Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-660/22: Ente Cambiano società cooperativa per azioni, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.
Допускат ли член 63 и сл. ДФЕС, както и членове 101, 102, 120 и 173 ДФЕС национални разпоредби, които като член 2, параграфи 3 ter и 3 quater от [Декрет-закон № 18/2016] обвързват с плащането на сума, равняваща се на 20 % от нетното имущество към 31 декември 2015 г., възможността кооперативните кредитни банки с нетно имущество над 200 милиона евро към 31 декември 2015 г., вместо да се присъединят към група, да прехвърлят банковата дейност на акционерно дружество, включително новоучредено, получило лиценз да извършва банковата дейност, като изменят устава си, за да изключат извършването на банкова дейност и същевременно да запазят клаузите за взаимопомощ, предвидени в член 2514 от Гражданския кодекс, и да осигурят на акционерите услуги, предназначени за поддържане на отношенията с акционерното дружество получател, услуги за обучение и информиране по въпросите на спестяванията и услуги за насърчаване на програми за подпомагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/22: Tirrenia di Navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.
Представлява ли удължаването на помощта за спасяване на предприятие в затруднение нарушение поради липса на формално представен план за ликвидация или преструктуриране в срок, съгласно Насоките относно помощите за спасяване и преструктуриране?
Допустими ли са възраженията относно освобождаването от определени данъци и нарушава ли предоставянето на държавна помощ по този начин член 107, параграф 1 ДФЕС при липса на конкретна аргументация в първоинстанционната жалба?
Изпълнени ли са условията за нарушение на принципите на добра администрация, пропорционалност, правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и правата на защита поради действията и продължителността на административната процедура по случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-515/22: Tirrenia di navigazione/Комисия, Определение от 8 февруари 2024 г.
Изтекъл ли е десетгодишният давностен срок за възстановяване на държавната помощ съгласно член 17 от Регламент 2015/1589, като се вземат предвид действията на Комисията и прекъсването на давността?
Квалифицира ли се предоставената помощ като съществуваща или нова помощ с оглед на съществени промени в режима на помощта след 1974 г. и необходимостта от анализ на ефектите върху конкуренцията и вътрешния пазар?
Налице ли са нарушения на принципите на правна сигурност, защита на легитимните очаквания, свобода на стопанска инициатива, право на собственост или на принципа на пропорционалност при възстановяване на помощта, начисляване на лихви и налагане на глоба за участие в картел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/21: Reti Televisive Italiane, Съдебно решение от 30 януари 2024 г.
Следва ли член 23, параграф 2 от Директива 2010/13 да се тълкува в смисъл, че понятието „съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания“ обхваща рекламните съобщения, направени от телевизионен оператор за радиостанция, която е част от една и съща група дружества с този оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/22: CU (Assistance sociale – Discrimination indirecte), Заключение от 25 януари 2024 г.
1. Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (OB L 141, 2011 г., стр. 1)], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която обуславя достъпа до универсалния базов доход от изискването за пребиваване в Италия в продължение на най-малко 10 години (последните две от които непрекъснато, считано към момента на подаване на молбата, както и през целия период на изплащане на помощта), като по този начин третира италианските граждани, гражданите [на Съюза], притежаващи право на пребиваване или постоянно пребиваване, или [гражданите на трети страни], пребиваващи [в Италия] дългосрочно от по-малко от десет години или в продължение на десет години, последните две от които не непрекъснато, по-неблагоприятно от същите категории лица, които са пребивавали в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която третира по различен начин дългосрочно пребиваващите, които могат да придобият право на постоянно пребиваване в държава от ЕС, след като са пребивавали в продължение на пет години в приемащата държава членка, и дългосрочно пребиваващите, които са пребивавали [в Италия] в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато?
3) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-конкретно член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109] и член 29 от [Директива 2011/95], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], която налага на италианските граждани, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни] задължението за десетгодишно пребиваване (и непрекъснатост в последните две години), за да получат достъп до универсалния базов доход?
4) Допуска ли правото на Европейския съюз, и по-специално член 18 [ДФЕС], член 45 [ДФЕС], член 7, параграф 2 от [Регламент № 492/2011], член 11, параграф 1, буква г) от [Директива 2003/109], член 29 от [Директива 2011/95], член 34 от [Хартата] и членове 30 и 31 от [Европейската социална харта], национална правна уредба като съдържащата се в разпоредбите на член 7, алинея 1 във връзка с член 2, алинея 1, буква а) от [Декрет-закон № 4/2019], в частта ѝ, с която задължава италианските, [гражданите на Съюза] и [гражданите на трети страни], за да получат универсален базов доход, да декларират, че са пребивавали в Италия в продължение на десет години, последните две от които непрекъснато, като от декларацията с невярно съдържание произтичат тежки наказателноправни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/22: Airbnb Ireland, Заключение от 11 януари 2024 г.
1) Допуска ли [Регламент 2019/1150] национална разпоредба, която с цел насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, включително чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и събирането на съответна информация, задължава [доставчиците на онлайн услуги] да се впишат в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение?
2) Изисква ли [Директива 2015/1535] държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение
При утвърдителен отговор, допуска ли [тази] директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
3) Допуска ли член 3 от Директива 2000/31 националните органи да приемат разпоредби, които с цел насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, включително чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и събирането на съответна информация, предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, допълнителна административна и финансова тежест, като например вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение?
4) Допуска ли принципът на свободно предоставяне на услуги, прогласен в член 56 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123, приемането от националните органи на разпоредби, които с цел насърчаване на справедливост и прозрачност за бизнес ползвателите на посреднически онлайн услуги, включително чрез приемането на насоки, насърчаване на изготвянето на кодекси за поведение и събирането на съответна информация, предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, допълнителна административна и финансова тежест, като например вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение?
5) Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) [от] Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за вписване в регистър, което означава предаване на съответната информация за тяхната организация и заплащане на парична вноска, както и налагане на санкции в случай на неизпълнение
При утвърдителен отговор, допуска ли Директивата частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
1) Допуска ли правото на Европейския съюз прилагането на национални разпоредби като член 1, параграфи 515[—]517 от Закон № 178/2020, които предвиждат допълнителна административна и финансова тежест за операторите, установени в друга европейска държава, но които извършват дейност в Италия, като вписването в специален регистър и налагането на парична вноска; по-конкретно, нарушава ли тази национална разпоредба член 3 от Директива 2000/31, съгласно който спрямо доставчик на услуги на информационното общество […] се прилага законодателството […] на държавата членка, в която е установен доставчикът?
2) Допуска ли правото на Европейския съюз прилагането на национални разпоредби като член 1, параграфи 515[—]517 от Закон № 178/2020, който предвижда допълнителна административна и финансова тежест за установените в друга европейска държава оператори; по-конкретно, допускат ли принципът на свободното предоставяне на услуги, прогласен в член 56 [ДФЕС], както и сходните принципи, произтичащи от директиви 2006/123 и 2000/31, национална мярка, която предвижда в тежест на посредниците, извършващи дейност в Италия, но които не са установени в нея, вписването в регистър, което поражда допълнителни разходи в сравнение с предвидените в страната на произход за упражняването на същата дейност?
3) Изисква ли правото на Европейския съюз, и по-специално Директива 2015/1535, италианската държава да уведоми Комисията за въвеждането на задължението за вписване в РКО, предвидено в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] — и по-конкретно — трябва ли член 3, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2000/31 да се тълкува в смисъл, че частноправен субект, установен в държава членка, различна от Италия, може да се противопостави на прилагането спрямо него на мерките, приети от италианския законодател (в член 1, параграфи 515[—]517 от Закон № 178/2020), които могат да ограничат свободното движение на услуга на информационното общество, когато тези мерки не са били съобщени в съответствие с тази разпоредба?
4) Допускат ли Регламент 2019/1150, и по-специално член 15, както и принципът на пропорционалност, правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган, която задължава доставчиците на посреднически онлайн услуги, извършващи дейност в държава членка, да се впишат в РКО, от което следват редица формални и процедурни задължения, задължения за вноски и забрани за получаване на печалби над определен размер?
1) Допускат ли [Регламент 2019/1150] и по-специално член 15, както и принципът на пропорционалност, правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган — като посочените в мотивите — която задължава чуждестранните доставчици на посреднически онлайн услуги да предоставят декларация, съдържаща информация, несвързана с целите на този регламент?
2) При всички положения, може ли информацията, изисквана чрез предаването на [ИСС], да се счита за релевантна и полезна за целите на адекватното и ефективно прилагане на [Регламент 2019/1150]?
1) Допуска ли Регламент 2019/1150 национална разпоредба, която с конкретната цел да осигури адекватното и ефективно прилагане на този регламент, включително чрез събирането на съответна информация, задължава [доставчиците на онлайн услуги] периодично да предават съответната информация за приходите си?
2) Може ли, въз основа на Регламент 2019/1150, предвидената информация в [ИСС], свързана основно с получените приходи, да се счита за релевантна и полезна с оглед на преследваната с този регламент цел?
3) Изисква ли Директива 2015/1535 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за предаване на декларация, съдържаща релевантна информация за техните приходи, чието неизпълнение води до налагане на парични санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли Директивата частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
4) Допуска ли член 3 от Директива 2000/31 националните органи да приемат разпоредби, които с декларираната цел да осигурят прилагането на Регламент 2019/1150 предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, но които извършват дейност в Италия, допълнителна административна и финансова тежест, като изпращането на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции?
5. Допуска ли принципът на свободното предоставяне на услуги, прогласен в член 56 ДФЕС, член 16 от Директива 2006/123 и [Директива] 2000/31, приемането от страна на националните органи на разпоредби, които с декларираната цел да осигурят прилагането на Регламент 2019/1150 предвиждат за операторите, установени в друга европейска държава, допълнителна административна и финансова тежест като изпращането на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции?
6) Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на [доставчиците на онлайн услуги] се предвижда задължение за изпращане на справка, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли Директивата частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/22: Scuola europea di Varese, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Трябва ли член 27, параграф 2, първа алинея, първо изречение от Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища да се тълкува в смисъл, че ако са изчерпани всички предвидени в Общия правилник на Европейските училища административни средства, посоченият в тази разпоредба Съвет по жалбите има изключителна юрисдикция като първа и втора инстанция по всеки спор във връзка с решение за повтаряне на учебната година, взето от класния съвет по отношение на ученик в средния образователен цикъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/22: GN (Motif de refus fondé sur l’intérêt supérieur de l’enfant), Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Трябва ли член 1, параграфи 2 и 3, и членове 3 и 4 от [Рамково решение 2002/584] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват на изпълняващия съдебен орган да откаже или във всеки случай да отложи предаването на майка, която живее с ненавършили пълнолетие деца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 1, параграфи 2 и 3 и членове 3 и 4 от [Рамково решение 2002/584] с член 7 и член 24, параграф 3 от [Хартата], с оглед и на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 8 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват предаването на майката, като се прекъсват връзките ѝ с ненавършилите пълнолетие деца, с които живее, без да се вземе предвид най-добрият интерес на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.