи неравноправната клауза и не възпрепятстват нейната неприложимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-552/13: Grupo Hospitalario Quirón, Заключение от 11 юни 2015 г.

Съвместимо ли е с правото на Съюза в процедури за възлагане на обществени поръчки за управление на публични услуги за здравни грижи да се изисква услугите, предмет на поръчката, да се извършват единствено в определена община, която може да не е общината по постоянния адрес на пациентите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/14: Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras, Заключение от 11 юни 2015 г.

Трябва ли член 2 от Директива 2003/88[…] да се тълкува в смисъл, че времето, прекарано в придвижване, в началото и в края на работния ден, от работник, който няма фиксирано работно място, а трябва всеки ден да се придвижва от мястото, където живее, до обект на даден клиент на предприятието, който всеки ден е различен, както и да се връща от обект на друг клиент, който също е различен (въз основа на предоставен му от предприятието предния ден маршрут или пътен лист), които обекти са разположени винаги в границите на дадена по-малко или повече обширна географска зона, при фактическата обстановка по главното производство представлява „работно време“ по смисъла на определението на това понятие, дадено в член 2 от [тази] директива, или, напротив, същото следва да се счита за „почивка“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-602/13: Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, Определение от 11 юни 2015 г.

Дават ли членове 6, параграф 1, и 7, параграф 1 от Директива 93/13 основание национални разпоредби да ограничават мораторните лихви по договори за ипотечен кредит, без това да препятства съдебната преценка и премахване на злоупотребни клаузи?
Може ли обстоятелството, че злоупотребна клауза не е била изпълнена, да представлява пречка съдът да извлече всички последици от нейния „злоупотребен“ характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/14: Grupo Itevelesa и др., Заключение от 3 юни 2015 г.

„(1) Член 2, параграф 2, буква [г]) от [Директивата за услугите] изключва ли от приложното поле на посочената директива дейностите за проверка на техническата изправност на превозни средства (ПТИПС), когато съгласно националното законодателство тези дейности се осъществяват от частни търговски дружества под надзора на администрацията на държава членка?
(2) При отрицателен отговор на предходния въпрос (т.е. ако дейностите по ПТИПС принципно попадат в приложното поле на [Директивата за услугите]), може ли да се приложи основанието за изключване, предвидено в член 2, параграф 2, буква и) от същата директива, поради това че частните субекти, предоставящи услугата, са оправомощени като предпазна мярка да вземат решение за спиране от движение на превозни средства, при които са установени такива неизправности в безопасността, че движението им би довело до непосредствена опасност?
(3) Ако [Директивата за услугите] е приложима към дейностите по ПТИПС, тълкуването на посочената директива във връзка с член 2 от [Директива 2009/40] (или с аналогичната разпоредба от предходната Директива 96/96/ЕО) позволява ли във всеки случай предварителното разрешаване на тези дейности от администрацията
Съображенията, съдържащи се в точка 26 от Решение на [Съда] от 22 октомври 2009 г. [Комисия/Португалия, C‑438/08, EU:C:2009:651], влияят ли върху отговора на този въпрос?
(4) Съвместима ли е с членове 10 и 14 от Директива 2006/123/ЕО или, ако същата не е приложима — с член 43 от ДЕО (понастоящем член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз), национална правна уредба, която обвързва броя на разрешенията за осъществяването на ПТИПС със съдържанието на териториален план, в която като мотиви за ограничението в броя им са посочени гарантиране на подходящо териториално покритие, осигуряване на качеството на услугата и насърчаването на конкуренцията между операторите, за което са включени елементи на икономическо планиране?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-177/14: Regojo Dans, Заключение от 20 май 2015 г.

1) Обхваща ли определението за „работник на срочен трудов договор“, съдържащо се в клауза 3, параграф 1 от [Рамковото споразумение за срочната работа], „помощния персонал“, уреден понастоящем в член 12 от [LEBEP] […], както и „помощния персонал“, уреден преди това в член 20, параграф 2 от Закон № 30/1984 […]?
2) Прилага ли се принципът на недопускане на дискриминация, прогласен в клауза 4, параграф 4 от [Рамковото споразумение за срочната работа], спрямо този „помощен персонал“, така че на последния да се признава и заплаща възнаграждението за прослужено време, изплащано на държавните служители, назначени за неопределено време, на договорно наетия персонал на безсрочни договори, на временно наетите държавни служители и на договорно наетия персонал на срочни договори?
3) Спада ли режимът за назначаване и освобождаване от длъжност по свободна преценка, основан на доверие, приложим спрямо този „[помощен] персонал“ съгласно посочените по-горе два испански закона, към обективните причини по клауза 4, които обосновават различно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-8/14: BBVA, Заключение от 13 май 2015 г.

Трябва ли едномесечният срок, предвиден в [четвъртата преходна разпоредба], да се тълкува в смисъл, че противоречи на членове 6 и 7 от Директива 93/13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/13: Rabal Cañas, Съдебно решение от 13 май 2015 г.

Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 98 от Директива 59/5 и предвид това, че посочената директива представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за транспониране или за инкорпориране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания — член 51, параграф 1 от СР — да свързва обхвата на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, ако за референтна единица бъде приета „организацията“?
Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 98, буква a) от Директива 59/51, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 1, параграф 1 от СР?
За целите на изчисляването на броя уволнения, които се вземат предвид при определяне дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а) от него), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко пет работници“ (буква б) от него), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срочни договори (сключени за определено време или за извършване на дейност или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от Закона за статута на работниците?
Дали понятието „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, използвано в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 98/59, чието неприлагане се допуска от тази директива, се определя изключително от строго количествения критерий, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), или освен това изисква причината за колективното прекратяване на договорите да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок, услуга или дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15051525354126 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form