всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Нидерландия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия

Дело C-419/13: Art & Allposters International, Заключение от 11 септември 2014 г.

1) Урежда ли член 4 от Директивата относно авторското право въпроса дали притежаваното от титуляря на авторските права право на разпространение на репродукция на закриляно с авторски права произведение, което е било продадено и доставено в Европейското икономическо пространство от титуляря на правата или с негово съгласие, може бъде упражнено, ако впоследствие тази репродукция е претърпяла изменение по отношение на формата и отново е била пусната в продажба в изменената си форма?
2) a) При положителен отговор на първия въпрос, обстоятелството, че е налице изменение по смисъла на първия въпрос, от значение ли е за отговора на въпроса дали се препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата относно авторското право?
б) При положителен отговор на буква а) от втория въпрос, какви критерии трябва да се заложат, за да може да се твърди, че е налице изменение на формата на репродукцията, което изменение препятства или прекъсва изчерпването по смисъла на член 4, параграф 2 от Директивата относно авторското право?
в) Тези критерии допускат ли съществуването на установения в нидерландското национално право критерий, съгласно който няма изчерпване поради единствената причина, че препродаващото лице е изменило формата на репродукциите и ги е разпространило публично под тази форма (Решение на Hoge Raad от 19 януари 1979 г. по дело Poortvliet […])?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-91/13: Essent Energie Productie, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.

Следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол и член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, като разглежданата в главното производство, според която предлагането за наемане на турски работници от предприятие, установено в друга държава членка, на предприятие ползвател, установено в първата държава членка, което използва тези работници за извършване на дадена работа за сметка на друго предприятие, установено в същата държава членка, е обвързано от условието тези работници да имат разрешително за работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/13: FNV Kunsten Informatie en Media, Заключение от 11 септември 2014 г.

1) Следва ли разпоредбите относно конкуренцията от правото на [ЕС] да се тълкуват в смисъл, че клауза от колективен трудов договор, сключен между сдружения на работодатели и на работници и служители, съгласно която лицата на свободна практика, извършващи по договор за предоставяне на услуги същата работа за съответния работодател както обхванатите от действието на колективния трудов договор работници и служители, трябва да получават определено минимално възнаграждение, се изключва от приложното поле на член 101 ДФЕС именно защото това е предвидено в клауза от колективен трудов договор?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, посочената клауза изключва ли се от приложното поле на член 101 ДФЕС, ако (същевременно) има за цел подобряването на условията на труд на работниците и служителите, обхванати от действието на колективния трудов договор, и от значение ли е в това отношение обстоятелството дали условията на труд се подобряват пряко или само непряко?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-382/13: Franzen и др., Заключение от 10 септември 2014 г.

1) а) Следва ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че пребиваващите в дадена държава членка лица, спрямо които се прилага този регламент и които въз основа на договор за краткотрайна работа упражняват трудова дейност като заети лица не повече от два или три дни месечно на територията на друга държава членка, са подчинени на това основание на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост
б) При утвърдителен отговор на [първи въпрос, буква а)], в този случай посочените пребиваващи лица подчинени ли са на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост както през дните, в които упражняват, така и през дните, в които не упражняват трудова дейност, и при утвърдителен отговор — в какъв срок след приключването на последната действително упражнявана трудова дейност се прилагат посочените разпоредби
2) Допуска ли член 13, параграф 2, уводно изречение, буква a) във връзка с член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 работник мигрант, който е подчинен на социалноосигурителното законодателство на държавата на заетост, да бъде разглеждан като осигурено лице в държавата на пребиваване съгласно разпоредби от законодателство на последната държава, каквито разпоредби се съдържат в AOW
3) а) Следва ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите относно свободното движение на работници и/или граждани на Съюза, да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по настоящите спорове не допуска да се прилагат национални разпоредби като член 6a от AOW и/или от AKW, съгласно които пребиваващ в Нидерландия работник мигрант се изключва в тази държава от осигуряването по реда на AOW и/или на AKW, тъй като е подчинен изключително на германското социалноосигурително законодателство, дори и тогава, когато този работник като„geringfügig Beschäftigte“ [лице, работещо при условията на минимално платена или кратковременна трудова заетост] е изключен от „Altersrente“ [осигуряването за старост] в Германия и няма право на „Kindergeld“ [детски надбавки]
б) За отговора на [третия въпрос, буква а)] от значение ли е обстоятелството, че е било възможно лицето да се осигурява доброволно по реда на AOW или да отправи искане до SVB за сключване на споразумение по смисъла на член 17 от Регламент № 1408/71?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-92/13: Gemeente ‘s-Hertogenbosch, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.

