Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-377/98: Нидерландия/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 9 октомври 2001 г.
Правилно ли е използвана правната основа на член 100a от Договора за ЕО за приемането на Директива 98/44 относно правната закрила на биотехнологичните изобретения?
Спазен ли е принципът на субсидиарност при приемането на Директива 98/44?
Съответства ли Директива 98/44 на принципа на правна сигурност, като се има предвид използването на неясни понятия и евентуални противоречия между разпоредбите ѝ?
Съвместими ли са задълженията, наложени на държавите членки с Директива 98/44, с техните международноправни задължения, включително по Конвенцията за биологичното разнообразие, TRIPS и други международни споразумения?
Нарушава ли Директива 98/44 основното право на зачитане на човешкото достойнство и правото на физическа неприкосновеност?
Спазени ли са процедурните правила при приемането на предложението на Комисията, включително принципът на колегиалност и езиковите изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/99: “Goed Wonen”, Съдебно решение от 4 октомври 2001 г.
Следва ли член 5, параграф 3 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че вещни права, предоставящи на носителя им право на ползване на недвижим имот, могат да бъдат третирани от националния законодател като материални вещи само ако възнаграждението, договорено за предоставянето, прехвърлянето, изменението, отказа или прекратяването на тези права, е най-малко равно на икономическата стойност на съответния недвижим имот?
Следва ли член 13Б, буква б) и член 13В, буква а) от Шестата директива да се тълкуват в смисъл, че националният законодател може да третира понятията „наем или аренда“ като обхващащи не само наем и/или аренда в смисъла, който им се придава от гражданското право, но и всяка друга форма, при която недвижим имот се предоставя за ползване по друг начин, различен от доставката му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/99: Sea-Land Service и Nedlloyd Lijnen, Заключение от 20 септември 2001 г.
1.(a) Constitue-t-il un obstacle à la libre prestation des services au sens du règlement (CEE) n° 4055/86, lu en combinaison avec l'article 59 (désormais, après modification, член 49 ЕО) от Договора за ЕО, система като VTS, доколкото предвижда задължително участие в услугите за управление на корабния трафик?
(b) Ако не, различно ли е положението, ако участниците в системата се таксуват за предоставените услуги?
(c) Следва ли на въпрос 1.(b) да се отговори по различен начин, ако тази такса се налага на корабоплаването, чието участие в системата е задължително, но не и на други ползватели, като например вътрешноводни или морски съдове с дължина, която не надвишава 41 метра?
2.(a) Ако система като VTS и свързаната с нея тарифа представляват пречка за свободното предоставяне на услуги, попада ли тази пречка под изключенията по член 56 (сега, след изменение, член 46 ЕО) от Договора за ЕО за разпоредби, обосновани с оглед на обществената сигурност?
(b) Има ли значение за отговора на въпрос 2.(a) дали тарифата е по-висока от действителните разходи за предоставената на даден кораб услуга?
3. Ако система като VTS и свързаната с нея тарифа представляват пречка за свободното предоставяне на услуги и ако тази пречка не е обоснована по член 56 (сега, след изменение, член 46 ЕО) от Договора за ЕО, може ли тя да бъде обоснована или защото представлява само недискриминационна търговска уредба, както е посочено в Keck и Mithouard, или защото изпълнява условията, които Съдът е определил в други решения, по-специално в Gebhard?
4.(a) Следва ли система на държава членка като VTS да се счита за помощ по смисъла на член 92, параграф 1 (сега, след изменение, член 87, параграф 1 ЕО) от Договора за ЕО, доколкото освобождава определени категории участници в тази система, по-специално вътрешноводни съдове, от задължението да плащат тарифата?
(b) Ако да, попада ли тази помощ под забраната, предвидена в тази разпоредба?
(c) Ако и на въпрос 4.(b) трябва да се отговори утвърдително, има ли класифицирането като помощ, забранена от правото на Общността, последици по правото на Общността за тарифата, която участниците, различни от освободените, са длъжни да плащат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/99: Schieving-Nijstad и др., Съдебно решение от 13 септември 2001 г.
Има ли член 50 от Споразумението по ТРИПС, по-специално член 50, параграф 6, директен ефект?
Следва ли член 50, параграф 6 от Споразумението по ТРИПС да се тълкува в смисъл, че временните мерки по смисъла на член 50, параграфи 1 и 2 отпадат автоматично по силата на закона, ако производството по същество не е образувано в срока, определен във временната мярка, или, ако такъв срок не е определен, ако производството по същество не е започнато в рамките на 20 работни дни или 31 календарни дни (което от двете е по-дълго), или е необходимо искане от страната, срещу която е постановена мярката, за да отпадне тази мярка?
