Португалия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Португалия
Дело C-393/98: Gomes Valente, Съдебно решение от 22 февруари 2001 г.
Дали фактът, че Комисията прекратява производство за установяване на нарушение срещу държава членка по отношение на дадено законодателство, има някакво въздействие върху задължението на последната съдебна инстанция на тази държава членка да отправи до Съда на Европейските общности, съгласно третата алинея на член 177 от Договора, преюдициален въпрос относно съответното законодателство?
Позволява ли първата алинея на член 95 от Договора държава членка да прилага спрямо употребявани моторни превозни средства, внесени от други държави членки, система на облагане, при която обезценката на действителната стойност на тези превозни средства се изчислява по общ и абстрактен начин, въз основа на фиксирани критерии или скали, определени с нормативен акт, без да се изисква националните органи да извършват индивидуална оценка на стойността на всяко внесено употребявано превозно средство
В случай на утвърдителен отговор, съответства ли система на облагане като разглежданата в главното производство на изискванията на първата алинея на член 95 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/98: Fazenda Pública, Съдебно решение от 14 декември 2000 г.
Покрива ли изразът „дейности или сделки, в които те участват като публични органи“ в първата алинея на член 4, параграф 5 от Директива 77/388/ЕИО (Шеста директива) отдаването под наем на места за паркиране на превозни средства (както на улици, така и в паркинги) от публичните органи (община)?
Може ли значителните нарушения на конкуренцията, посочени във втората алинея на член 4, параграф 5 от Шестата Директива за ДДС, да бъдат определяни за всеки отделен случай от министъра на финансите на държава членка?
Ако националната разпоредба, която овластява министъра на финансите да определя за всеки отделен случай значителните нарушения на конкуренцията, е противоконституционна, тъй като нарушава принципа, че данъчното облагане трябва да има правна основа, но съответства на правото на Общността (на Шестата директива), трябва ли националният съд да спази своята конституция или трябва преди всичко да спази правото на Общността поради принципа на примат на това право над конституциите?
Ще се считат ли публичните органи винаги за данъчно задължени лица, когато дейностите, които извършват, не са незначителни, или те са данъчно задължени лица само по отношение на дейностите или сделките, изброени в приложение D, към които се отнася третата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива?
Може ли национален закон да овласти министъра на финансите да определя за всеки отделен случай кои дейности се извършват в незначителен мащаб?
За целите на четвъртата алинея на член 4, параграф 5 от Шестата директива, може ли държава членка да счита дейността по отдаване под наем на места за паркиране на превозни средства, когато тя се извършва от община, за дейност, в която общината участва като публичен орган, като се има предвид разпоредбите на член 13Б, буква б), точка 2 от Шестата директива?
Тъй като страните по главното производство не са повдигнали въпрос относно тълкуването или прилагането на Шестата директива, може ли националният съд по своя инициатива да тълкува и прилага разпоредбите на тази директива при постановяване на окончателното си решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/99: de Andrade, Съдебно решение от 7 декември 2000 г.
1. Противоречи ли автоматичното прилагане, без предварително уведомяване, на процедура като предвидената в португалското законодателство, която предвижда продажба на стоки, за които са изтекли законовите срокове за подаване на декларация за допускане за свободно обращение или за искане на друго митническо одобрено предназначение, на член 53 от Митническия кодекс?
2. Противоречи ли използването на процедура, която предвижда или продажба на такива стоки, или налагане на адвалорна такса с цел уреждане на положението на стоките, на принципа на пропорционалност?
3. Противоречат ли член 6, параграф 3 и член 243 от Регламент № 2913/92 на използването на процедура като разглежданата в главното производство, която не предвижда предварително уведомяване на заинтересованите лица?
4. Може ли надбавка, предназначена да санкционира неспазването на митническите формалности, да бъде обект на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-276/98: Комисия/Португалия, Заключение от 23 ноември 2000 г.
Нарушение на членове 12 и 28, параграф 2 от Шестата директива относно прилагането на намалена ставка от 5% за продуктите, изброени в точки 1.8, 2.11 и 3.8 от Списък I, приложен към Португалския данъчен кодекс по ДДС, включително съответно вино, машини и оборудване за изследване на алтернативна енергия, и селскостопански инструменти и оборудване.
Нарушение на членове 12 и 28, параграф 2 от Шестата директива относно прилагането на намалена ставка от 5% за таксите за преминаване по моста на Тежу (точка 2.19 от Списък I).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/99: Португалия/Комисия, Заключение от 19 октомври 2000 г.
Липса на достатъчно мотиви
Нарушение на принципа на пропорционалност
Злоупотреба с процесуални права
Липса на дискриминация на основание националност
Липса на злоупотреба с господстващо положение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/99: de Andrade, Заключение от 27 септември 2000 г.
1. Съвместима ли е националната административна митническа процедура, доколкото предвижда, че стоките, които не са били освободени в рамките на установените срокове, автоматично и без предварително уведомление подлежат на процедурата за просрочено освобождаване (продажба), с член 53 от Митническия кодекс, по-специално с член 53, параграф 1?
