всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Германия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия

Дело C-36/23: Familienkasse Sachsen, Съдебно решение от 25 април 2024 г.

Допуска ли член 68 от Регламент (ЕО) № 883/2004 последващо частично възстановяване на определените в Германия детски надбавки с оглед на ползващо се с предимство такова право в друга държава членка дори ако в другата държава членка за детето не са (били) определени съответно не са (били) изплащани семейни обезщетения, вследствие на което остатъкът от сумата, която правоимащото лице следва да получи съгласно германското законодателство, би била по-малка по размер от получаваните в Германия детски надбавки?
При [утвърдителен отговор на първия въпрос], зависи ли отговорът на въпроса на какво основание трябва да бъдат отпуснати обезщетенията от повече от една държава членка по смисъла на член 68 от Регламент (ЕО) № 883/2004 — и по-специално отговорът на въпроса при какви предпоставки се предоставят правата, предмет на извършваната координация — от националноправните разпоредби или от обстоятелството кои привръзки обуславят прилагането към съответните лица на законодателството на съответните държави членки съгласно членове 11—16 от Регламент (ЕО) № 883/2004?
В случай че определящият аспект се състои в това по какъв критерий спрямо съответните лица се прилага законодателството на съответните държави членки съгласно членове 11—16 от Регламент № 883/2004 […], трябва ли член 68 във връзка с член 1, букви а) и б) и член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че следва да се презумира наличието на дейност като заето или самостоятелно заето лице в друга държава членка или на положение, при което: от гледна точка на правото в областта на социалното осигуряване това положение се счита за такава дейност, ако социалноосигурителната каса на другата държава членка удостовери наличието на осигуряване „в качеството на земеделски производител“ и компетентната институция за семейните обезщетения в тази държава потвърждава наличието на трудова дейност дори ако съответното лице декларира, че осигуряването е единствено вследствие на придобито право на собственост върху стопанството, регистрирано като полезна земеделска площ, но която в действителност не е в експлоатация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-239/23: Karl und Georg Anwander Güterverwaltung, Заключение от 25 април 2024 г.

1) В съответствие ли са с член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2, както и с член 32, параграф 1, буква а), параграф 2, първа алинея и параграф 3, втора и трета алинея от Регламент [№ 1305/2013] национална административна разпоредба и практика на подпомагане, които изключват плащането на компенсаторна добавка за площи в планински райони и в някои райони с ограничения само поради обстоятелството, че площите, за които следва да се предостави подпомагане чрез компенсаторна добавка, се намират извън предоставящия компенсаторната добавка регион на държавата членка по смисъла на член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от [Регламента]
Представлява ли седалището на стопанството на земеделския стопанин, който стопанисва площта, допустим критерий за разграничаване?
2) Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка или на регион на държавата членка, който е взел решение за отпускане на плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от [Регламента], трябва да са в смисъл, че плащането трябва да се отпуска и за площи, класифицирани като планински район, респ. друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от [Регламента] от друга държава членка или от друг регион на същата държава членка, който също е взел решение да отпусне плащания за земеделски стопани в планински райони и в други райони с ограничения по смисъла на член 31, параграф 1 от [Регламента]?
3) Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкуват в смисъл, че от тази правна норма по принцип пряко произтича предвидено в правото на Съюза право на земеделски стопанин на отпускане на плащане (компенсаторна добавка) от страна на държавата членка, респ. региона на държавата членка, ако земеделският стопанин е действащ земеделски стопанин и стопанисва площи, класифицирани от държавата членка, респ. от региона на държавата членка като планински район или друг район с ограничения по смисъла на член 32, параграф 1 от [Регламента], и съответната държава членка, респ. регионът ѝ са взели решение за предоставяне на плащания (компенсаторни добавки) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от [Регламента]?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
a) Спрямо кого е насочено произтичащото от правото на Съюза субективно право по член 31, параграф 1 от Регламент [№ 1305/2013]
Винаги ли е насочено спрямо самата държава членка или във всички случаи спрямо региона (член 2, параграф 1, втора алинея, буква б) от [Регламента]) на държавата членка, ако регионът, независимо от държавата членка, е взел решение за предоставяне на компенсаторни добавки на земеделски стопани съгласно член 31 от [Регламента]?
б) За да е налице произтичащото от правото на Съюза субективно право, необходимо ли е по принцип освен предвидените в член 31, параграф 1, първа алинея и параграф 2 от Регламент [№ 1305/2013] изисквания земеделският стопанин да изпълнява други изисквания, предвидени при транспонирането в националното право от държавата членка, отпускаща компенсаторната добавка, или от региона ѝ?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4) Трябва ли член 31, параграф 1, първа алинея от Регламент [№ 1305/2013] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на държава членка, респ. на един от регионите ѝ, които съдържат условията за отпускането на плащането (компенсаторна добавка) по смисъла на член 31, параграф 1, първа алинея от [Регламента], трябва да имат правно естество, което води до субективно право на земеделските стопани да им се отпусне плащане (компенсаторна добавка), ако изпълняват наложените от съответната държава членка, респ. от регионите ѝ условия за плащане, независимо от действителната практика на държавата членка, респ. на региона ѝ по отношение на подпомагането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-741/21: juris, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Трябва ли понятието за нематериални вреди, използвано в член 82, параграф 1 от ОРЗД, да се тълкува — с оглед на съображение 85 и съображение 146, трето изречение от ОРЗД — в смисъл че обхваща всяко засягане на защитеното правно положение, независимо от другите му последици и сериозността му?
Изключена ли е отговорността за причинените вреди съгласно член 82, параграф 3 от ОРЗД, при условие че в конкретния случай нарушението се дължи на човешка грешка на действащо под ръководство по смисъла на член 29 от ОРЗД лице?
Допустимо, респ. необходимо ли е нематериалните вреди да се изчислят съобразно посочените в член 83 от ОРЗД, по-специално член 83, параграфи 2 и 5 от ОРЗД елементи?
Трябва ли обезщетението да се определи за всяко отделно нарушение или няколко — най-малкото няколко сходни — нарушения трябва да се санкционират с общо обезщетение, което не се определя чрез сумиране на отделните суми, а се основава на обща преценка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-723/22: Citadines, Съдебно решение от 11 април 2024 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, съгласно което публично разгласяване е предоставянето на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, каквито са телевизорите в стаите за гости или във фитнес залата на хотела, като при това излъчващият сигнал се препредава на физическите съоръжения чрез кабелна разпределителна мрежа, собственост на хотела, и препредаването чрез кабел се извършва въз основа на правомерно получен от хотела лиценз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-109/23: Jemerak, Заключение от 11 април 2024 г.

