Испания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания
Дело C-224/19: Caixabank, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат в случай на нищожност на неравноправна договорна клауза, с която заплащането на всички разходи по учредяване и заличаване на ипотека се възлага на потребителя, националният съд да откаже връщането на потребителя на сумите, платени в приложение на тази клауза, освен ако националната правна уредба, която би била приложима при липсата на такава клауза, възлага на потребителя плащането на всички или част от тези разноски?
Трябва ли член 3, член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че договорните клаузи, попадащи в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, трябва да се разбират като клаузи, определящи основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират, и че фактът, че комисиона за обработка е включена в общата себестойност на ипотечен кредит, не означава, че тя е основна престация по договора, като във всички случаи юрисдикцията на държава членка е длъжна да провери ясния и разбираем характер на договорна клауза, която се отнася до основния предмет на договора, независимо от транспонирането на член 4, параграф 2 от посочената директива в правния ред на тази държава членка?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в договор за кредит, сключен между потребител и финансова институция, която възлага на потребителя заплащане на комисиона за обработка, може да създаде в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните в противоречие с изискването за добросъвестност, ако финансовата институция не докаже, че тази комисиона съответства на действително предоставени услуги и направени разходи, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че допускат предявяването на иск относно реституционните последици от установяването на нищожност на неравноправна договорна клауза да бъде обвързано с давностен срок, при условие че началният момент на този срок, както и неговата продължителност не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на потребителя да иска връщане?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния ѝ характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-764/18: Orange España, Заключение от 16 юли 2020 г.
1) Приложима ли е [Директивата за разрешение], както е тълкувана от Съда във връзка с предприятия от сектора на мобилните далекосъобщения, и по-специално предвидените в членове 12 и 13 ограничения за упражняването на правомощията за данъчно облагане на държавите членки, за предприятията, предоставящи фиксирани телефонни и интернет услуги?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен (и се установи, че посочената директива е приложима за предприятията, предоставящи фиксирани телефонни и интернет услуги), допускат ли членове 12 и 13 от [Директивата за разрешение] държавите членки да налагат такси, които се изчисляват единствено в зависимост от годишните брутни приходи на предприятието — собственик на изградената инфраструктура, получени от предоставянето на фиксирани телефонни и интернет услуги на съответната територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/19: Vueling Airlines, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Следва ли при установена загуба на куфар авиокомпанията да обезщетява пътника винаги и във всички случаи с максималния размер на обезщетение от 1131 СПТ, тъй като е налице най-сериозната хипотеза от предвидените в член 17, параграф 2 и член 22, параграф 2 от Конвенцията от Монреал от 28 май 1999 г., или става въпрос за максимален размер на обезщетение, който може да бъде намален от съда в зависимост от съответните обстоятелства, включително в случай на загуба на куфар, така че сумата от 1131 СПТ да се предоставя само ако пътникът докаже, чрез всякакви правно допустими средства, че стойността на пренасяните в багажа предмети и лични вещи, както и на тези, които е трябвало да закупи вместо тях, достига този размер, или, при липса на такива данни, да се вземат предвид други параметри, като например теглото на куфара в килограми или фактът, че загубата на багажа е възникнала по време на пътуването на отиване или на връщане, с цел да се оцени неимуществената вреда вследствие на неудобствата, причинени от загубата на багажа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/18: Ibercaja Banco, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли принципът на липса на обвързващо действие на недействителните клаузи (член 6 от Директива [93/13]) да се прилага и за сключените относно тези клаузи последващи договори и правни сделки, какъвто е договорът за новация за изменение на кредита?
Могат ли документите, които изменят или съдържат сделки относно недоговорени клаузи, които е възможно да не преминат успешно проверките за липса на неравноправност и за прозрачност, да се определят като общи договорни условия по смисъла на член 3 от Директива 93/13 и съответно за тях да се приложат същите основания за недействителност като за първоначалните документи, предмет на новацията или сделката?
Трябва ли отказът от предприемане на действия по съдебен ред, съдържащ се в договора за новация също да е недействителен, доколкото подписаните от клиентите договори не ги информират за наличието на недействителна клауза, нито за размеря или паричната сума, която са имали право да получат за възстановяване на платените лихви поради първоначалното прилагане на клаузите за „долен праг“?
Следва ли от анализа на договора за новация за изменение на кредита с оглед на практиката на Съда на Европейския съюз и на член 3, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13, че включената в този договор за новация нова клауза за „долен праг“ отново е опорочена поради липса на прозрачност, след като банката отново не е изпълнила критериите за прозрачност, установени по този повод в решение на Tribunal Supremo (Върховен съд […])от 9 май 2013 г., и не е информирала клиента за истинската материална стойност на тази клауза за ипотеката му, за да може да е наясно с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако новата клауза за „долен праг“ бъде приложена, и с лихвения процент (и с произтичащия от това размер на месечната вноска), по който трябва да плаща, ако не се прилага каквато и да било клауза за „долен праг“, а се прилага договореният в договора за ипотечен кредит лихвен процент без долна граница?
Могат ли клаузите относно действията по съдебен ред, включени в общите условия на договора за новация за изменение на кредита, да се считат за неравноправни поради съдържанието си с оглед на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с приложението към нея, където са посочени неравноправни клаузи, и по-конкретно точка 1, буква р) […], тъй като ограничават правото на потребителите да упражнят правата си, които могат да се породят или установят след подписването на договора, както е станало с възможността да се търси пълно възстановяване на платените лихви (съгласно решение на Съда […] от 21 декември 2016 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/19: CSUE/KF, Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Компетентен ли е Общият съд да разгледа жалба срещу актове на Сателитния център на Европейския съюз (SATCEN), с оглед на договорния характер на спора и разпоредбите на членове 263 и 268 ДФЕС?
Допустима ли е жалбата срещу актовете на SATCEN пред Общия съд?
Изопачил ли е Общият съд фактите при преценката на доказателствата, свързани с административното разследване срещу KF?
Спазени ли са принципът на добра администрация и правото на защита на KF в хода на административното разследване и дисциплинарното производство срещу нея от страна на SATCEN?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/20: Ministerio Fiscal (Орган, коЙто има вероятност да получи молба за международна закрила), Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Включва ли се съдия-следователят, който се произнася по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава с оглед връщането му, сред „другите органи“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, които могат да получат молби за международна закрила, но не са компетентни да ги регистрират?
Задължен ли е съдия-следователят, в качеството си на „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 2013/32, да информира незаконно пребиваващите граждани на трети държави за начина и реда на подаване на молба за международна закрила, както и да предаде преписката на компетентния орган за регистрация на молбата, за да се осигурят материалните условия за приемане и медицинските грижи по член 17 от Директива 2013/33?
Допустимо ли е задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, изразил желание да поиска международна закрила пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, на основание, различно от предвидените в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/19: Asociación de fabricantes de morcilla de Burgos/Комисия, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Допустимо ли е жалба на хартиен носител, която съдържа само сканирани подписи или разпечатка на квалифицирани електронни подписи, да се счита за надлежно подписана по смисъла на член 73, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд?
Следва ли квалифицираният електронен подпис, разпечатан на хартия, да се приравни на саморъчен подпис за целите на допустимостта на жалбата пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/19: Комисия/Испания, Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Допустимо ли е Комисията да приложи корекция с фиксиран процент (forfaitaire) от 10% върху определени разходи, извършени от Кралство Испания, без да докаже системни пропуски в контролната система, въз основа на установени нередности само в два от четири проверени случая?
Пропорционална и надлежно мотивирана ли е наложената от Комисията корекция с фиксиран процент от 10% и спазени ли са изискванията за мотивиране на акта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/19: Комисия/Испания (Risques d’inondation – Plans de gestion des îles Canaries), Съдебно решение от 2 април 2020 г.
Изпълнил ли е Кралство Испания задължението си да изготви, публикува и нотифицира на Европейската комисия плановете за управление на риска от наводнения за съответните хидрографски райони в рамките на предвидения срок?
Изпълнил ли е Кралство Испания задължението си да проведе информация и консултация с обществеността относно изготвянето на плановете за управление на риска от наводнения за определени хидрографски райони в рамките на предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/19: CSUE/KF, Заключение от 19 март 2020 г.
Неправилно определяне на компетентността на Общия съд да разгледа спора и допустимостта на исканията на ответницата
Неправилно прилагане на правото при тълкуването и прилагането на член 28, параграф 6 от Правилника за персонала на SATCEN
Изопачаване на фактите при преценката на законосъобразността на решението за освобождаване от длъжност
Неправилно прилагане на правото при тълкуването на правото на защита и достъпа до преписката в дисциплинарното производство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.