всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Испания

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Испания

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Допуска ли член 7 от Директива 93/13 в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен титул, издаден в заповедно производство, в което е извършена проверка за наличие на неравноправни клаузи, да се извършва нова служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи?
При утвърдителен отговор, допуска ли член 7 от Директива 93/13 от взискателя да се иска необходимата допълнителна информация относно произхода на размера на вземането, включително главницата и евентуално лихвите, договорните неустойки и другите суми, за целите на извършването на служебна проверка за евентуална неравноправност на съответните клаузи
Допуска ли член 7 от Директива 93/13 национална правна уредба, която не предвижда възможността въпросните допълнителни документи да се изискват в изпълнителното производство?
Противоречи ли на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз национално процесуално законодателство, което не допуска или не предвижда в изпълнителното производство, образувано въз основа на издаден в заповедно производство изпълнителен титул, да се извърши повторна служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи, ако се прецени, че е възможно такива клаузи да съществуват поради неправилност или непълнота на проверката за неравноправност, извършена в предходното производство, в което е издаден този изпълнителен титул?
При утвърдителен отговор, трябва ли да се счита, че възможността на съда да иска от взискателя необходимите документи за установяване на договорните условия, формиращи размера на вземането, за да извърши проверка за евентуално наличие на неравноправни клаузи, е в съответствие с принципа на ефективност на правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Съставляват ли твърдените вреди, засягащи трети страни и неинтересуващи пряко заявителя, основание за установяване на спешност по смисъла на производството по обезпечителни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Следва ли за целите на клауза 2 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70, работникът по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение („indefinido no fijo“), описан в акта за преюдициално запитване, да се счита за „работник на срочен трудов договор“, попадащ приложното поле на Рамковото споразумение, и по-специално на клауза 5 от него?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли за целите на прилагането на клауза 5 от Рамковото споразумение, да се счита, че е налице „последователно използване“ на срочни трудови договори или последователни подновявания в случай на работник по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, сключен с публичен орган, когато този договор е с неопределена продължителност и неговото действие е обвързано с провеждането на процедура за подбор и заемане на длъжността, което ще доведе до прекратяването му, при условие че тази процедура за подбор не е проведена за времето от възникване на трудовото правоотношение до първото тримесечие на 2021 г.?
Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на член 15.5 от Estatuto de los Trabajadores (Статут на работниците), съгласно което периодите на заетост по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение не се вземат предвид, доколкото това означава, че спрямо този вид правоотношения няма да се прилага никакво ограничение нито по отношение на продължителността, броя или основанието за техните подновявания, нито спрямо уреждането им с други договори?
Следва ли клауза 5 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не установява никакво ограничение (по отношение на броя, продължителността или основанията) за изричните или мълчаливи подновявания на определен вид срочни трудови договори, каквито са договорите за неопределен срок без постоянно назначение в публичния сектор, и която предвижда ограничение само на общата продължителност на такъв договор, последван от друг вид срочни трудови договори?
Следва ли, при положение че липсва правна уредба, приета от испанския законодател, която да ограничава изричните или мълчаливи подновявания на правоотношенията с работници по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, да се приеме за нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, случаят на работник в публичния сектор като разглеждания в главното производство, който работи по такъв трудов договор, чиято продължителност никога не е била посочвана или конкретизирана, а действието му е продължено до 2021 г. без да е обявена нито една процедура за подбор за заемане на длъжността и преустановяване на положението на срочна заетост?
Може ли да се приеме, че националната правна уредба предвижда достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката на Съда, що се отнася до обезщетяването на претърпените от работника вреди посредством restitutio in integrum, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение в установен размер и на обективно основание (трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече една годишна заплата), но не предвижда допълнително обезщетение, предназначено да поправи изцяло причинената вреда, ако същата надвишава този размер?
Може ли да се приеме, че националната правна уредба съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката на Съда, що се отнася до претърпяната от работника вреда, при положение че тази правна уредба предвижда единствено обезщетение, което се изплаща при прекратяване на договора след заемане на съответната длъжност в резултат на процедура за подбор, но не предвижда никакво обезщетение по време на действие на договора като алтернатива на признаването му за безсрочен трудов договор
