Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-278/99: van der Burg, Съдебно решение от 8 март 2001 г.
Следва ли член 1 от Директива 83/189 да се тълкува в смисъл, че член C.11.1, параграф 1 от Besluit radio-elektrische inrichtingen, който предвижда, че „[з]абранява се да се прави търговска реклама или да се причинява правенето на търговска реклама за предавателна апаратура, която не е от одобрен тип“, трябва да се третира като техническо регулиране по смисъла на Директива 83/189, като се вземат предвид горепосочените законови разпоредби ... и с оглед на въпросите, разгледани в този контекст в точка 6.11.1 [от решението за отправяне на преюдициалното запитване]?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: води ли това до резултат, че такава разпоредба трябва да не се прилага само ако представлява пречка за търговията или за свободното движение на стоки в конкретен случай, или трябва да се приеме, че такава разпоредба не трябва да се прилага, ако разпоредбата по принцип, и следователно независимо от конкретния случай, има или може да има ефект на пречка за търговията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/98: Нидерландия/Комисия, Съдебно решение от 6 март 2001 г.
Допуснати ли са нарушения на процедурата за корекция по член 5, параграф 2 от Регламент № 729/70, изменен с Регламент № 1287/95, при приемането на оспорваното решение?
Спазени ли са принципът на правна сигурност и изискването за предвидимост при налагането на финансовите корекции?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез отклонение от насоките на Belle Group Report без мотиви?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението относно отказа за финансиране и определянето на размера на финансовите корекции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/99: “Goed Wonen”, Заключение от 22 февруари 2001 г.
1. Следва ли член 5, параграф 3 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че вещни права, предоставящи на носителя им право на ползване на недвижим имот, могат да бъдат третирани от националния законодател като материална собственост само ако възнаграждението, договорено за предоставянето, прехвърлянето, изменението, отказа или прекратяването на тези права, е най-малко еквивалентно на финансовата стойност на съответния недвижим имот?
2. Следва ли член 13Б, буква б) и член 13В, буква а) от Шестата директива да се тълкуват в смисъл, че националният законодател може да третира понятията „наемане или отдаване под наем“ като обхващащи не само наемане и/или отдаване под наем в смисъла, придаван на тези термини от гражданското право, но и всяка друга форма, при която недвижим имот се предоставя за ползване по друг начин, различен от доставката му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/99: Schieving-Nijstad и др., Заключение от 16 февруари 2001 г.
1) Има ли пряко действие член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6?
2) Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, когато такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо (винаги) искане от страната, срещу която е постановена временната мярка, за да отпадне тази мярка?
3) Кога започва да тече срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, когато този срок не е определен във временната мярка: (a) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; (b) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; (c) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (d) в друг момент?
4) Длъжен ли е съдът, който постановява временна мярка, служебно да определи срок, в който трябва да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
5) Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от първоинстанционен съд, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на страна, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
6) Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на съдебното производство на първа инстанция, но преди съдът, сезиран с производството на първа инстанция, да е постановил решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/00: Комисия/Нидерландия, Заключение от 30 януари 2001 г.
Неизпълнение на задълженията по Договора от Кралство Нидерландия поради неизвършване в предвидения срок на транспонирането на Директива 97/24/ЕО относно определени компоненти и характеристики на дву- или триколесни моторни превозни средства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/99: Kvaerner, Заключение от 23 януари 2001 г.
1. Допустимо ли е съгласно член 2, букви в) и г) и член 3 от Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. държава членка да налага данък върху застраховките на юридическо лице, установено в друга държава членка, по отношение на премии, платени на застраховател, също установен в друга държава членка, за застраховане на стопанската дейност на дъщерно или поддъщерно дружество, установено в държавата членка, която налага данъка?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос, ако застрахованият не е крайната холдингова компания, а друго дружество от групата (например captive застрахователна компания)?
3. Има ли значение за отговорите на първия и втория въпрос или за тълкуването на понятията „застраховащ“ или „държава членка, в която е разположен рискът“, ако застрахователната премия, свързана със застрахования риск, не се прехвърля (изцяло или частично) на дъщерното или поддъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-144/99: Комисия/Нидерландия, Заключение от 23 януари 2001 г.
Непълно транспониране на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори в националното право на Кралство Нидерландия, по-специално по отношение на член 4, параграф 2 и член 5 от Директивата
Липса на достатъчна яснота и недвусмисленост на националните разпоредби, които да гарантират на потребителите пълна информираност относно предоставените им права и възможност да се позовават на тях пред националните съдилища
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/98: Комисия/Нидерландия, Заключение от 16 януари 2001 г.
Неизпълнение на задължението за установяване на програми, включващи качествени цели за веществата, посочени в първото тире на Списък II
Неизпълнение на задължението за установяване на качествени цели за веществата, посочени във второто тире на Списък II
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/98: Dior и др., Съдебно решение от 14 декември 2000 г.
Когато съдебните органи на държавите членки са призовани да постановят временни мерки за защита на права на интелектуална собственост, попадащи в обхвата на Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPs), и пред Съда на Европейските общности е образувано дело в съответствие с разпоредбите на Договора, по-специално член 177 (сега член 234 ЕО), има ли Съдът на Европейските общности компетентност да тълкува член 50 от Споразумението TRIPs?
В област, в която се прилага Споразумението TRIPs и по която Общността вече е приела законодателство, задължени ли са съдебните органи на държавите членки по силата на правото на Общността, когато са призовани да прилагат национални разпоредби с оглед постановяване на временни мерки за защита на права, попадащи в такава област, да го правят, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на член 50 от Споразумението TRIPs, и в област, по която Общността все още не е приела законодателство и която следователно попада в компетентността на държавите членки, изисква ли или забранява ли правото на Общността националният правен ред да предоставя на частноправните субекти право да се позовават пряко на правилото, установено в член 50, параграф 6 от Споразумението TRIPs, или да задължава съдилищата да прилагат това правило служебно?
Оставя ли член 50 от Споразумението TRIPs на договарящите страни, в рамките на техните собствени правни системи, задачата да определят дали правото да се предяви иск по общите разпоредби на националното право относно непозволените увреждания, по-специално нелоялната конкуренция, с цел защита на промишлен дизайн срещу копиране, следва да се квалифицира като право на интелектуална собственост по смисъла на член 50, параграф 1 от Споразумението TRIPs?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.