Дело C-300/98: Dior и др., Съдебно решение от 14 декември 2000 г.

Когато съдебните органи на държавите членки са призовани да постановят временни мерки за защита на права на интелектуална собственост, попадащи в обхвата на Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPs), и пред Съда на Европейските общности е образувано дело в съответствие с разпоредбите на Договора, по-специално член 177 (сега член 234 ЕО), има ли Съдът на Европейските общности компетентност да тълкува член 50 от Споразумението TRIPs?

В област, в която се прилага Споразумението TRIPs и по която Общността вече е приела законодателство, задължени ли са съдебните органи на държавите членки по силата на правото на Общността, когато са призовани да прилагат национални разпоредби с оглед постановяване на временни мерки за защита на права, попадащи в такава област, да го правят, доколкото е възможно, в светлината на текста и целта на член 50 от Споразумението TRIPs, и в област, по която Общността все още не е приела законодателство и която следователно попада в компетентността на държавите членки, изисква ли или забранява ли правото на Общността националният правен ред да предоставя на частноправните субекти право да се позовават пряко на правилото, установено в член 50, параграф 6 от Споразумението TRIPs, или да задължава съдилищата да прилагат това правило служебно?

Оставя ли член 50 от Споразумението TRIPs на договарящите страни, в рамките на техните собствени правни системи, задачата да определят дали правото да се предяви иск по общите разпоредби на националното право относно непозволените увреждания, по-специално нелоялната конкуренция, с цел защита на промишлен дизайн срещу копиране, следва да се квалифицира като право на интелектуална собственост по смисъла на член 50, параграф 1 от Споразумението TRIPs?