Следва ли по спор, в който се разглежда единствено постоянният характер на трудовото правоотношение, без да е налице прекратяване на договора, на работника да се признае право на обезщетение за вреди, причинени от срочния характер на това правоотношение като алтернатива на обявяването му за постоянно?
Може ли да се приеме, че национална правна уредба съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на публичните органи и публичноправните образувания за използването на последователни срочни трудови договори или подновявания на такива договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, с които мерки се цели предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с използването на последователни срочни трудови договори от страна на работодателите спрямо други работници, включително за в бъдеще, и които отговарят на критериите, установени в практиката на Съда, при положение че тези мерки се съдържат в правни разпоредби, въведени след 2017 г., които предвиждат ангажиране на отговорност за „неправомерни действия“, но тази отговорност не е конкретизирана, а се прави само общо препращане към закони, които не са изрично посочени, като не е установен нито един конкретен случай на търсене на отговорност в контекста на хиляди съдебни решения, с които работници се признават за работещи по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение поради нарушение на правните разпоредби относно срочните трудови договори?
Ако посочените разпоредби бъдат приети за достатъчно възпиращи и предвид обстоятелството, че същите са приети за първи път през 2017 г., допустимо ли е тяхното прилагане с цел да не се допуска преобразуването на трудовите договори в постоянни, при положение че условията за това преобразуване поради нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение са възникнали по-рано или обратното — това предполага прилагане на тези разпоредби с обратно и отменително действие?
Ако бъде прието, че в испанската правна уредба не съществуват достатъчно възпиращи мерки, следва ли последицата от нарушението на клауза 5 от Рамковото споразумение, от страна на даден работодател да бъде признаването на съответното правоотношение за трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение или трудовият договор трябва да бъде признат за безсрочен?
Следва ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание на Рамковото споразумение и практиката на Съда във връзка с тълкуването му да се извършва дори това преобразуване бъде счетено за противоречащо на член 23, параграф 2 и член 103, параграф 3 от Конституцията, ако тълкуването на тези разпоредби е в смисъл, че достъпът до заетост в публичния сектор, включително по трудови правоотношения, се предоставя единствено след като кандидатите преминат конкурсна процедура за подбор, в която се прилагат принципите на равнопоставеност, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност?
Следва ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на конкретния работник да не намери приложение, поради факта че със закон е предвидено провеждането на конкурсни процедури за постоянно назначение на длъжностите, заемани по срочни трудови правоотношения и е публикувано обявление за длъжността, заемана от този работник, отчитайки обстоятелството, че в тези процедури трябва да се гарантира „спазването на принципите на свободна конкуренция, на равнопоставеност, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност“ и следователно работникът, спрямо когото е използвано последователно сключване или подновяване на срочни договори, може да не бъде постоянно назначен на заеманата от него длъжност поради възлагането ѝ на друго лице, в който случай трудовият му договор ще бъде прекратен при обезщетение, изчислено на база трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече от една годишна заплата?
Следва ли работникът, дори да не е уволнен, да има право на обезщетение в посочения или по-висок размер — който, ако не е законоустановен, да бъде определен от съда — поради използването на последователни сключвания или подновяване на трудовия му договор в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение?
От значение ли е за всичко изложено обстоятелството, че в случая става въпрос за трудово правоотношение от вертикален цикличен тип (наречено „laboral indefinida discontinua“) по договор за неопределен срок, което се е трансформирало в поредица от срочни трудови договори, сезон след сезон, както се посочва в жалбата на работника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Трябва ли член 5, параграф 1, първа алинея от Директива 2008/104/ЕО във връзка с член 3, параграф 1, буква е) от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, така както е тълкувана в националната съдебна практика, съгласно която обезщетението, което наетите чрез агенция за временна заетост работници могат да претендират за пълна трайна загуба на работоспособност да упражняват обичайната си професия в резултат на трудова злополука, претърпяна в предприятието ползвател и довела до прекратяване на тяхното временно трудово правоотношение, е в по-нисък размер от размера на обезщетението, което тези работници биха могли да претендират, в същото положение и на същото основание, ако бяха назначени пряко от това предприятие ползвател, за да заемат същото работно място за същия период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Допустимо ли е да се приеме, че марката AMAZONIAN GIN COMPANY има описателен характер по отношение на географския произход и качеството на стоките, съгласно член 7, параграф 1, буква в) от Регламент 2017/1001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

