Испания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания
Дело C-244/16: Industrias Químicas del Vallés/Комисия, Заключение от 6 септември 2017 г.
Обжалваният регламент не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея, последна част от изречението ДФЕС
Липса на ефективна съдебна защита за жалбоподателя
Жалбоподателят не е лично засегнат от спорния регламент
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/16: Комисия/Испания, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
Налице ли е неизпълнение от страна на Кралство Испания на задълженията по член 260, параграф 1 ДФЕС поради неприемане в срок на необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение от 11 декември 2014 г.?
Следва ли Кралство Испания да бъде осъдено да заплати на Европейската комисия еднократна парична сума поради продължителното неизпълнение на задълженията си по член 260, параграф 2 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/16: E, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
Следва ли да се приеме, че Е, осъден на лишаване от свобода за срок от 12 години за извършването на повторни сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни лица, представлява истинска и настояща заплаха за обществената сигурност по смисъла на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38/ЕО, като се има предвид обстоятелството, че той се намира в затвор и че остават няколко години до освобождаването му, тъй като е изтърпял шест години от наказанието си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-598/15: Banco Santander, Заключение от 29 юни 2017 г.
1. Съвместима ли е с разпоредбите и целите на Директива [93/13] национална правна уредба, предвиждаща производство като това по член 250, параграф 1, точка 7 от Ley de Enjuiciamiento Civil, в рамките на което националният съд е длъжен да постанови решение за въвод в жилището, предмет на изпълнение, на лицето, на което то е било възложено в извънсъдебно изпълнително производство, в което съгласно действащия режим по член 129 от Ley Hipotecaria в редакцията му в Закон 1/2000 от 7 януари 2000 г. и членове 234—236 от [RH] […] не е предвиден нито служебен съдебен контрол на неравноправните клаузи, нито възможност на длъжника да възрази ефикасно на това основание, в рамките на извънсъдебното изпълнение или в рамките на отделно съдебно производство?
3. Следва ли предвиденото в Директивата, целта, която същата преследва, и задължението, което налага на националните съдилища да разглеждат служебно неравноправността на клаузите в потребителските договори, без потребителят да е поискал това, да се тълкуват в смисъл, че допускат в производство като предвиденото в член 250, параграф 1, точка 7 от [LEC] или в производството за „извънсъдебна продажба“ по член 129 от [LH] националният съд да остави без приложение националното право, когато същото не предвижда такъв служебен съдебен контрол, с оглед на ясните разпоредби на Директивата и на практиката на [Съда] относно задължението на националните съдилища да упражняват служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи в спорове относно потребителски договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/16: Испания/Комисия, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалвания акт съгласно член 296 ДФЕС?
Правилно ли е тълкувана и приложена от Общия съд обхватът на задължението за мотивиране?
Дали Общият съд е допуснал явна изопачаване на фактите при преценката на доказателствата относно обхвата на задълженията на определени стопанства?
Съвместимо ли е с член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и принципа на пропорционалност отхвърлянето на предложената от Кралство Испания корекция и прилагането на фиксирана финансова корекция?
Съвместимо ли е с член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 и принципа на пропорционалност кумулирането на фиксирана финансова корекция и еднократна финансова корекция за една и съща бюджетна линия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-334/16: Núñez Torreiro, Заключение от 14 юни 2017 г.
1) Може ли съдържащото се в законодателството на Съюза (например в член 3 от Директива 2009/103) понятие „използване на превозни средства“ или „произшествие при използването на превозно средство“ като риск по застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да бъде определено от националното законодателство на държава членка по различен начин в сравнение със законодателството на Съюза?
2) При утвърдителен отговор, може ли въпросното понятие да не обхваща (освен посочените в член 5 от упоменатата директива определени лица, регистрационни номера или типове превозни средства) някои хипотези на използване на превозни средства според мястото на използването им, като например пътища или терени, които са „непригодни“ за целта?
3) Възможно ли е също така да се приеме, че не е налице „произшествие при използването на превозно средство“ в определени хипотези, свързани с неговото предназначение (например използване за спортни, промишлени или селскостопански цели) или с намерението на водача (например извършването на умишлено престъпление с превозното средство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/16: Sharda Europe, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Как следва да се разглежда датата 31 декември 2008 г., посочена в член 3, параграф 2 от Директива 2008/69 в текста ѝ на испански език — като краен срок за извършването на повторна оценка от страна на държавите членки, като крайна дата за включване в списъка в приложение I към Директива 91/414 на активните вещества, които подлежат на повторна оценка, или като последен ден от срока за подаване на съответното заявление за включване?
