Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-532/25: Delta-Sport Handelskontor/EUIPO, Определение от 27 ноември 2025 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя за обосноваване на значимостта на повдигнатите с жалбата въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Може ли оспорването на фактическите преценки и доказателства или твърдението за липса на достатъчна мотивация от страна на Общия съд да повдигне въпрос от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчно ли е даден правен въпрос да не е бил разглеждан от Съда, за да се приеме, че е от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-531/25: Delta-Sport Handelskontor/EUIPO, Определение от 27 ноември 2025 г.
Какви са изискванията към жалбоподателя за обосноваване на значението на повдигнатите с обжалването въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Могат ли твърденията за оспорване на фактическата преценка или за липса на достатъчна мотивация на Общия съд да бъдат приети като въпроси от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчно ли е посочването на значимостта на даден правен въпрос само за определена разпоредба, без да се обоснове значението му за правото на Съюза като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/23: Servoprax (Garrots médicaux), Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че турникети от описания в акта за преюдициално запитване вид трябва да се класират в подпозиция 90189084 от Комбинираната номенклатура?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 252, второ изречение от Делегиран регламент 2015/2446?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/24: Siegfried PharmaChemikalien, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Валидна ли е член 172, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/24: Familienstiftung, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 40 от Споразумението за [ЕИП] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка относно данъчното облагане на наследствата и даренията, която предвижда, че при облагане на предоставяне приживе на имущество за учредяване на чуждестранна фондация се прилага най-високият данъчен клас III, дори и ако тази фондация се учредява основно в интерес на едно или няколко семейства (семейна фондация), а за местна семейна фондация в такъв случай предвижда, че данъчният клас се определя въз основа на родствената връзка между най-отдалечения правоимащ съгласно акта за учредяване на фондация и дарителя (учредителя), и това води до прилагане на по-благоприятните данъчни класове I или II?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/25: Emscher Aufbereitung, Определение от 30 октомври 2025 г.
Какъв е обхватът на понятието „двойна употреба“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2003/96 и как това се отразява на прилагането на директивата спрямо енергийните продукти?
Какви са правомощията на държавите членки по отношение на данъчното облагане на енергийните продукти, изключени от приложното поле на Директива 2003/96 поради „двойна употреба“, и по-специално относно определянето на периода за дължимите лихви при възстановяване на неправомерно събран данък?
Изисква ли правото на Съюза начисляване на лихви върху възстановената сума от датата на неправомерното плащане, когато използването е било с „двойна употреба“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/23: Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], в случай на отказ от договор за потребителски кредит, който е свързан със сключен в търговски обект договор за покупко-продажба на превозно средство, размерът на компенсаторното обезщетение за обезценяването на финансираното превозно средство, дължимо от потребителя на кредитора при връщане на финансираното превозно средство, да се изчислява като от продажната цена на търговеца към момента на придобиването на превозното средство от потребителя се приспадне покупната за търговеца цена към момента на връщането на превозното средство?
Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква л) от [Директива 2008/48] във връзка с член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от [нея] да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ не започва да тече, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли липсата на тази информация да засегне способността на средния потребител да прецени обхвата на правата и задълженията си по посочената директива или решението му да сключи договора, и евентуално да го лиши от възможността да упражни правата си при по същество същите условия като тези, които биха били налице, ако предоставената информацията беше пълна и точна?
Изключена ли е възможността кредиторът да направи възражение, че поради поведението си в периода между сключването на договора и упражняването на правото на отказ, а и след упражняването му, потребителят е злоупотребил с това право, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли квалификацията като злоупотреба с право да се основава по-специално на следните обстоятелства:
– потребителят продължава да използва финансираното превозно средство, докато съдът се произнесе по въпроса относно действителността на отказа;
– потребителят отказва да плати компенсаторно обезщетение за обезценяването на превозното средство поради ползването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/24: Sewel, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Трябва ли да се смята, че целта на уведомяването за колективни уволнения е постигната, така че не е необходима никаква санкция, когато националната Агенция по заетостта не повдига никакво възражение срещу обективно неправилното уведомяване за колективни уволнения и следователно счита, че разполага с достатъчно информация, за да изпълни задачите си в сроковете по член 4 от [Директива 98/59]?
Отнася ли се това за всички положения, когато постигането на целта на член 3 от Директива 98/59 е осигурено от национална разпоредба за насърчаване на заетостта, и/или националната Агенция по заетостта е длъжна да извърши служебна проверка?
При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли все пак целта на член 3 от Директива 98/59 да бъде постигната, когато неправилно или напълно липсващо уведомяване за колективни уволнения може да бъде поправено или допълнено, или да бъде отстранена нередовността му, след като съответният работник е бил уведомен за прекратяването на трудовия договор?
Какво е приложното поле на член 6 от Директива 98/59, ако в случай на неправилно или липсващо уведомяване за колективни уволнения периодът на блокиране на уволнението по член 4, параграф 1 от [тази директива] трябва да бъде санкцията за грешките, които опорочават уведомяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/24: Corendon Airlines (Report de vol annoncé à l’avance), Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Следва ли член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че при отлагане на часа на излитане и пристигане на полет, обявено предварително от въздушен превозвач и придружено с издаването на ново потвърждение на резервацията на съответните пътници, продължителността на закъснението на последните при пристигането им трябва да се определи, като се вземе предвид първоначално планираното време на пристигане по разписание, или времето, посочено в новото потвърждение на резервацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Следва ли разпоредбите на ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че предвиждат в полза на субекта на данни, лични данни на когото са били обработени незаконосъобразно, в случай че той не иска данните му да бъдат изтрити, средство за съдебна защита, което му дава възможност превантивно да поиска на администратора да бъде разпоредено занапред да се въздържа от повторно незаконосъобразно обработване, и дали — при отрицателен отговор — тези разпоредби са пречка държавите членки да предвидят такова средство за защита в съответните си правни системи?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че понятието „нематериални вреди“ в тази разпоредба обхваща отрицателни емоции, които са изпитани от субекта на данни вследствие от неразрешено изпращане на личните му данни на трето лице, като опасения или недоволство, и са породени от загуба на контрол върху тези данни, евентуално злоумишлено използване на тези данни или накърняване на репутацията му?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска за целите на изчисляването на размера на обезщетението за нематериални вреди, дължимо на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД, да бъде взета предвид степента на вина на администратора?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че фактът, че субектът на данни е успял съгласно приложимото национално право да осъди администратора да се въздържа от извършването на повторно нарушение на този регламент, може да бъде взет предвид, за да се намали размерът на паричното обезщетение за нематериални вреди, дължимо съгласно член 82, параграф 1, или дори да се замести това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.