Испания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 6 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че във всички случаи сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура, при условие че кредиторът е индивидуализирал фактурите в предявените от него искания по административен и съдебен ред, или че сумата от 40 EUR се заплаща за всяка фактура във всички случаи, дори да са предявени съвместни и общи искания?
Как следва да се тълкува член 198, параграф 4 от Закон 9/2017, [в който е определен] срок за плащане от 60 дни във всички случаи и за всички договори, като е предвиден първоначален срок от 30 дни за приемане и още 30 дни за плащане, [като се има предвид] съображение 23 от Директива 2011/7 […]?
Как следва да се тълкува член 2 от Директивата
Може ли Директивата да се тълкува в смисъл, че тя позволява в основата за изчисляване на предвидените в нея лихви за забава на плащане да се включва дължимият за извършената доставка ДДС, чийто размер се включва в самата фактура
Или е необходимо да се направи разграничение в зависимост от момента, в който съдоговорителят плаща данъка на данъчната администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при решението на комисията по петиции на Европейския парламент да обяви петицията за недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Налице ли е конфликт на интереси и нарушено ли е правото на независим и безпристрастен съд по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз поради участието на председателя на комисията по петиции в процедурата по приемане на оспорваното решение?
Попада ли предметът на петицията относно дисциплинарния режим на държавните служители в Испания в обхвата на дейностите на Европейския съюз по смисъла на член 227 ДФЕС и мотивирано ли е решението за нейната недопустимост?
Дали промяната на статута на петицията на интернет портала на Европейския парламент от „отворена за подкрепа“ към „недопустима“ представлява съществено процесуално нарушение и липса на мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допустимо ли е да се ограничи обхватът на искането за обявяване на недействителност само до основанията, изрично посочени в първоначалната молба, без да се вземат предвид други основания, които не са били развити в нея?
Следва ли да се приложат основанията за недействителност, свързани с части от сложен продукт и с техническата функция, когато те не са били изрично изложени в молбата за обявяване на недействителност?
Може ли да се вземат предвид като релевантни за сравнение на моделите доказателства и изображения, представени след подаването на първоначалната молба за обявяване на недействителност?
Нарушени ли са изискванията за новост по смисъла на член 5 от Регламент № 6/2002, като се вземе предвид само един предходен модел?
Нарушени ли са изискванията за индивидуален характер по смисъла на член 6 от Регламент № 6/2002, като се приеме, че разглежданият модел се различава достатъчно от предходния модел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Предоставят ли се достатъчно сериозни основания и съществува ли риск от настъпване на сериозна и непоправима вреда, които да оправдаят постановяването на временни мерки, като спиране на изпълнението на оспорваното решение, до приключване на главното производство?
Какви критерии и обстоятелства следва да се отчетат при преценката на необходимостта от временно спиране на подписването на договор по обжалвана обществена поръчка, за да се гарантира правилното правораздаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Неправилна преценка на селективния характер на помощта
Неправилен метод за определяне на размера на подлежащата на възстановяване помощ
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата съкратено производство за събиране на възнаграждения, образувано по молба на адвокат, в което съдът не може да извърши служебна проверка за евентуална неравноправност на клаузите в потребителски договор, тъй като не се предвижда възможност за съдебна намеса на нито един етап от това производство, освен ако съответният клиент не възрази срещу подадената молба и впоследствие някоя от страните не подаде молба за преразглеждане на окончателния акт на съдебния секретар?
Съвместимо ли е с Директива 93/13 и с принципа на ефективност на същата директива във връзка с правото на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата обстоятелството, че в такова съкратено производство съдът евентуално осъществява контрол за неравноправност на клаузите — служебно или по искане на някоя от страните — във връзка с евентуална молба за преразглеждане на акт на несъдебен орган, какъвто е съдебният секретар, което производство поначало трябва да се ограничава само до предмета на този акт и в което не се допуска използването на други доказателства освен представените до момента от страните писмени доказателства?
