всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Испания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания

Дело C-50/19: Sigma Alimentos Exterior/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Правилно ли е тълкувано решението WDFG от Общия съд при определяне на критериите за сходство между предприятията за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е приложен триетапният метод за анализ на селективността от Общия съд, включително определянето на референтната система, разграничението между предприятията и обосноваността на различното третиране с оглед на евентуални пречки за трансгранично обединяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/21: Castillejo Oriol/Испания, Определение от 6 октомври 2021 г.

Допустимо ли е подаване на жалба чрез временен акаунт в e-Curia без своевременно валидиране на акаунта съгласно процесуалните изисквания и при неспазване на предвидения срок?
Могат ли причините като вече представен документ за легитимация по друго дело, забавяне на пощенските услуги или възможни грешки на адвоката да оправдаят неспазването на процесуалните срокове при откриване и валидиране на акаунт в e-Curia?
Представлява ли липсата на личен достъп на жалбоподателя до системата e-Curia или стриктното прилагане на процесуалните срокове нарушение на правото на ефективна съдебна защита и на принципите на равнопоставеност и добра администрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/19: World Duty Free Group/Комисия, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Допуснал ли е Общият съд грешка при определянето на референтната система за целите на анализа на селективността на спорната данъчна мярка?
Правилно ли е определена целта, от гледна точка на която се прави сравнението между предприятията, ползващи се от спорната мярка, и тези, които са изключени от нейния обхват?
Спазено ли е правилното разпределение на тежестта на доказване при анализа на селективността на спорната мярка?
Правилно ли е приложен принципът на пропорционалност при анализа на селективността на спорната мярка?
Изисква ли се доказване на причинно-следствена връзка между невъзможността за трансгранични сливания и придобиването на дялови участия в чуждестранни дружества при анализа на селективността?
Длъжна ли е била Комисията да направи разграничение между придобиването на миноритарни и мажоритарни дялови участия при анализа на спорната мярка като държавна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-783/19: Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че осигурява правна закрила на защитените наименования за произход (ЗНП) срещу действия, които се отнасят както за продукти, така и за услуги?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“, от една страна, не изисква като предварително условие продуктът със ЗНП и продуктът или услугата, обхванат/а от спорния знак, да са идентични или сходни и от друга страна, се установява, когато използването на дадено наименование създава в съзнанието на средния европейски потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, достатъчно пряка и недвусмислена връзка между това наименование и ЗНП
Съществуването на такава връзка може ли да произтича от няколко обстоятелства, по-специално частичното включване на защитеното наименование, фонетичното и визуалното сродство между двете наименования и произтичащото от него сходство, и дори при липсата на тези обстоятелства, от концептуалната близост между ЗНП и разглежданото наименование или още от сходството между продуктите със същото ЗНП и продуктите или услугите, обхванати от споменатото наименование?
Следва ли член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба „пресъздаване“ не предполага установяването на наличие на акт на нелоялна конкуренция, тъй като тази разпоредба въвежда специфична и отделна закрила, която се прилага независимо от разпоредбите на националното право относно нелоялната конкуренция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-294/20: GE Auto Service Leasing, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.

Трябва ли да се приеме за валидно положение, при което данъчнозадължено лице, след многократни разпореждания от данъчната администрация да докаже наличието на предпоставките за правото на възстановяване, не изпълнява разпореждането без основателни причини и след като му е отказано възстановяването, предоставя документацията по-късно в рамките на производство по обжалване по административен или по съдебен ред?
Може ли да се счита за злоупотреба с право положение, при което данъчнозадължено лице не предоставя на данъчната администрация необходимата информация, на която основава правото си, когато това му е било разрешено и изискано, и не го прави без основателна причина, а такава информация се предоставя доброволно по-късно на органа по обжалване по административен ред или на съда?
Губи ли правото си на възстановяване неустановеното на територията на страната данъчнозадължено лице — било поради непредоставяне в срок и без основателна причина на релевантна информация за обосноваване на правото му на възстановяване, било поради злоупотреба — след като е изтекъл предвиденият или предоставеният за целта срок и администрацията е издала решение, с което отказва възстановяването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-788/19: Комисия/Испания (Obligation d’information en matière fiscale), Заключение от 15 юли 2021 г.

Квалифицирането на активите като неоправдани имуществени приходи без възможност за позоваване на давността
Автоматичното налагане на пропорционална глоба в размер на 150 % в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за имуществото и правата в чужбина или на несвоевременно подаване на формуляр 720
Налагането на глоби с фиксиран размер, по-тежки от предвидените съгласно общия санкционен режим за подобни нарушения, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на информация за имуществото и правата в чужбина или на несвоевременно подаване на формуляр 720

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-30/20: Volvo и др., Съдебно решение от 15 юли 2021 г.

Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012, според който срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка „[…] по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“, да се тълкува в смисъл, че урежда само международната компетентност на съдилищата на държавата членка, където се намира това място, поради което националният съд, който има териториална компетентност в рамките на тази държава, следва да се уточни въз основа на вътрешните процесуалноправни норми, или тази разпоредба трябва да се разглежда като разпоредба със смесен характер, която следователно определя пряко както международната компетентност, така и вътрешната териториална компетентност, без да е необходимо позоваване на вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-869/19: Unicaja Banco, Заключение от 15 юли 2021 г.

Допуска ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО прилагането на процесуалните принципи за диспозитивно начало, за съответствие и за забрана за reformatio in peius, които са пречка съдът, сезиран с подадена от банката жалба срещу решение, ограничаващо във времето възстановяването на недължимо платените от потребителя суми поради обявяването за недействителна на „клауза за долен праг“, да постанови пълно възстановяване на тези суми и по този начин да влоши положението на жалбоподателя, тъй като ограничението не е било обжалвано от потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-600/19: Ibercaja Banco, Заключение от 15 юли 2021 г.

1) В съответствие ли е с принципа на ефективност, предвиден в член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, съгласно тълкуването на тази директива от Съда на Европейския съюз, вътрешна правна уредба, от която следва, че ако при допускането на изпълнението определена неравноправна клауза премине първоначалния, упражнен служебно, съдебен контрол [отрицателен контрол за действителност на клаузите], този контрол пречи впоследствие същият съд да я разгледа служебно, когато още от самото начало са били налице съответните фактически и правни обстоятелства, въпреки че при първоначалния контрол не е изразено никакво съображение относно действителността на клаузите нито в диспозитива, нито в мотивите на съответния акт?
2) Когато при наличие на фактическите и правните обстоятелства, определящи неравноправността на дадена клауза в договор с потребител, длъжникът не я оспори чрез възражението, предоставено му от закона за тази цел, може ли той, след произнасянето по това възражение, да пристъпи към ново оспорване във връзка с неравноправността на друга или други клаузи, при положение че първоначално е можел да оспори тези клаузи в предвиденото в закона производство
В крайна сметка настъпва ли преклудиращо действие, което да пречи на потребителя отново да се позове на неравноправността на друга клауза в същото производство по принудително изпълнение, и дори в последващо исково производство?
3) Ако се приеме за съответстващ на Директива 93/13 изводът, че страната не може да направи второ или последващо възражение, за да се позове на неравноправността на дадена клауза, което е могла да направи по-рано, тъй като вече са определени необходимите фактически и правни обстоятелства, може ли съдът, забелязал тази неравноправност, на основание на описаното положение да упражни правомощието си за служебен контрол?
4) След обявяването на купувача и възлагането на имота, което потенциално може да е в полза на един и същ кредитор, включително след настъпването на транслативния ефект по отношение на предоставения в обезпечение имот, съответства ли на правото на Европейския съюз тълкуване, според което производството приключва — тъй като е настъпил погасителен ефект на производството — след постигането на присъщия за него резултат, реализирането на обезпечението; възможно ли е длъжникът да направи ново възражение за обявяване на недействителността на която и да е неравноправна клауза с последици за производството по принудително изпълнение или възможно ли е след настъпването на този транслативен ефект, което може да е в полза на същия кредитор и с вписване в имотния регистър, съдът да извърши служебен контрол, вследствие на който се стига до отмяна на цялото производство по принудително изпълнение или до приключването му с изменение на обезпечените с ипотеката суми, което може да се отрази на условията, при които се правят наддавателните предложения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-521/19: Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia, Съдебно решение от 1 юли 2021 г.

Трябва ли с оглед на принципите на данъчна неутралност, на забрана на данъчните измами и на злоупотребата с право и на забрана на неправомерно нарушаване на конкуренцията членове 73 и 78 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и съдебната практика за нейното тълкуване, съгласно които в случаите, когато данъчните органи установят наличието на недекларирани сделки, които са облагаеми с ДДС и за които не са издадени фактури, ДДС следва да се счита за включен в цената, уговорена от страните за тези сделки?
Следователно възможно ли е в случаите на измама, при които сделката е укрита от данъчните органи, за целите на правилното установяване на задължения и на налагането на съответните санкции да се приеме, че платените и получените суми не включват ДДС, както може да се заключи от решения на Съда на Европейския съюз от 28 юли 2016 г., Astone (C‑332/15, EU:C:2016:614), от 5 октомври 2016 г., Мая Маринова (C‑576/15, EU:C:2016:740), и от 7 март 2018 г., Dobre (C‑159/17, EU:C:2018:161)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11718192021126 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form