Ирландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Ирландия
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради недостатъци на съдебната система на издаващата държава членка, които създават реален риск от флагрантен отказ от правосъдие
Задължение на изпълняващия съдебен орган да поиска допълнителна информация от издаващия съдебен орган при наличие на реален риск от флагрантен отказ от правосъдие, съгласно член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Възможно ли е разпоредбите на член 10а от [Директива 85/337] относно съдебни производства, които „не са възпрепятстващо скъпи“, да са потенциално приложими в случаи като разглеждания, при които оспореното по делото разрешение за строеж е издадено преди крайния срок за транспониране на [Директива 2003/35] и съдебното производство по жалбата срещу това разрешение също е образувано преди тази дата
Ако е възможно, приложими ли са разпоредбите на член 10а от [Директива 85/337] относно съдебни производства, които „не са възпрепятстващо скъпи“, към всички разноски по делото или само към разноските, направени след крайния срок за транспониране?
2) Задължен ли е национален съд, разполагащ със свобода на преценка относно произнасянето по съдебни разноски в тежест на загубилата страна, при положение че въпросната държавата членка не е транспонирала член 10а от [Директива 85/337] с конкретна мярка, при преценка на разноските по съдебни производствата в обхвата на тази разпоредба да съобрази произнасянето си с изискването за съдебно производство, което не е „възпрепятстващо скъпо“, на основание директния ефект на съответните разпоредби в националния правен ред, или задължение на съда на въпросната държава членка е да тълкува националното процесуално право по начин, който в максимална степен съответства на целите, установени в член 10a?
3) При потвърдено и неоспорено произнасяне по съдебните разноски, което на тези основания и съгласно националното законодателство би имало характера на окончателно решение, правото на Съюза вменява ли задължение:
a) на съдията по разноските, съгласно националното право да определи размера на разумно направените от спечелилата страна съдебни разноски, или
б) на съда, сезиран с жалба срещу решението на съдия по разноските,
да се отклони от процедурите, установени в националния правен ред, които в противен случай биха били приложими, и да определи размера на съдебните разноски, които трябва да бъдат присъдени, по начин, който няма за последица възпрепятстващо скъпо съдебно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 14, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/24/ЕС, когато High Court (Висш съд, Ирландия) определя дали „единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки“ — издаден на 14 ноември 2012 г. от митническата служба в Патра и отнасящ се до административни санкции и глоби в размер на 1097505,00 EUR (възлизащи заедно с лихвите и санкциите на 1507971,88 EUR), наложени на 15 юли 2009 г. за действия, за които се предполага, че са контрабанда, извършена на 26 юли 2002 г. — подлежи на изпълнение в Ирландия:
– да приложи правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок за гражданин на Ирландия и на Европейския съюз във връзка с искането за изпълнение (член 47 от Хартата и членове 6 и 13 ЕКПЧ, чието съдържание съответства на правата, предоставени на гражданите от членове 34, 38 и 40.3 от Конституцията на Ирландия), при обстоятелства, при които разглежданата процедура е била обяснена за първи път на [заинтересованото лице] само в „неофициален превод“ на английски език […] с писмо от [29 декември 2015 г.] от Министерство на финансите [на Република Гърция] […] до ирландската данъчна администрация и адвокатите на [заинтересованото лице] в Ирландия,
– да вземе предвид целите на Директива 2010/24 за установяване на система за взаимна помощ (съображение 20 от Директива 2010/24) и да изпълни задълженията за предоставяне на по-разширена помощ, произтичащи от ЕКПЧ (съображение 17 от Директива 2010/24), като правото на ефективни правни средства за защита на гражданите по член 47 от Хартата и член 13 от ЕКПЧ,
– да вземе предвид пълната ефикасност на правото на Съюза за неговите граждани, и по-специално точка 63 от решение от 14 януари 2010 г., Kyrian, C‑233/08, [EU:C:2010:11]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Когато a) дадена защитена територия е с основна цел да служи за местообитание на конкретен вид, б) самото естество на местообитанието, благоприятно за този вид, предполага, че част от територията, която е благоприятна, с течение на времето непременно ще се промени, и в) като част от предложеното изграждане трябва да се изготви план за управление на цялата територия (включващ промени в управлението на частите от територията, които не са пряко засегнати от самото изграждане), който да гарантира, че във всеки момент горепосочената част от територията, подходяща за местообитание, не се намалява и дори може да се увеличава, но г) част от територията ще бъде лишена от възможността да служи за подходящо местообитание за срока на действие на проекта за териториално развитие, могат ли мерки като описаните в буква в) да се определят правилно като смекчаващи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Могат ли, или при какви обстоятелства могат да бъдат взети предвид мерки за смекчаване, когато се извършва предварителна проверка на необходимостта от подходяща оценка по смисъла на член 6, параграф 3 oт Директивата за местообитанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Доколкото: i) релевантните разпоредби на националното право предвиждат изключение от задължителната автомобилна застраховка по отношение на лица, за които не са осигурени закрепени седалки в механично задвижвани превозни средства, ii) съответната застрахователна полица предвижда, че застрахователното покритие се ограничава само до пътници, които пътуват на закрепени седалки, и същата полица на практика представлява призната застрахователна полица по смисъла на действащото национално законодателство към момента на произшествието, iii) релевантните национални разпоредби, които предвиждат такова изключение от покритието, вече са признати за противоречащи на правото на Съюза с предишно решение на Съда (решение от 19 април 2007 г., FarrellC‑356/05, EU:C:2007:229) и в съответствие с това следва да се оставят без приложение, и iv) формулировката на националните разпоредби не позволява тълкуване, което да е съответстващо на изискванията на правото на Съюза, при това положение, в съдебен спор между частноправни субекти и частно застрахователно дружество относно произшествие с моторно превозно средство, причинило през 1999 г. тежка телесна повреда на пътник, който не е пътувал на закрепена седалка, при което със съгласието на страните националният съд привлича държавата и частното застрахователно дружество като ответници […], длъжен ли е националният съд, когато оставя без приложение релевантните разпоредби на националното право, също така да не прилага клаузата за освобождаване от отговорност, включена в застрахователната полица за моторно превозно средство, или по друг начин да изключи възможността застрахователят да се позовава на […] клаузата за освобождаване от отговорност, действаща към съответния момент, така че пострадалото лице да може да получи обезщетение пряко от застрахователното дружество въз основа на тази полица
При условията на евентуалност, такъв резултат би ли представлявал по същество форма на хоризонтален директен ефект на директива спрямо частноправен субект, какъвто правото на Съюза не допуска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допустимо ли е Европейската агенция по лекарствата (EMA) да откаже валидирането на заявление за определяне на лекарствен продукт като сирачен на основание, че вече е издадено разрешение за друг продукт със същото активно вещество и за същото показание?
Следва ли EMA да разглежда само формалните изисквания при валидирането на заявление за определяне на сирачен лекарствен продукт, без да преценява по същество критериите за определяне по член 3, параграф 1 от Регламент № 141/2000?
Може ли различен лекарствен продукт със същото активно вещество, но с различен състав, начин на приложение и терапевтичен ефект, да бъде предмет на ново заявление за определяне като сирачен продукт за същото заболяване?
Съвместимо ли е с целите на Регламент № 141/2000 да се отказва валидиране на заявление за определяне на сирачен лекарствен продукт, когато заявителят вече е получил разрешение за друг продукт със същото активно вещество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
В случай че по националното право законодателят не е определил изрично и окончателно на кой етап от процедурата може да се оспори решение и съдът разрешава този въпрос за всеки конкретен случай поотделно в съответствие с правилата на общото право (common-law), приложимо ли е предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] право на процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, по отношение на производството пред националния съд, в рамките на което се установява дали въпросното оспорване е предявено на правилния етап?
Отнася ли се предвиденото в член 11, параграф 4 от Директива [2011/92] изискване за процедура, която „да не бъде възпрепятстващо скъпа“, за всички елементи на съдебно производство, в рамките на което се оспорва законосъобразността (с оглед на националното право или на правото на Съюза) на решение, действие или бездействие, попадащо в приложното поле на разпоредбите от същата директива за участие на обществеността, или се отнася само за тези елементи на оспорването, които са основани на правото на Съюза (или по-конкретно само за елементите на оспорването, които имат отношение към разпоредбите от директивата за участие на обществеността)?
Попадат ли в обхвата на съдържащия се в член 11, параграф 1 от Директива 2011/92 израз „решения, действия или бездействия“ административните решения, които са приети в рамките на разглеждане на заявка за разрешение за осъществяване, независимо дали с тези решения се установяват окончателно права на страните?
Трябва ли националният съд, за да осигури ефективна съдебна защита в областите, които попадат в приложното поле на правото на Съюза относно околната среда, да даде тълкуване по националното си право, което да съответства, доколкото е възможно, на определените цели в член 9, параграф 3 от [Орхуската конвенция]:
а) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент (ЕС) [№ 347/2013] и/или
б) при оспорване на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, точки а) и/или б), изискването оспорващите да „отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право“, представлява ли пречка да се приеме, че посочената конвенция има директен ефект, при положение че оспорващите изпълняват всички критерии по националното право, за да могат да оспорват и/или изрично имат право да предявят искане за оспорване:
а) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване на проект от общ интерес по смисъла на Регламент [347/2013] и/или
б) на валидността на процедура за издаване на разрешение за осъществяване относно европейска област по смисъла на Директива [92/43]?
Възможно ли е държава членка да предвиди в законодателството си изключения от правилото, че процедурите в областта на околната среда не трябва да бъдат възпрепятстващо скъпи, при положение че нито Директива [2011/92], нито Орхуската конвенция предвиждат такова изключение?
По-специално допуска ли Орхуската конвенция национално право да изисква наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно действие или решение и увреждането на околната среда като условие за прилагането на транспониращото член 9, параграф 4 от същата конвенция национално законодателство за гарантиране, че производствата в областта на околната среда не са възпрепятстващо скъпи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Съществува ли обща презумпция за поверителност, която да забранява предоставянето на достъп до доклади от клинични изпитвания, приложени към преписка по заявление за разрешение за търговия с лекарствен продукт?
Представлява ли целият доклад от клиничното изпитване поверителна търговска информация, защитена по член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Може ли публикуването на спорния доклад да засегне процеса на вземане на решения от EMA по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001?
Извършила ли е EMA надлежно претегляне на интересите, както се изисква от законодателството, преди да предостави достъп до спорния доклад?
Би ли довело подходящото претегляне на интересите до отказ за публикуване дори на най-малка част от спорния доклад?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Наличие ли е на правен принцип, според който по-ранен дизайн, представляващ съществен технически напредък, трябва да се ползва с по-широка защита?
Правилно ли е разпределена доказателствената тежест относно оригиналността и напредъка на по-ранния дизайн?
Допустимо ли е в касационно производство да се атакува преценката на Общия съд относно цялостното впечатление и характеристиките на спорните дизайни при липса на изопачаване на фактите или доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.