Следва ли да се приеме, че клауза в договор между адвокат и потребител като разглежданата в главното производство, която предвижда заплащането на възнаграждение в конкретната хипотеза, в която клиентът оттегля иска си преди приключването на съдебното производство или сключва извънсъдебна спогодба с банката ответник без знанието на правния си съветник или противно на неговите препоръки, попада в обхвата на член 4, параграф 2 от Директива 93/13, тъй като става въпрос за основна клауза, отнасяща се до предмета на договора, в разглеждания случай — до цената?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли посочената клауза, която определя възнаграждението чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в предварително предоставената информация, да се счита за ясна и разбираема по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се приеме за нелоялна търговска практика по смисъла на Директива 2005/29 включването в договор между адвокат и потребител на клауза като разглежданата в главното производство, която определя размера на адвокатското възнаграждение само чрез препращане към тарифа на адвокатска колегия, предвиждаща различни правила, приложими в зависимост от конкретния случай, и която не се споменава в търговската оферта и предварително предоставената информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Налице ли е съвместимост между правото на увреденото лице на пълно обезщетение за понесените вреди вследствие на антиконкурентно поведение съгласно член 101 ДФЕС и съдебната практика по тълкуването на този член, и правна уредба като предвидената в член 394, параграф 2 от LEC, която позволява увреденото лице да бъде осъдено да заплати част от съдебните разноски в зависимост от размера на недължимо платените суми вследствие на завишението на цените, като платените съдебни разноски могат да му бъдат възстановени при частично уважаване на иска за обезщетение, като това предполага, че са констатирани нарушение на правилата на конкуренцията и наличие на причинно-следствена връзка с възникването на вреда, която следва безспорно да бъде установена, определена по размер и присъдена след приключването на процеса?
2. Правомощието за определяне на размера на вредите, с което разполага националният съд, позволява ли му, при наличие на информационна асиметрия или на неразрешими трудности, свързани с количественото определяне, които не трябва да възпрепятстват правото на пълно обезщетение на увреденото лице вследствие на антиконкурентна практика по член 101 ДФЕС, във връзка с член 47 от Хартата, да определи размера на вредите субсидиарно и самостоятелно, включително когато вследствие на нарушение на правилата на конкуренцията, състоящо се в картел, с който е установено завишение на цените, по време на процеса увреденото лице е имало достъп до данните, на които се основава представеното от ответника експертно становище, за да изключи наличието на подлежаща на обезщетяване вреда?
3. Правомощието за определяне на размера на вредите, с което разполага националният съд, позволява ли му да определя размера им субсидиарно и самостоятелно при установяването на информационна асиметрия или на неразрешими трудности, свързани с количественото определяне, които не трябва да възпрепятстват правото на обезщетение в пълен размер на увреденото лице вследствие на антиконкурентна практика по член 101 ДФЕС и във връзка с член 47 от Хартата, включително когато вследствие на нарушение на правилата на конкуренцията, състоящо се в картел, с който е установено завишение на цените, увреденото лице насочи претенцията си за обезщетение срещу един от адресатите на акта на съответния административен орган, който адресат е солидарно отговорен за вредите, но не е предложил на пазара закупения от увреденото лице продукт или ползваната от него услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Представлява ли тази испанска процесуална уредба съществена пречка, която може да възпре потребителите да упражнят правото на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправен характер на договорна клауза, в противоречие с принципа на ефективност и с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и принципът на равно третиране да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която на юридическо лице, което е учредено и контролирано от организациите за управление на права на интелектуална собственост, се възлага управлението на освобождаванията от плащане и на възстановяването на обезщетения за копиране за лично ползване?
Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 и принципът на равно третиране да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която оправомощава юридическо лице, което е учредено и контролирано от организациите за управление на права на интелектуална собственост и на което е поверено управлението на освобождаванията от плащане и на възстановяването на обезщетения за копиране за лично ползване, да изисква достъп до информацията, необходима за упражняване на контролните правомощия, които са му предоставени за тази цел, без в частност да е възможно да му бъде противопоставена предвидената в националното право тайна на търговското счетоводство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.