Румъния
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Румъния
Дело C-169/22: Groenland Poultry, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли член 47, параграф 1 от Регламент № 1974/2006 да се тълкува в смисъл, че към случаите на „непреодолима сила или извънредни обстоятелства“ спада и хипотезата, при която бенефициерът на помощта губи правото да ползва наетите активи поради прекратяването на договора за наем вследствие на неплатежоспособност на собственика на наетите активи (наемодателя)?
С оглед на принципа на пропорционалност трябва ли член 44, параграф 2, буква а) от Регламент № 1974/2006 да се тълкува в смисъл, че когато през срока на изпълнение на ангажимент, поет като условие за предоставяне на помощ, стопанството на бенефициера бъде прехвърлено изцяло или частично на друго лице и този втори бенефициер, въпреки че е изпълнил значителна част от ангажимента, преустанови селскостопанската си дейност и е практически невъзможно правоприемник да поеме да изпълнява ангажимента, вторият бенефициер на помощта трябва да възстанови помощта, която е получил (за срока, през който е бил бенефициер на помощта), или трябва да възстанови и помощта, получена от първия бенефициер на помощта?
Какви условия трябва да вземе предвид националният съд при тълкуването на член 44, параграф 2, буква а) от Регламент № 1974/2006, за да прецени дали „е практически невъзможно правоприемник да поеме да изпълнява ангажимента“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/21: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с Решение 2006/928, да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от Съда
Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на МСП, създаден с Решение 2006/928, в приложното поле на Договора за присъединяване
Задължителни ли са изискванията, формулирани в докладите, изработени в рамките на посочения механизъм, за Румъния?
Може ли принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че се отнася и до процедурите за повишаване на действащи съдии?
Накърнен ли е този принцип чрез въвеждането на система за повишаване в по-висок по степен съд само въз основа на обобщена оценка за дейността и поведението, извършена от комисия, съставена от председателя на органа за съдебен контрол и съдии в него, който извършва, освен периодична оценка на съдиите, и атестиране на съдиите с цел повишаване, както и упражнява съдебен контрол върху постановените от тях решения?
Накърнен ли е принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от Хартата, както и в практиката на Съда във връзка с член 2 ДЕС, когато румънската държава не зачита предвидимостта и сигурността на правото на Европейския съюз, доколкото в продължение на повече от 10 години приема МСП и докладите по него и ги спазва, а впоследствие без предупреждение изменя процедурата за повишаване на съдии без ръководни функции в противоречие с препоръките на МСП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-461/21: Cartrans Preda, Съдебно решение от 7 септември 2023 г.
Трябва ли с оглед предоставяне на освобождаване от ДДС на транспортни дейности и услуги във връзка с внос на стоки по смисъла на Директивата за ДДС, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 да се тълкува в смисъл, че регистрирането на операция по внос (например изготвянето на обобщената декларация за въвеждане от митническия орган чрез предоставянето на MRN), предполага винаги и включването в основата за изчисляване на митническата стойност на таксата за транспорт до първото местоназначение на територията на държавата членка на вноса
Наличието на MRN, за който не се установява никаква конкретна индиция за измама, доказва ли имплицитно, че всички разходи, посочени в член 86, параграф1, букви а) и б) от посочената директива, са включени в данъчната основа за митнически цели?
Допускат ли член 144, член 86, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Директивата за ДДС данъчна практика на държава членка за отказ от освобождаване от ДДС на транспортните услуги, свързани с внос в Съюза, поради непредставяне на строго формалното доказателство за включването на таксите за транспорт в митническата стойност, въпреки че, от една страна, са представени други релевантни за вноса придружаващи документи — обобщената декларация и товарителницата CMR с указване на предаването на получателя, а от друга страна, няма никаква индиция, която да може да постави под съмнение автентичността или надеждността на обобщената декларация и на товарителницата CMR?
С оглед на разпоредбите на член 57 ДФЕС представлява ли възстановяването на ДДС и на акцизите от данъчните администрации на няколко държави членки вътреобщностна доставка на услуги или дейност на общ комисионер, действащ като посредник по търговска сделка?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, когато получателят на услуга, предоставена от установен в друга държава членка доставчик на услуги, е задължен от законодателството на държавата членка, в която е установен, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за разглежданата доставка на услуги, като се има предвид, че липсва такова задължение за удържане на данък, когато договаря същата услуга с доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугите?
Представлява ли данъчното третиране в държавата, на която е местно лицето, изплащащо дохода, фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на услуги, доколкото, за да избегне прилагането на данъка при източника в размер на 4 %, местното лице трябва да си сътрудничи в областта на възстановяването на ДДС и на акцизите само със също местни образувания, а не с други, установени в други държави членки?
Може ли да се счита за нарушение на член 56 ДФЕС и обстоятелството, че полученият от чуждестранното лице брутен размер на дохода се облага с данък 4 % (или евентуално 16 %), докато корпоративният данък, прилаган към местния за същата държава членка доставчик на услуги (доколкото реализира печалба), възлиза на 16 % от нетния размер, тъй като такова данъчно облагане представлява друг фактор, който прави по-малко привлекателно и препятства свободното предоставяне на разглежданите услуги от чуждестранни лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/23: Minority SafePack – one million signatures for diversity in Europe/Комисия, Определение от 27 юли 2023 г.
Допустимо ли е субдържавно образувание да встъпи като страна по дело пред Съда на Европейския съюз и какви са критериите за доказване на достатъчно пряк и настоящ интерес от изхода на делото?
