всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Испания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания

Дело C-531/15: Otero Ramos, Заключение от 6 април 2017 г.

1) Правилата относно доказателствената тежест, установени в член 19 от Директива [2006/54], приложими ли са по отношение на наличието на риск в периода на естественото кърмене по член 26, параграф 4 във връзка с параграф 3 от [LPRL], с която разпоредба в испанското право се транспонира член 5, параграф 3 от [Директива 92/85]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли за факти, които позволяват да се допусне съществуването на пряка или непряка дискриминация, по смисъла на член 19 от [Директива 2006/54] да се счита наличието на рискове за естественото кърмене при упражняването на професионална дейност като медицинска сестра в спешно болнично отделение, които рискове се потвърждават в обоснован доклад, изготвен от лекар, който освен това е началник на спешното отделение в болницата, където работи работничката?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли обстоятелствата, че заеманото от работничката работно място е сред изключените от риск в списъка на работните места, изготвен от предприятието след консултация с представителите на работниците, и че службата за превантивна медицина/превенция на професионалните рискове на въпросната болницата е издала удостоверение за годност, без в посочените документи да се дават повече подробности относно това как се е стигнало до тези заключения, да се разглеждат като достатъчно доказателства — при всички положения и без възможност за поставяне под въпрос — за това, че не е имало нарушение на принципа на равно третиране по смисъла на посочения член 19 от [Директива 2006/54]?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос и отрицателен отговор на третия въпрос, след като наличието на свързани с извършваната работа рискове за майката или детето кърмаче е било доказано, съгласно член 19 от [Директива 2006/54] коя от страните — работничката жалбоподател или работодателят ответник — трябва да докаже 1) че регулирането на условията на труд или работното време е невъзможно или, въпреки регулирането, условията на съответното работно място могат да се отразят отрицателно на здравето на бременната работничка или на кърмачето — член 26, параграф 2 във връзка с параграф 4 от [LPRL], с която разпоредба се транспонира член 5, параграф 2 от [Директива 92/85]) — и 2) че промяната на работното място е технически или обективно невъзможна или не е разумно да се изисква поради основателни причини — член 26, параграф 3 във връзка с параграф 4 от [LPRL], с която разпоредба се транспонира член 5, параграф 3 от [Директива 92/85])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/15: Marina del Mediterráneo и др., Съдебно решение от 5 април 2017 г.

Следва ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като член 310, параграф 2 от Закон 30/2007, доколкото същата е пречка да се оспорват със специалната жалба в областта на обществените поръчки подготвителни актове на възлагащия орган като решението за допускане на оферта на оферент, за когото се твърди, че не отговаря на условията за технически възможности и икономическо състояние, предвидени в националното законодателство и правото на Съюза?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: имат ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 89/665 директен ефект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-93/16: Ornua, Заключение от 29 март 2017 г.

1) Може ли член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 207/2009], доколкото изисква наличието на вероятност от объркване, за да може притежателят на марка [на Европейския съюз] да забрани на трето лице използването на знак в търговията без негово съгласие, в предвидените в този член случаи да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи вероятността от объркване, когато години наред поради толерантността на притежателя по-ранната марка [на Европейския съюз] е съществувала съвместно и мирно в две държави — членки на Съюза, със сходни национални марки, като липсата на вероятност от объркване в тези две държави се отнесе към други държави членки или към целия Съюз с оглед на единното третиране, наложено на марката [на Европейския съюз]
2) Възможно ли е в посочената в предходната точка хипотеза да се вземат предвид географските, демографските, икономическите или други характеристики на държавите членки, в които е било налице съвместното съществуване, за да се направи преценка на вероятността от объркване по такъв начин, че липсата на такова объркване в тези държави членки да може да се отнесе към друга държава членка или към целия Съюз
3) Трябва ли в хипотезата на член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 207/2009] тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато в продължение на определен брой години по-ранната марка е съществувала съвместно с оспорвания знак в две държави — членки на Съюза, без възражение на притежателя на по-ранната марка, тази толерантност на притежателя за използването на по-късния знак по-конкретно в тези две държави може да се отнесе към останалата част от територията на Съюза с цел да се определи дали трето лице използва по-късния знак на правилно основание поради единното третиране, наложено за марката [на Европейския съюз]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/15: Espadas Recio, Заключение от 16 март 2017 г.

1. [Следва ли] в съответствие с практиката, установена с [решение Bruno и др.], да се приеме, че клауза 4 от [Рамковото споразумение] е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от [LGSS], което се финансира изключително от вноските, направени от работника и предприятията, за които е полагал труд, и се изчислява в зависимост от осигурителния стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица
2. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, [следва ли] в съответствие с практиката на Съда, установена с [решение Bruno и др.], клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като съдържащата се в член 3, параграф 4 от [RD 625/1985], към който препраща седма допълнителна разпоредба, параграф 1, предложение четвърто от [LGSS], съгласно която разпоредба при „вертикалното“ непълно работно време (само три дни седмично) дните, през които не е полаган труд, не се вземат предвид при изчисляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица, независимо че за същите са платени осигурителни вноски, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението
3. [Следва ли] забраната за пряка или непряка дискриминация, основана на пола, съдържаща се в член 4 от Директива 79/7, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, подобно на член 3, параграф 4 от [RD 625/1985], в случаите на работа при „вертикално“ непълно работно време (само три дни седмично) не отчита като осигурителен стаж дните, през които не е полаган труд, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-563/15: Комисия/Испания, Съдебно решение от 15 март 2017 г.