Нарушено ли е изискването на член 107 ДФЕС, като Комисията е приела, че някои данъчни мерки, формиращи системата STL, разглеждани самостоятелно, представляват нови държавни помощи?
Превишила ли е Комисията предоставените ѝ правомощия, като е забранила в член 4, параграф 1 от обжалваното решение прехвърлянето на тежестта от възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ към други лица чрез договорни клаузи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Явява ли се писмо на Европейската комисия, съдържащо тълкуване и препоръки относно съдебно решение, обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС и поражда ли то обвързващи правни последици за адресата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.

Изисква ли се съдът да даде изричен отговор на всички доводи на жалбоподателя, включително твърденията за особено сериозна незаконност, при мотивиране на определение за временни мерки?
Какви са кумулативните условия за уважаване на искане за временни мерки и може ли твърдение за особено сериозна незаконност да замести доказването на сериозна и непоправима вреда?
Достатъчни ли са твърденията за загуба на пазарен дял, репутация, договорни задължения и финансови загуби, за да се приеме наличие на сериозна и непоправима вреда, обосноваваща необходимостта от временни мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2024 г.

Тъй като съгласно член 2, параграф 2 от Директивата [за местообитанията] мерките, приети от държавите членки в изпълнение на същата, трябва да имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на животинските видове от интерес за Общността, какъвто е вълкът (Lupus canis):
1. Допускат ли член 2, параграф 2 и членове 4, 11, 12, 14, 16 и 17 от Директивата [за местообитанията] със закон на автономна област (Ley 4/1996 de Caza de Castilla y León (Закон 4/1996 на автономна област Кастилия и Леон за лова) от 12 юли 1996 г., а след това Ley 4/2021 de Caza y de Gestión Sostenible de los Recursos Cinegéticos de Castilla y León (Закон 4/2021 на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси) от 1 юли 2021 г.) вълкът да бъде определен като вид, подлежащ на лов, в резултат на което да бъдат предоставени разрешителни за лов на вълци в ловните райони през ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., при положение че състоянието на запазване на вида е „неблагоприятно — неподходящо“ съгласно доклада за шестгодишния период 2013—2018 г., представен от Испания пред Европейската комисия през 2019 г., поради което държавата (държавата членка — член 4 от Директивата за местообитанията) е включила всички испански популации на вълци в Списъка на дивите видове под режим на специална защита и в Каталога на застрашените видове в Испания и е предоставила строга защита, включително на популациите, разпространени на север от река Дуеро?
2. Съвместимо ли е с посочената цел на вълците да бъде предоставена различна защита в зависимост от това дали се намират на север, или на юг от река Дуеро, имайки предвид:
i) че понастоящем от научна гледна точка това разграничение се приема за неподходящо;
ii) че оценката на състоянието на запазване е неблагоприятна в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — за периода 2013—2018 г.;
iii) че видът е обект на строга защита на практика във всички държави членки, и по-специално — с оглед на споделен [с Испания] район — в Португалия, както и имайки предвид
iv) практиката на Съда относно естествените райони на разпространение и териториалния обхват, които трябва да се вземат предвид при оценката на състоянието на запазване, като би било съобразено в по-голяма степен с посочената директива (и без да се забравя предвиденото в член 2, параграф 3 от нея) включването на вълка в приложения II и IV към същата директива, без да се прави разграничение между териториите на север и на юг от река Дуеро, така че залавянето и убиването на екземпляри да е възможно единствено когато няма друго задоволително решение по смисъла и при условията на член 16?
Ако посоченото разграничение бъде прието за обосновано:
3. Обхваща ли понятието „използване“ по член 14 от Директивата ловната експлоатация на вълка (тоест лова на вълци) с оглед на специалното значение на вида (който е приоритетен в останалите територии), имайки предвид, че до момента неговият лов е бил разрешен и че за периода 2013—2018 г. положението му е било оценено като неблагоприятно?
4. Допуска ли член 14 от Директивата обявяването със закон на вълка на север от река Дуеро за вид, подлежащ на лов (член 7 от Закон 4/1996 от 12 юли 1996 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и приложение I към него, както и член 6 от Закон 4/2021 от 1 юли 2021 г. на автономна област Кастилия и Леон за лова и за устойчивото управление на ловните ресурси и приложение I към него), и приемането на План за местното използване на вълка в ловните райони на север от река Дуеро за ловните сезони 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., без да са налице данни, въз основа на които да може да се прецени дали е осъществено наблюдението по член 11 от Директивата, без да е извършено преброяване след периода 2012—2013 г. и без достатъчна, обективна, научна и актуална информация за положението на вълците, която да се съдържа в преписката и която да е била използвана при приемането на Плана за местното използване на вълка, при положение че за периода 2013—2018 г. оценката на състоянието на запазване на вида в трите района на разпространение в Испания — алпийски, атлантически и средиземноморски — е неблагоприятна?
5. Съгласно предвиденото в членове 4, 11 и 17 от Директивата за местообитанията докладите, които се изготвят от държавите членки на всеки шест години — или, ако е необходимо, на по-кратки периоди — от научен комитет като създадения с Кралски декрет 139/2011, ли са тези, които трябва да се вземат предвид, за да се определи състоянието на запазване на вълците (актуалното и действително популационно ниво, актуалното географско разпространение, репродуктивен ръст и др.), имайки предвид, че популациите на вълци се намират на територията на различни автономни области, както и имайки предвид необходимостта да се извършва оценка на мерките за дадена местна популация в „по-широк мащаб“ съгласно решението на Съда от 10 октомври 2019 г. по дело С‑674/17?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.

1) a)
При предявяване на иск относно реституционните последици от установяването на нищожността на клауза, съгласно която кредитополучателят заплаща разходите във връзка със сключването на договора, съвместимо ли е с член 6, параграф 1 и с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 прилагането на десетгодишен давностен срок за предявяването на иска, считано от момента, когато действието на клаузата се изчерпи посредством извършването на последното плащане, в който момент потребителят узнава фактите в основата на неравноправността [на тази клауза], или е необходимо той да разполага с допълнителна информация относно правната преценка на фактите?
б) Ако е необходимо потребителят да е запознат с правната преценка на фактите, трябва ли началният момент на давностния срок да бъде обусловен от наличието на трайно установена съдебна практика относно нищожността на клаузата, или националният съд може да вземе предвид други обстоятелства?
2) При положение че за предявяването на иска за връщане на суми е предвиден дълъг давностен срок от десет години, в кой момент потребителят трябва да е в състояние да установи неравноправността на клаузата и предоставените му с Директива [93/13] права — преди давностният срок да започне да тече или преди той да е изтекъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11213141516190 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form