Когато срокът, в който трябва да бъде образувано производството по същество, не е определен във временните мерки, постановени от съда, от кой момент започва да тече този срок: (а) от деня, следващ датата на постановяване на временната мярка; или (б) от деня, следващ датата на връчване на решението за постановяване на временната мярка на ответника; или (в) от деня, следващ датата, на която решението за постановяване на временната мярка е станало окончателно и не подлежи на обжалване; или (г) от друг момент?
Когато съдът постановява временна мярка, длъжен ли е служебно да определи срок, в който да бъде образувано производството по същество, или може да определи такъв срок само по искане на страна?
Когато съдът е сезиран в производство по обжалване на мярка, постановена от по-нисшестоящ съд в първоинстанционно производство, и апелативният съд потвърждава тази мярка, може ли апелативният съд да определи, служебно или по искане на една от страните, срок по смисъла на горното, ако първоинстанционният съд не е направил това?
Приложим ли е член 50 от Споразумението по ТРИПС, когато това споразумение влиза в сила в съответната държава членка на дата, следваща приключването на устната фаза на производството на първа инстанция, но преди постановяването на решението от първоинстанционния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-189/01: Jippes и др., Съдебно решение от 12 юли 2001 г.
Забраната за ваксинация, наложена с член 13 от Директива 85/511/ЕИО, невалидна ли е на основание, че противоречи на правото на Общността, по-специално на принципа на пропорционалност?
Начинът, по който Комисията е приложила посочения член 13, по-специално чрез приемането на Решение 2001/246/ЕО, изменено с Решение 2001/279/ЕО, невалиден ли е на основание, че противоречи на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/00: Welthgrove, Определение от 12 юли 2001 г.
Явява ли се само участието на холдинг в управлението на неговите дъщерни дружества икономическа дейност по смисъла на член 4, параграф 2 от Шестата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/99: Wouters и др., Заключение от 11 юли 2001 г.
1. Следва ли понятието „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, така че при прилагането на тази разпоредба трябва да се прави разграничение между дейности на сдружението, осъществявани в обществен интерес, и други дейности, или е достатъчно самият факт, че сдружението може също да действа в интерес на предприятията, за да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на тази разпоредба по отношение на всички негови действия
Дали фактът, че общозадължителните правила, приети от съответната институция, са приети въз основа на законова правомощие и в качеството ѝ на специален законодател, е от значение по отношение на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
1б) Ако отговорът на въпрос 1а) е, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, въпросът кога се преследва обществен интерес също ли се урежда от правото на Общността?
1в) Ако отговорът на въпрос 1б) е, че правото на Общността е релевантно, може ли приемането на общозадължителни правила от институция като Нидерландската адвокатска колегия въз основа на законова правомощие, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства между адвокати и представители на други професии, да се счита за преследване на обществен интерес по смисъла на правото на Общността?
2. Ако отговорите на първия въпрос сочат, че правило като Регламента... следва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), следва ли такова решение, доколкото приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства като разглежданото, да се счита за имащо за предмет или ефект ограничаване на конкуренцията на общия пазар и в това отношение засягащо търговията между държавите членки
Кои критерии на правото на Общността са релевантни за определянето на този въпрос?
3. Следва ли понятието „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че когато институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия, тази институция трябва също да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самата тя не осъществява икономическа дейност?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че институция като адвокатската колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такава институция с това положение, ако регулира отношенията на свързаните с нея адвокати с други участници на пазара на правни услуги по начин, който ограничава конкуренцията?
5. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита като цяло за сдружение на предприятия по смисъла на правото на Общността в областта на конкуренцията, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се прилага и за институция като адвокатската колегия, която приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно сътрудничеството между адвокати и представители на други професии?
6. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или предприятие или група предприятия, изключват ли член 3, буква г), втора алинея на член 5 и членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 3, буква г), 10, 81 и 82 ЕО) възможността държава членка да предвиди, че (орган на) тази институция може да приема правила относно, inter alia, сътрудничеството между адвокати и представители на други професии, когато контролът от страна на съответния публичен орган върху такива правила се свежда до правомощието да ги отмени, без органът да може да приеме правило вместо тях?
7. Приложими ли са както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и тези относно свободата на предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата, или следва Договорът за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава забрана трябва да съответства, например в зависимост от начина, по който заинтересованите желаят да организират сътрудничеството си, или на разпоредбите относно правото на установяване, или на тези относно свободата на предоставяне на услуги?
8. Представлява ли забрана за мултидисциплинарни партньорства, включващи адвокати и счетоводители като разглежданата, ограничение на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, или и на двете?
9. Ако отговорът на предходния въпрос е, че съществува едно или и двете от посочените ограничения, оправдано ли е разглежданото ограничение на основание, че представлява само „условие за продажба“ по смисъла на Keck и Mithouard и следователно няма дискриминация, или на основание, че отговаря на критериите, развити в тази връзка от Съда на Европейските общности, по-специално в решението Gebhard?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/00: Комисия/Нидерландия, Заключение от 14 юни 2001 г.