Изразът „най-късно до 31 декември 2008 г.“, съдържащ се в член 3, параграф 2 от Директива 2008/69, означава ли, че става въпрос за императивен срок с оглед на целта на системата по Директива 91/414, който държавите членки нямат право да удължават и следователно той е окончателно определен с Директива 2008/69?
Ако бъде прието, че посоченият срок може да бъде удължен, може ли неговото удължаване да бъде допуснато поради обективни причини, представляващи непреодолима сила, или, доколкото този срок се отнася до задължението на държавите членки по член 3, същите имат право да го удължават съобразно националното си законодателство, в случаите и при условията, предвидени в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/17: Universidad Internacional de la Rioja/EUIPO, Определение от 1 юни 2017 г.
Правилно ли е определен релевантният кръг от потребители и степента на тяхното внимание при оценката на риска от объркване?
Задължително ли е при оценката на риска от объркване да се вземе предвид слабият отличителен характер на по-ранната марка и достатъчно мотивирано ли е решението в това отношение?
Може ли да се оспорва фактическата преценка за визуалното, фонетичното и концептуалното сходство между марките в рамките на производство по обжалване пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/16: Elecdey Carcelen, Заключение от 1 юни 2017 г.
1. Следва ли — при положение че определените в член 2, буква к) от Директива 2009/28/ЕО „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, са замислени като инструменти за постигане на предвидените в посочената Директива 2008/28/ЕО цели за потребление на енергия от възобновяеми източници — да се счита, че тези стимули или мерки са задължителни и обвързващи за държавите членки и имат директен ефект, доколкото засегнатите частноправни субекти могат да се позовават на тях и да искат те да бъдат приложени от всички държавни, съдебни и административни органи?
2. Следва ли — доколкото при изброяването на посочените в предходния въпрос „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, е използван изразът „но не се ограничава до“ — да се счита, че тези стимули включват конкретно освобождаване от облагане, тоест, забрана на всякакъв вид специален или отделен налог върху енергията от възобновяеми източници, установен в допълнение към общите данъци, с които се облагат икономическата дейност и производството на електроенергия
Едновременно и в рамките на същата точка се поставя и следният въпрос: следва ли да се счита за обхванато от посочената по-горе обща забрана натрупването едновременното налагане или припокриването на няколко общи или специални налога, дължими на различните етапи от производството на енергия от възобновяеми източници и на същото основание като разглежданата такса върху вятърната енергия?
3. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен и облагането на енергията от възобновяеми източници се приеме за допустимо, следва ли, за целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, понятието „специално предназначение“ да се тълкува в смисъл, че обхваща цели, които трябва да са изключителни, както и че от гледна точка на неговата структура налогът върху енергията от възобновяеми източници трябва действително да има неданъчна природа, а не просто да е предназначен за набиране на бюджетни приходи?
4. Следва ли — като се има предвид, че член 4 от Директива 2003/96/ЕО, отнасящ се до нивата на облагане, които държавите членки трябва да прилагат за енергийните продукти и електроенергията, определя като референтни минималните нива на облагане, посочени в тази директива и схващани като общите наложени задължения, обхващащи всички преки или косвени данъци, с които тези продукти се облагат при пускането им за потребление — тези общи наложени задължения да се схващат в смисъл, че от изискваното от Директивата ниво на облагане се изключват националните налози, които нямат действително неданъчна природа, както от гледна точка на тяхната структура, така и с оглед на специалното им предназначение, съобразно тълкуването, което ще бъде дадено във връзка с предходния въпрос?
5. Представлява ли понятието „такса“, използвано в член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28/ЕО, самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано възможно най-разширително, като обхващащо и като синоним на понятието за налог в най-общ смисъл?
6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли предвидените в посочения член 13, параграф 1, буква д) такси, плащани от потребителите, да включват само налози или данъци, предназначени да компенсират, при необходимост, вреди, причинени от въздействието върху околната среда, и да поправят със събраните суми вредите от това отрицателно въздействие или засягане, но не и налозите или данъците, с които се облагат незамърсяващите енергии и които на първо място са предназначени за набиране на бюджетни приходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.