Полша
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Полша
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че:
а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционната традиция на съответната държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че:
– по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе мнението на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление [(дело C‑181/21) или че],
по кандидатурата за заемане на съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието и от Prokurator Generalny (главният прокурор, Полша) [(дело C‑269/21)];
– сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията,
– участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права;
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на съдийска длъжност този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава?
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия:
а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегията за извънреден контрол и публични въпроси, която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в първия въпрос условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка с тези назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст;
б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза те изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС при липса на действителен висящ спор между страни пред националната юрисдикция?
Може ли производство с цел уеднаквяване на съдебната практика, без да се разрешава конкретен спор между насрещни страни, да бъде основание за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли да се приеме, че член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] не допуска разпоредба от националното право като член 69, параграф 1b, първо изречение от [Закона за устройството на общите съдилища], съгласно която настъпването на правни последици от декларацията на съдия за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, зависи от разрешението на друг орган?
Трябва ли да се приеме, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не допуска тълкуване на националната разпоредба, съгласно което късно подадената декларация на съдията за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, не поражда правни последици, независимо от обстоятелствата във връзка с неспазването на срока и от значението на неспазването му за производството по даване на разрешение за по-нататъшното заемане на съдийска длъжност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него началото на давността за вземанията на търговеца за връщане на даденото зависи от някое от следните събития:
а) предявяването на вземания или възражения от страна на потребителя спрямо търговеца във връзка с наличието на забранена клауза в договора или служебното оповестяване от съда, че е възможно някои от клаузите на договора да се обявят за забранени; или
б) изявлението от страна на потребителя, че е получил изчерпателна информация за последиците (правните последствия) от невъзможността да продължи да действа договорът, в това число информация относно възможността търговецът да предяви вземанията си за връщане на даденото и относно обхвата на тези вземания; или
в) потвърждаването в съдебното производство, че потребителят знае (информиран е) за последиците (правните последствия) от невъзможността да продължи да действа договорът, или разясняването на тези последици от страна на съда; или
г) влизането в сила на решението на съда, с което се урежда спорът между търговеца и потребителя?
3) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него давността за вземанията на потребителя за връщане на даденото започва да тече преди началото на давността за вземанията на търговеца за връщане на даденото?
2) В съответствие ли е с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него търговецът, спрямо когото потребителят е предявил свои вземания във връзка с наличието на забранени клаузи в договора, няма задължение да предприеме самостоятелни действия, за да провери дали потребителят е информиран за последиците от отстраняването на забранените клаузи от договора или невъзможността да продължи да действа договорът?
4) В съответствие ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него търговецът има право да не връща това, което е получил от потребителя, докато потребителят не му предложи връщане на това, което е получил от него, или обезпечение за връщането му, при положение че при определянето на размера на даденото от потребителя няма да се вземат предвид сумите, вземането за чието връщане е погасено по давност?
5) В съответствие ли е с член 7, параграф 1 от Директива 93/13 тълкуване на националното право, съгласно което при невъзможност договорът да продължи да действа след отстраняването на забранените клаузи от него потребителят няма да има право на лихви […] за цялото или част […] след момента, в който търговецът получи поканата за връщане на даденото, в случай че търговецът упражни правото, споменато в четвъртия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е националната съдебна практика да предоставя на банката право да иска от потребителя възстановяване на суми, надхвърлящи главницата и законната лихва за забава, след пълна отмяна на договор за ипотечен кредит поради наличие на неравноправни клаузи?
Съвместимо ли е с целите на Директива 93/13 предоставянето на възможност на банката да претендира обезщетение, възнаграждение или други плащания за използването на капитала от страна на потребителя, извън връщането на главницата и законната лихва за забава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност и на равностойност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба от съдилищата, съгласно което, ако договор съдържа неравноправна клауза, без която той не може да се изпълнява:
1. договорът става окончателно недействителен (нищожен) с обратна сила от момента на сключването му едва след като потребителят заяви, че не е съгласен с оставянето в сила на неравноправната клауза, наясно е с последиците от нищожността на договора и е съгласен с обявяването ѝ,
2. срокът за погасяване по давност на иска на търговеца за връщане на недължимите престации, изпълнени по договора, започва да тече едва от датата, на която потребителят е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това потребителят е поканил търговеца да плати [недължимо платените му суми], а последният по-рано е могъл да предвиди, че съставеният от него договор съдържа неравноправни клаузи,
3. потребителят може да иска да му се плати законната лихва за забава едва от датата, на която е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това е поканил търговеца да плати [тези суми],
4. вземането на потребителя за връщане на престациите, изпълнени от него по нищожен договор за кредит (вноски по кредита, такси, комисиони и застрахователни премии), трябва да бъдe намалено с равностойността на лихвите върху главницата, на които банката би имала право, ако договорът за кредит бе валиден, докато банката може да иска връщане на престацията, изпълнена от нея по същия нищожен договор за кредит (главницата по кредита), в пълен размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушено ли е изискването по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001, като е прието, че съществува вероятност от объркване между заявената марка и по-ранната марка?
Спазени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност при постановяване на обжалваното решение?
Спазени ли са процесуалните изисквания по член 94, първо изречение, и член 95, параграф 1 от Регламент 2017/1001 относно мотивирането и изследването на релевантните доводи за придобита отличителност на по-ранната марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че допуска за неравноправна да се обяви договорна клауза, с която в полза на търговец се предвижда такса или комисиона в прекомерно голям размер спрямо предлаганата от него услуга?
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право или тяхно тълкуване в съдебната практика, изискващи потребителят непременно да има правен интерес, за да се уважи искът му срещу търговец за установяване на нищожността или непротивопоставимостта на договор или част от него с неравноправни договорни клаузи?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и принципите на ефективност, на пропорционалност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че допускат да се приеме, че договор за заем, чиято единствена […] клауза, в която се предвижда начинът на погасяване на заема, е била обявена за неравноправна, не може да продължи да действа след отстраняването ѝ от него и поради това е нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Приложими ли са условията на член 164 от Процедурния правилник на Общия съд за извършване на поправка на явни фактически грешки в съдебно разпореждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.