всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Полша

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Полша

Дело C-188/22: VP (Déposition par écrit), Определение от 8 септември 2022 г.

В кои случаи съдът на държава членка е длъжен да прилага процедурите, предвидени в Регламент № 1206/2001, при събиране на доказателства от друга държава членка?
Може ли съдът да използва национални процесуални способи за събиране на доказателства, когато лицето се съгласи доброволно на разпит или писмена декларация, без да са необходими разрешения по Регламент № 1206/2001?
Дали Регламент № 1206/2001 изключва възможността за трансгранично събиране на доказателства по други начини, освен предвидените в него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-80/21: D.B.P. (Crédit hypothécaire libellé en devises étrangères), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което съдът не обявява неравноправността на цялата договорна клауза, а само на онази нейна част, която прави клаузата неравноправна, в резултат на което клаузата продължава да бъде частично действителна?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, без това да води до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което, след като обяви за неравноправна договорна клауза, без която договорът не може да се изпълнява, съдът може да измени останалата част от договора чрез тълкуване на волеизявленията на страните, за да избегне нищожността на договор, който е благоприятен за потребителя?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което след обявяването на договорна клауза за неравноправна, водещо до нищожност на договора, съдът може да запълни съдържанието на договора с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне обявяването на договора за нищожен, въпреки че потребителят приема нищожността на договора?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на равностойност, на ефективност и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване от съдилищата на национална правна уредба, съгласно което искът на потребителя за връщане на недължимо платени суми въз основа на неравноправна клауза от договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, се погасява по давност след изтичането на десетгодишен срок, който започва да тече от деня на всяко отделно изпълнение на престацията от потребителя, включително когато потребителят не е знаел, че клаузата е неравноправна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-356/21: TP (Monteur audiovisuel pour la télévision publique), Заключение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли член 3, параграф 1, букви а) и в) от [Директива 2000/78] да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи прилагането на Директива 2000/78 и съответно на санкциите, предвидени в националното право съгласно член 17 от [тази директива], по отношение на свободата на избор на страна по договор, стига изборът да не се основава на пол, раса, етнически произход или народност, когато проява на дискриминация би могъл да бъде отказът да се сключи граждански договор, по силата на който би следвало да работи физическо лице, осъществяващо независима икономическа дейност, ако основание за отказа би била сексуалната ориентация на потенциалния съдоговорител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-207/21: Комисия/Полша (Protocole nº 36), Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Тълкува ли неправилно Общият съд член 3, параграф 2 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, като допуска прилагане на правилата за квалифицирано мнозинство по Договора от Ница след 31 март 2017 г., ако искането е направено преди тази дата, с което се нарушава член 16, параграф 5 ДЕС?
Накърнява ли тълкуването на член 3, параграф 2 от Протокол № 36 от Общия съд полезното действие на член 16, параграф 4 ДЕС, като позволява прилагането на старите правила за квалифицирано мнозинство след 31 март 2017 г. и ограничава демократичния принцип, заложен в новия режим на гласуване в Съвета на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-166/21: Комисия/Полша (Exonération de l’accise sur l’alcool utilisé pour la fabrication de médicaments), Заключение от 7 юли 2022 г.

Нарушение на член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83
Нарушение на принципа на пропорционалност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-696/20: Dyrektor Izby Skarbowej w W. (Qualification erronée d’opérations en chaîne), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Допускат ли член 41 от [Директивата за ДДС] и принципите на пропорционалност и на неутралност в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална разпоредба като член 25, параграф 2 от [ЗДДС] по отношение на сделката за вътреобщностно придобиване, извършено от данъчнозадължено лице
– ако за придобиването вече е бил приложен ДДС на територията на държавата членка, в която завършва изпращането, от лицата, придобиващи стоките от това данъчнозадължено лице,
– като се има предвид, че действията на данъчнозадълженото лице не са свързани с данъчна измама, а са резултат от погрешна идентификация на доставките в рамките на верижни сделки и това лице посочва полски идентификационен номер по ДДС за целите на вътрешна, а не на вътреобщностна доставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-149/21: Fakro/Комисия, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Нарушено ли е правото на Съюза, като Общият съд е приел, че Комисията не е допуснала явна грешка при преценката си за липса на достатъчен интерес на Съюза да продължи разглеждането на жалбата по член 102 ДФЕС?
Спазено ли е изискването за добра администрация и за ефективна съдебна защита по членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 102 ДФЕС при разглеждането и отхвърлянето на жалбата на жалбоподателя?
Нарушено ли е принципът на ефективност на член 102 ДФЕС, тълкуван във връзка с член 17, параграф 1 ДЕС и член 105 ДФЕС, както и принципите на добра администрация и ефективна съдебна защита, чрез подхода на Общия съд относно компетентността на Комисията и възможността за защита на правата на жалбоподателя?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС относно анализа на Комисията за "бойните марки" и инвестиционните отстъпки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/21: Rzecznik Praw Obywatelskich, Определение от 24 юни 2022 г.