Следва ли член 5, параграф 7, буква a) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че е налице възмездна доставка, ако дадена община пуска за първи път в употреба сграда, построена за нейна сметка върху неин собствен поземлен имот, и използва 94 % от тази сграда за дейности, осъществявани в кръга на задълженията ѝ като публичноправен орган, а 6 % от същата сграда — за осъществяваните в качеството ѝ на данъчнозадължено лице дейности, като в това число 1 % е за освободени доставки, за които не може да се извърши приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-144/13: VDP Dental Laboratory и др., Заключение от 4 септември 2014 г.

Следва ли член 17, параграфи 1 и 2 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че чрез позоваване на тази разпоредба данъчнозадължените лица могат да се ползват от право на приспадане дори и когато националното законодателство предвижда хипотеза на освобождаване от ДДС, която не е уредена в Директивата (а освобождаването изключва правото на приспадане)
Следва ли член 140, букви а) и б) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от ДДС не се прилага при вътреобщностно придобиване на зъбни протези
При отрицателен отговор, зависи ли освобождаването от ДДС от това зъбните протези да са доставени от чужбина чрез зъболекар или зъботехник и/или на зъболекар или зъботехник
Ако предвиденото в член 140, букви а) и б) от Директивата за ДДС освобождаване от ДДС се прилага за вътреобщностно придобиване на зъбни протези (при наличие или без да са налице условията, посочени в първия преюдициален въпрос), следва ли държавите членки като Нидерландия, които са се съобразили с изискването за освобождаване от ДДС съгласно член 132 от Директивата за ДДС, да прилагат това освобождаване и по отношение на вътреобщностни придобивания на зъбни протези с произход от друга държава членка, която се е възползвала от дерогационния и преходен режим по член 370 от Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-643/13: Melkveebedrijf Overenk и др./Комисия, Определение от 17 юли 2014 г.

Спазени ли са минималните процесуални изисквания по член 44, параграф 1, под в) от Процедурния правилник на Общия съд по отношение на конкретното, ясно и количествено определяне на претендираната вреда в исковата молба?
Може ли съдът служебно да разгледа въпроса за недопустимост на иска при липса на възражение от ответната страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/13: A, Заключение от 17 юли 2014 г.

Какви са ограниченията, които [Директивата за признаването], и [Хартата], по-конкретно членове 3 и 7 от нея, предвиждат, що се отнася до начина, по който се проверява достоверността на твърдението за сексуална ориентация, и различават ли се тези ограничения от ограниченията, приложими при проверката на достоверността на твърдения, които се основават на други мотиви за преследване, и ако отговорът е утвърдителен — в каква степен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-171/13: Demirci и др., Заключение от 10 юли 2014 г.

1) Като се вземе предвид член 59 от Допълнителния протокол, трябва ли член 6, параграф 1 от Решение № 3/80 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като член 4a [от] TW, съгласно която отпуснатото на основание на националното право допълнително обезщетение се премахва, когато получателите му вече не живеят на територията на тази държава, дори когато те са придобили гражданството на приемащата държава, като обаче са запазили турското си гражданство?
2) В случай че при отговора на първи въпрос Съдът достигне до извода, че заинтересованите лица могат да се позоват на член 6, параграф 1 от Решение № 3/80, но в ограничена степен поради действието на член 59 от Допълнителния протокол: следва ли тогава член 59 от Допълнителния протокол да се тълкува в смисъл, че не допуска допълнителното обезщетение да продължава да се изплаща на турски граждани като заинтересованите лица от момента, в който гражданите на Съюза вече не могат да претендират това обезщетение на основание на правото на Съюза, дори когато на основание на националното право гражданите на Съюза са получавали по-дълго време съответното обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/12: Almer Beheer и Daedalus Holding, Заключение от 19 юни 2014 г.

1. Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2003/71 да се тълкува в смисъл, че предвиденото в Директивата задължение за публикуване на проспект се прилага по принцип (т.е. независимо от предвидените в Директивата освобождавания и изключения в определени случаи) и към публичната продан на ценни книжа?
2. a) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в този случай понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директива 2003/71 да се тълкува в смисъл, че при публична продан на ценни книжа трябва да се има предвид размерът на постъпленията, които следва разумно да се очакват с оглед на особения характер на публичната продан, дори и когато постъпленията, които следва разумно да се очакват, са значително по-ниски от стойността в икономическия оборот?
б) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен, как в този случай и в частност при публична продан на ценни книжа следва да се тълкува понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директивата относно проспекта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13940414243181 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form