Неизпълнение на задълженията по Директива 95/47/ЕО поради неприемане и/или ненотифициране в срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за транспониране на директивата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/99: Kvaerner, Съдебно решение от 14 юни 2001 г.
Позволяват ли член 2, букви в) и г), последна алинея, и член 3 от Втората директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 година на държава членка да налага данък върху застрахователните премии на юридическо лице, установено в друга държава членка, по отношение на премии, които това юридическо лице е платило на застраховател, също установен в друга държава членка, за покриване на стопанските рискове на негово дъщерно или поддъщерно дружество, установено в държавата членка, която налага данъка
Има ли значение, ако юридическото лице, което е платило премиите, и юридическото лице, чиито стопански рискове са покрити, са две дружества от една и съща група, свързани с друго отношение, различно от това на майка и дъщерно дружество?
Има ли значение за отговора на първия въпрос, ако застрахованият не е крайната холдингова компания, а друго дружество от групата (например captive застрахователно дружество)?
Има ли значение за отговорите на първия и втория въпрос или за тълкуването на понятията „застраховащ“ или „държава членка, в която е разположен рискът“, ако застрахователната премия, отнасяща се до застрахования риск, не се прехвърля (изцяло или частично) на дъщерното или поддъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/99: Jany и др., Заключение от 7 юни 2001 г.
1. Могат ли полски и чешки граждани да се позовават пряко на споразуменията в смисъл, че имат право спрямо държава членка да претендират, че черпят право на влизане и пребиваване от правото, предвидено в член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република, за да започнат и упражняват икономическа дейност като самостоятелно заети лица и да създават и управляват предприятия, независимо от политиката, която съответната държава членка провежда в това отношение?
2. Ако отговорът на този въпрос е положителен: свободна ли е държава членка съгласно член 58 от споразумението с Полша и член 59 от споразумението с Чешката република да обвърже правото на влизане и пребиваване със специфични условия, като тези, съдържащи се в политиката, следвана от Нидерландия, които включват условието чужденецът да разполага с достатъчни средства за издръжка (съгласно глава A 4/4.2.1. от 1994 Vreemdelingencirculaire това означава нетен доход, който е най-малко равен на прага на социално подпомагане по смисъла на Algemene Bijstandswet (Общ закон за социално подпомагане))?
3. Позволяват ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република проституцията да бъде изключена от понятието „икономически дейности като самостоятелно заети лица“ на основание, че проституцията не попада в описанието в член 44, параграф 4, уводни думи и буква (c) от споразумението с Полша и член 45, параграф 4, уводни думи и буква (c) от споразумението с Чешката република, по морални причини, на основание, че проституцията е забранена в (повечето) асоциирани държави, и на основание, че тя поражда проблеми, свързани със свободата на действие на проститутките и тяхната независимост, които са трудни за контрол?
4. Позволяват ли член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) и член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република да се прави разграничение между понятията „дейности като самостоятелно заети лица“ и „икономически дейности като самостоятелно заети лица“, съдържащи се в съответните разпоредби, така че дейностите, извършвани от проститутка в качеството ѝ на самостоятелно заето лице, да попадат в обхвата на използвания в член 43 ЕО (преди това член 52 от Договора за ЕО) термин, но не и в този, използван в тези членове на споразуменията?
5. Ако отговорът на предходния въпрос е, че такова разграничение е допустимо:
(a) Съвместимо ли е с член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република и свободата на установяване, която тези разпоредби целят да реализират, да се налагат минимални условия на самостоятелно заетите лица, посочени в параграф 3 на тези членове, по отношение на обхвата на тяхната дейност, както и да се налагат ограничения като това:
- операторът трябва да извършва квалифицирана работа;
- да съществува бизнес план;
- операторът на предприятието трябва (също) да се занимава с управлението на предприятието, а не (изключително) с изпълнителни (производствени) дейности;
- операторът на предприятието трябва да се стреми към осигуряване на непрекъснатост на предприятието, което означава inter alia, че той трябва да има основно местожителство в Нидерландия;
- да има инвестиции и да се поемат дългосрочни ангажименти?
(b) Предоставят ли член 44 от споразумението с Полша и член 45 от споразумението с Чешката република основание да не се счита за самостоятелно заето лице всяко лице, което е зависимо и задължено към лицето, което я е наело и/или е осигурило работата ѝ, дори и да е установено, че между съответното лице и това трето лице няма трудово правоотношение, срещу което терминът „самостоятелно заето лице“ в параграф 4 на членове 44 и 45 от споразуменията цели да постави бариера?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.