Дело C-533/22: Adient, Заключение от 1 февруари 2024 г.

1. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да квалифицира независимо местно юридическо лице като постоянен обект на чуждестранно образувание само въз основа на факта, че тези две дружества принадлежат към една и съща група

2. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на националната данъчна администрация да приеме, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание единствено с оглед на услугите, които местното юридическо лице предоставя на чуждестранното образувание

3. Трябва ли разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчното законодателство и практиката на националната данъчна администрация да приемат, че на територията на държава членка има постоянен обект на чуждестранно образувание, като се има предвид, че въпросният постоянен [обект] доставя само стоки и не предоставя услуги

4. Когато чуждестранно лице притежава на територията на държава членка в местно юридическо лице човешки и технически ресурси, с които гарантира предоставянето на услуги по обработка на стоките, които следва да бъдат доставени от чуждестранното образувание, трябва ли разпоредбите на член 192а, буква б) от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност[, както и] на член 11 и член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че тези услуги по обработка, предоставени чрез техническите и човешките ресурси на чуждестранното юридическо лице, са: i) услуги, получени от чуждестранно юридическо лице от страна на местно лице чрез горепосочените човешки и технически ресурси или евентуално ii) услуги, предоставени от същото чуждестранно юридическо лице, чрез горепосочените човешки и технически ресурси

5. В зависимост от отговора на четвъртия въпрос, по какъв начин се определя мястото на доставката на услуги, с оглед на разпоредбите на член 44 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и на членове 10 и 11 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС

6. В светлината на член 53, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директивата за ДДС трябва ли дейностите, свързани с услугите по обработка на стоките, като приемане, инвентаризация, подаване на поръчки към доставчиците, осигуряване на складови площи, управление на складовите наличности в компютърната система, обработка на поръчките на клиентите, вписване на адреса върху документите за транспорт и фактурите, подпомагане по отношение на контрола на качеството и др. да не се вземат предвид при определянето на наличието на постоянен обект, доколкото става въпрос за дейности по административно обслужване, строго необходими за дейностите по обработка на стоките

7. Предвид принципите, свързани с мястото на данъчно облагане на мястото, където се извършва гореспоменатото потребление по местоназначение, има ли значение при определяне на мястото на доставка на услугите по обработка обстоятелството, че получените в резултат на обработката стоки се продават от получателя на услугите (са предназначени) предимно извън Румъния, докато тези, продавани в Румъния, подлежат на облагане с ДДС и следователно резултатът от услугите по обработка не се „потребява“ в Румъния или, ако се „потребява“ в Румъния, подлежи на облагане с ДДС

8. Ако техническите и човешките ресурси на постоянния обект, получаващ услугите, потенциално са същите като тези на доставчика, с когото услугите действително се извършват, налице ли е все пак доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС?