Ирландия

Когато е подадена молба до компетентен съд в Ирландия за ликвидация на неплатежоспособно дружество и този съд постанови, преди да постанови решение за ликвидация, назначаването на временен синдик с правомощия да поеме владението върху активите на дружеството, да управлява неговите дела, да открие банкова сметка и да назначи адвокат, като всички тези действия имат правния ефект да лишат директорите на дружеството от правомощия да действат, представлява ли това решение, заедно с подаването на молбата, решение за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на член 16, тълкуван във връзка с членове 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, представлява ли подаването в Ирландия на молба до Висшия съд за принудителна ликвидация на дружество от съда откриване на производство по несъстоятелност по смисъла на този регламент по силата на ирландската правна разпоредба (раздел 220, параграф 2 от Закона за дружествата от 1963 г.), която счита, че ликвидацията на дружеството започва от датата на подаване на молбата?
Дават ли член 3 от посочения регламент във връзка с член 16 ефект, че съд в държава членка, различна от тази, в която е седалището на дружеството, и различна от тази, в която дружеството осъществява редовно управлението на своите интереси по начин, който може да бъде установен от трети лица, но където първо са открити производствата по несъстоятелност, има компетентност да открие главно производство по несъстоятелност?
Когато:
(а) седалищата на дружеството майка и на неговото дъщерно дружество са в две различни държави членки,
(б) дъщерното дружество осъществява управлението на своите интереси редовно по начин, който може да бъде установен от трети лица и при пълно и редовно спазване на собствената си корпоративна идентичност в държавата членка, в която се намира неговото седалище, и
(в) дружеството майка има възможност, поради своето акционерно участие и правомощието да назначава директори, да контролира и действително контролира политиката на дъщерното дружество, при определянето на „центъра на основните интереси“ определящи ли са факторите, посочени в буква (б) по-горе, или тези, посочени в буква (в) по-горе?
Когато е явно противно на обществения ред на държава членка да се позволи на съдебно или административно решение да има правно действие по отношение на лица или органи, чието право на справедлива процедура и изслушване не е било спазено при вземането на такова решение, задължена ли е тази държава членка, по силата на член 17 от посочения регламент, да признае решение на съдилищата на друга държава членка, с което се открива производство по несъстоятелност по отношение на дружество, в случай че съдът на първата държава членка е убеден, че решението е взето в нарушение на тези принципи и по-специално когато заявителят във втората държава членка е отказал, въпреки исканията и в противоречие със заповедта на съда на втората държава членка, да предостави на временния синдик на дружеството, надлежно назначен съгласно правото на първата държава членка, копие от основните документи, на които се основава молбата?