Спазени ли са задълженията на Кралство Испания по член 13 от Директива 2008/98/ЕО за осигуряване на управление на отпадъците без опасност за човешкото здраве и без вреда за околната среда по отношение на изброените депа?
Изпълнило ли е Кралство Испания задължението си по член 15, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО да гарантира, че всички отпадъци, депонирани в изброените депа, се третират от съответните оператори или органи по надлежния ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-97/16: Pérez Retamero, Съдебно решение от 2 март 2017 г.

Трябва ли определението за „транспортен работник“, дадено в член 3, буква г) от Директива 2002/15 […], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като член 1, параграф 3, буква g) от Закона за работниците, според която не могат да се считат за „транспортни работници“ „лицата, които въз основа на издадени на тяхно име административни разрешения предоставят […] услуги по превоз с […] превозни средства […], които са тяхна собственост или с които могат пряко да се разпореждат […]“?
Трябва ли член 3, буква д), втора алинея от Директива 2002/15 […] да се тълкува в смисъл, че ако не е изпълнено дори само едно от изискванията, установени с оглед на квалификацията „самостоятелно зает водач“, съответното лице следва да се счита за „транспортен работник“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-655/15: Panrico/EUIPO, Съдебно решение от 2 март 2017 г.

Взето ли е предвид високото ниво на известност и отличителност на по-ранните марки при преценката на сходството между спорните марки?
Спазени ли са критериите на съдебната практика при оценката на риска от объркване, включително по отношение на доминиращите елементи на марките и степента на сходство между стоките и услугите?
Установено ли е неправомерно извличане на полза от отличителния характер или вреда за известността на по-ранните марки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-555/14: IOS Finance EFC, Съдебно решение от 16 февруари 2017 г.

Следва ли член 7, параграф 2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от лихви за забава?
Следва ли член 7, параграф 3 от Директивата да се тълкува в смисъл, че държава членка няма право да поставя като условие за заплащане на главното задължение отказа от разноските по събиране?
При утвърдителен отговор на двата въпроса, допустимо ли е длъжникът, когато той е възлагащ орган, да се позове на договорната автономия на страните, за да избегне задължението си за заплащане на лихви за забава и разноски по събиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-443/16: Rodrigo Sanz, Определение от 9 февруари 2017 г.

Изключва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение национална правна уредба, позволяваща само на преподаватели с временен статут на държавен служител да бъде намалявано наполовина работното време поради липса на докторска степен, когато това не се прилага за сравними преподаватели с постоянен статут?
Могат ли бюджетни ограничения или правото на самоорганизация на администрацията да се считат за обективна причина, оправдаваща различното третиране на работници на срочен и постоянен трудов договор при такива обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-421/14: Banco Primus, Съдебно решение от 26 януари 2017 г.

Трябва ли четвъртата преходна разпоредба от Закон 1/2013 да се тълкува в смисъл, че не препятства защитата на потребителя?
Има ли право потребителят, в съответствие с Директива 93/13, по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност, да се позовава на наличието на неравноправни клаузи след изтичане на предвидения в национална разпоредба срок, за да реализира това право, така че националната юрисдикция да е длъжна да се произнесе по посочените клаузи?
Длъжна ли е националната юрисдикция, в съответствие с Директива 93/13, и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност, да разгледа служебно наличието на неравноправна клауза с произтичащите от това последици, дори когато в предходно решение се е произнесла в обратен смисъл или е отказала да се произнесе по този въпрос с окончателно решение в съответствие с националната процесуалноправна норма?
По какви критерии съотношението цена/качество може да окаже въздействие върху контрола за неравноправност на несъществените условия на договора
При разглеждането на посочения косвен контрол върху споменатите елементи релевантно ли е отчитането на правните ограничения върху цените, наложени от националните разпоредби
Възможно ли е принципно валидно сключени сделки да се окажат недействителни, като се вземе предвид, че цената на сделката се оказва много висока спрямо обичайната пазарна цена?
За целите на член 4 от Директива 93/13, възможно ли е да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след сключването на договора, ако това произтича от анализа на националната норма?
Трябва ли член 693, параграф 2 от [LEC] да се тълкува в смисъл, че не препятства защитата на интересите на потребителя?
В съответствие с Директива 93/13, и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност, когато националната юрисдикция установи наличието на неравноправна клауза относно предсрочната изискуемост, трябва ли да я приеме за несъществуваща с произтичащите от това последици, включително когато продавачът или доставчикът е спазил минималния срок, предвиден в националната разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 14041424344126 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form