Следва ли интересът на субдържавното образувание да съвпада напълно с този на държавата членка или е достатъчно предметът на делото да попада в обхвата на неговите правомощия и да засяга принципни въпроси, които могат да засегнат собствените му интереси?
В случая, обхваща ли предметът на делото правомощията на Автономна провинция Болцано — Южен Тирол/Алто Адидже и повдига ли принципни въпроси относно обхвата на компетентността на Съюза спрямо компетентността на провинцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/22: First Bank, Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [93/13] и да се тълкува в смисъл, че:
a) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да възпроизвеждат изцяло или отчасти съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба
или
б) „договорни [клаузи], които отразяват [императивни] законови или подзаконови разпоредби“, трябва да съдържат изрично позоваване на съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба,
или, напротив,
в) за да се приеме изключването от обхвата на анализа на неравноправния характер на договорна клауза, предвидена в член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО, е достатъчно да се приложи общото правило на гражданското право, според което договорите се допълват от закона, при липса на конкретно позоваване или препратка към съответстващата правна норма във въпросната законова разпоредба?
2) Трябва ли разпоредбата на член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че в рамките на специалния правен режим за защита на правата на потребителите е прекомерно да се приеме, че потребителят е длъжен да познава съдържанието на всички правни норми в законовите разпоредби, които допълват договора, въпреки че продавачът или доставчикът не го е информирал предварително за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/23: Lin, Заключение от 29 юни 2023 г.
Нарушение на член 325, параграф 1 ДФЕС и Решение 2006/928/ЕО поради национална правна уредба и съдебна практика относно прекъсването на давността за наказателно преследване, които водят до безнаказаност за значителен брой престъпления, съставляващи тежка измама, засягаща финансовите интереси на Съюза
Недопустимост националният съд да остави без приложение националната правна уредба и съдебна практика, ако те са обосновани от прилагането на принципа на прилагане с обратна сила на по-благоприятния наказателен закон или по-висок национален стандарт за защита на този принцип
Недопустимост на национална правна уредба или практика, позволяващи да се ангажира дисциплинарната отговорност на национален съдия за всяко несъобразяване с актовете на националния конституционен съд или върховен касационен съд, освен в изключителни случаи на тежки и напълно неизвиними нарушения
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/22: Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Craiova, Заключение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли принципът [ne] bis in idem, гарантиран в член 50 от [Хартата], във връзка със задълженията на Румъния за постигане на изложените в [Решение 2006/928 на Комисията] цели, да се тълкува в смисъл, че решение за прекратяване на наказателното производство, постановено от прокуратурата след събирането на основните доказателства по съответното дело, е пречка за образуването на друго наказателно производство за същото деяние, макар и с различна правна квалификация, срещу същото лице, тъй като решението е окончателно, освен ако се установи, че обстоятелството, на което се основава прекратяването, не съществува или са възникнали нови факти или обстоятелства, от които да се установи, че основанието за прекратяването на производството вече не е налице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/21: Lyoness Europe, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли член 2, буква б) от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че физическо лице, инженер механик, специализиран в сферата на хидравличните и пневматичните машини (и който не извършва търговска дейност по занятие, нито в частност дейност по закупуване на стоки и услуги с цел препродажба и/или посредничество) и който сключва с търговско дружество (търговец) договор за включване, съгласно който това физическо лице има право да участва в общността за пазаруване, създадена от гореспоменатото дружество под формата на системата Lyoness (система, чрез която се обещават печалби под формата на възстановяване на разходи на покупки, комисиони и други промоционални предимства), за закупуване на стоки и услуги от търговци, които имат договорни отношения с това дружество (наричани бизнес партньори на Lyoness) и да осъществява посредничество с други лица в контекста на системата Lyoness (т.нар. потенциални лоялни клиенти), може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, въпреки договорната клауза, която предвижда, че по отношение на договорните отношения между Lyoness и клиента, с цел ефективна защита на потребителите, се прилага само и единствено швейцарското законодателство, независимо от местожителството на клиента?
Трябва ли член 2, буква б) от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че лице, което е сключило с търговец договор с двойна цел, а именно когато договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в обхвата на търговската, икономическата или професионалната дейност на това физическо лице и отчасти извън тази дейност, и търговската, икономическата или професионалната цел на такова физическо лице няма преобладаващо значение в общия контекст на договора, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, какви са основните критерии, които следва да се приложат, за да се определи дали търговската, икономическата или професионалната цел на това физическо лице има преобладаваща тежест в общия контекст на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/21: Zes Zollner Electronic, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Когато получателят на стоките констатира количествена разлика в същите в повече спрямо посоченото в първоначалната митническа декларация, приложим ли е член 173 или член 174 от Митническия кодекс на Съюза?
За какви стоки става дума в израза „стоки, различни от първоначално декларираните“ по смисъла на член 173 от Митническия кодекс на Съюза: различни в количествено отношение, различни в качествено отношение или и двете?
В случай че установи количествена разлика в повече спрямо посочените в митническата декларация стоки, разполага ли получателят на стоките с процесуален способ съгласно Митническия кодекс на Съюза, който да му позволява да поправи грешките, без да бъде санкциониран по административен или наказателен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-56/23: Riaman, Определение от 23 май 2023 г.
Необходимо ли е преюдициалното тълкуване на правото на Съюза за разрешаването на конкретния национален спор при липса на изложени фактически обстоятелства?
Съдържа ли преюдициалното запитване достатъчно фактически и правни данни, които да позволят на Съда да даде полезен отговор и да се прецени допустимостта му?
Установена ли е връзка между релевантните разпоредби на правото на Съюза и националната конституционна практика във връзка с прекъсването на давността по наказателни дела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.