2. Доколкото националната административна митническа процедура предвижда като единствена мярка (прилагана автоматично, както е посочено по-горе), която трябва да бъде предприета от националните митнически органи, прибягването до процедурата за просрочено освобождаване, чиято единствена цел е да се осигури продажбата на стоките, може ли тя да се счита за несъразмерна мярка, нарушаваща правата на защита на данъкоплатците и представляваща пречка за свободното движение на стоки, особено като се има предвид, че прилагана автоматично, тази мярка може да влезе в сила незабавно, т.е. на първия ден след изтичането на законовия срок за съхранение, без вносителят на стоките дори да бъде предупреден или уведомен?
3. Като незабавно предлага стоките за „продажба“ при описаните по-горе обстоятелства, нарушава ли националната административна митническа процедура член 6, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността?
4. Нарушава ли националната административна митническа процедура, като не прави задължително уведомяването в процедурата за просрочено освобождаване, както е предвидено в член 638 и сл. от Митническия регламент, член 243 от Митническия кодекс на Общността?
5. В случай че таксата за просрочено освобождаване, предвидена в член 638 и сл. от Митническия регламент, следва да се квалифицира като процесуална административна санкция (както е прието в националната съдебна практика), подлежи ли тази такса на ДДС?
6. Ако се приеме хипотезата, изложена в петия въпрос (че таксата представлява административна санкция), може ли фактът, че тази такса се начислява на адвалорна (обективна) основа, но без каквато и да е препратка към вина на субекта или към действително понесени от митническите органи разходи във връзка с мерки по предпазен надзор, складиране и други, да се счита за нарушение на принципа на пропорционалност?
7. Ако, напротив, се приеме, че посочената такса не е от наказателен характер, а всъщност представлява възнаграждение за услуги, предоставени от митническите органи, оправдано ли е начисляването на ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/99: Eru Portuguesa, Съдебно решение от 26 септември 2000 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че продукт, получен чрез добавяне на сирище към обезмаслено мляко и състоящ се от 54% вода, 0,9% мазнини, 5,7% фосфор, 2% сол и казеин, трябва да бъде класифициран по тарифна подпозиция 0406 90 11 „Други сирена: – За преработка“ или по тарифна подпозиция 3501 10 90 „Казеин: – Други“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/99: IGI, Съдебно решение от 26 септември 2000 г.
Може ли частно лице да се позовава на членове 10 и 12 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета в отношенията си с държавата, когато последната не е транспонирала тази директива в националната си правна система?
Трябва ли сделките, посочени в член 4, параграф 3 от Директива 69/335/ЕИО, да се считат за обхванати от забраната, предвидена в член 10 от същия акт на Общността, така че да се изключи събирането по отношение на тези сделки не само на данък върху капитала, но и на всякакви други налози, от какъвто и да е вид, по-специално такива, които представляват такса, а не данък?
Трябва ли членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че таксите, дължими за вписване (предписано от закона) в Националния регистър на юридическите лица на увеличения на капитала, не могат да варират в зависимост от размера на тези увеличения?
Може ли тези променливи да се разглеждат и като функция на разходите за предоставената услуга?
Включват ли тези разходи възнагражденията на длъжностните лица, агентите или други държавни служители, разходите, направени за дребни операции, извършвани безплатно, и част от общите разходи (наем на помещения, компютърна и комуникационна техника, електричество, вода и други подобни), които могат да се отнесат към операциите по регистрация?
Позволено ли е, с оглед на горепосочените членове на посочената директива, тези променливи, произтичащи от увеличенията на капитала, да се разглеждат като проявление на стандартизирани такси и като такива — разрешени такси?
Позволено ли е, с оглед на същите разпоредби на директивата, да се събира такса, надвишаваща разходите за услугата
И ако да, до каква степен
Ако превишението е явно и неразумно, може ли размерът на таксите да бъде намален на справедлива основа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/99: Modelo, Съдебно решение от 21 септември 2000 г.
Може ли дадено лице да се позовава на членове 10 и 12 от Директива 69/335/ЕИО на Съвета в отношенията си с държавата, дори когато последната не е транспонирала тази директива в националната си правна система?
Трябва ли сделките, посочени в член 4, параграф 3 от Директива 69/335/ЕИО, да се считат за обхванати от забраната, предвидена в член 10 от същия акт на Общността, така че да се изключи събирането по отношение на тези сделки не само на данък върху капитала, но и на всякаква друга такса, независимо от нейния вид, по-специално такава, която представлява такса, а не данък?
Трябва ли членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от същата директива да се тълкуват в смисъл, че нотариалните такси за удостоверяване в публичен акт, изискуем от закона, на решения за увеличаване на капитала или за изменение на устава на дружество не могат да варират в зависимост от размера на увеличението и размера на капитала съответно?
Могат ли тези такси — виж член 5 от Тарифата на нотариалните такси — да се считат за отразяващи разходите за предоставената услуга?
Какво трябва да се разбира под такива разходи
Включват ли те възнаграждението на нотариусите и служителите в тяхната канцелария, помещенията и офис оборудването и други подобни?
Допустимо и съответно законосъобразно ли е, с оглед на членове 10 и 12, параграф 1, буква е) от посочената директива, да се начислява такса, надвишаваща тези разходи
И ако да, до каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.