Може ли държава членка да откаже признаване на акт за раждане, издаден от друга държава членка, и да откаже издаване на документ за самоличност на дете, гражданин на Съюза, когато в акта са вписани родители от един и същи пол?
Представлява ли такъв отказ ограничение на правото на свободно движение и пребиваване, гарантирано от ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз, и допустимо ли е това ограничение с оглед на националното право?
Задължена ли е държавата членка да признае връзката на произход и да издаде документ за самоличност на дете въз основа на акт за раждане, издаден от друга държава членка, за целите на упражняване на правата, произтичащи от правото на Съюза, независимо от вътрешното си право относно родителските права на лица от един и същи пол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-175/21: Harman International Industries, Заключение от 16 юни 2022 г.

Трябва ли член 36, второ изречение ДФЕС във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз и във връзка с член 19, параграф 1, второ изречение от Договора за Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на националните съдилища на държавите членки, при която:
– когато уважават исканията на носителя на правата върху марката да се забрани доставката, пускането на пазара, предлагането, внасянето и рекламирането на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС, или да се разпореди изтегляне от пазара или унищожаване на такива стоки,
– когато в обезпечително производство разпореждат изземване на стоки, обозначени със съответната марка на ЕС,
съдилищата посочват в текста на съдебните актове „стоките, които не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие“, вследствие на което — заради общата формулировка на текста на съдебния акт — се оставя на органа на принудителното изпълнение да констатира до кои от обозначените с марката на ЕС стоки се отнасят постановените съдебни разпореждания и забрани (тоест да констатира кои стоки не са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от носителя на правата върху марката или с негово съгласие), като за да направи тези констатации, посоченият орган се опира на изявленията на носителя на правата върху марката или на предоставените от него инструменти (в това число информационни инструменти и бази данни), а допустимостта на оспорването на тези констатации на органа на принудителното изпълнение пред съд по исков ред е изключена или ограничена поради естеството на правните средства за защита, с които разполага ответникът в обезпечителното и в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-243/21: TOYA, Заключение от 9 юни 2022 г.

1) Трябва ли член 8, параграф 3 от [Директивата за достъпа] във връзка с член 3, параграф 5 и член 1, параграфи 3 и 4 от [Директива 2014/61] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност националният регулаторен орган да наложи на оператор, който разполага с физическа инфраструктура и в същото време е доставчик на публично достъпни електронни съобщителни услуги или мрежи, без да е определян за оператор със [ЗПС], задължение за прилагане на определени ex ante от този орган условия, регулиращи правилата за достъп до физическата инфраструктура на този оператор, включително правилата и процедурите за сключване на договори и прилаганите такси за достъп, независимо от наличието на спор относно достъпа до физическата инфраструктура на този оператор и наличието на ефективна конкуренция на пазара?
При условията на евентуалност (вариант II):
2) Трябва ли член 67, параграфи 1 и 3 във връзка с член 68, параграфи 2 и 3 от [Директива 2018/1972] във връзка с член 3, параграф 5 и член 1, параграфи 3 и 4 от [Директива 2014/61] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност националният регулаторен орган да наложи на оператор, който разполага с физическа инфраструктура и в същото време е доставчик на публично достъпни електронни съобщителни услуги или мрежи, без да е определян за оператор със [ЗПС], задължение за прилагане на определени ex ante от този орган условия, регулиращи правилата за достъп до физическата инфраструктура на този оператор, включително правилата и процедурите за сключване на договори и прилаганите такси за достъп, независимо от наличието на спор относно достъпа до физическата инфраструктура на този оператор и наличието на ефективна конкуренция на пазара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1131415161751 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form