1. Нарушава ли германски нотариус забраната за пряко или непряко предоставяне на правни консултации на юридическо лице, установено в Русия, когато удостоверява нотариално договор за покупко-продажба на жилищен имот между това юридическо лице като продавач и гражданин на държава — членка на Европейския съюз?
2. Действа ли преводач срещу забраната за пряко или непряко предоставяне на правни консултации, когато нотариусът го привлича за нотариалното удостоверяване на договора за покупко-продажба, за да превежда по време на нотариалното производство за удостоверяване на представителя на установено в Русия юридическо лице, който не владее достатъчно немски език?
3. Нарушава ли нотариусът забраната за пряко или непряко предоставяне на правни консултации, когато поема и изпълнява предвидените в закона нотариални действия за изпълнение на договора за покупко-продажба (например извършване на плащането на продажната цена през специалната банкова сметка на нотариуса, изискване на документи за заличаване на ипотеки и други тежести върху имота, който е предмет на договора за покупко-продажба, подаване на необходимите документи за вписване на прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот до службата, която води имотния регистър)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-579/22: Anglo Austrian AAB/ЕЦБ и Far East, Заключение от 11 април 2024 г.

Общият съд е надхвърлил пределите на компетентността си, нарушил е правото на Съюза и е изопачил фактите
Общият съд е допуснал нарушение при признаването на компетентността на ЕЦБ в областта на изпирането на пари
Общият съд неправилно е тълкувал правото на Съюза и националното право и във всеки случай е изопачил фактите
Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на член 67, параграф 1, буква г) от Директива 2013/36 и на националното право
Общият съд не е разгледал доводите относно принципа на пропорционалност
Общият съд е нарушил правото на защита на жалбоподателя
Общият съд е допуснал процесуални грешки, които накърняват интересите на жалбоподателя

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-768/21: Land Hessen (Obligation d’agir de l’autorité de protection des données), Заключение от 11 април 2024 г.

Трябва ли член 57, параграф 1, букви а) и е) и член 58, параграф 2, букви а)—й) във връзка с член 77, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкуват в смисъл, че ако надзорният орган установи обработване на данни, което нарушава правата на субекта на данни, надзорният орган винаги е длъжен да предприеме действия съгласно член 58, параграф 2 от [този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-582/22: Die Länderbahn и др., Съдебно решение от 7 март 2024 г.

Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че схемата за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че при контрол ex post върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 национална правна уредба, която изключва възможността за контрол ex post върху стари такси с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него действия на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип може да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да възстанови незаконосъобразно събраните такси, въпреки че исканията за възстановяване на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се предявяват по гражданскоправен ред?
При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: от член 47, първа алинея от Хартата на основните права и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС произтича ли при всички случаи право на обжалване на старите такси, при положение че в съответствие с практиката на Съда от решение от 9 ноември 2017 г., CTL Logistics (C‑489/15, EU:C:2017:834), без решение на регулаторния орган по съответна жалба е изключено да се иска възстановяване на незаконосъобразно събраните стари такси по реда на националното гражданско право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-774/22: FTI Touristik (Élément d’extranéité), Заключение от 7 март 2024 г.

Трябва ли член 18, параграф 1 от [Регламент „Брюксел Iа“] да се тълкува в смисъл, че наред с правилото за международна компетентност тази разпоредба съдържа и правило за териториална компетентност на националните съдилища по дела, свързани с договори за туристическо пътуване, като сезираният съд е длъжен да вземе предвид това правило в случаите, когато както потребителят в качеството си на пътник, така и насрещната страна по договора, туроператорът, са установени в една и съща държава членка, но крайната дестинация на пътуването не е в тази държава членка, а в чужбина (т.нар. „привидни вътрешни положения“), поради което, в допълнение към националните правила за компетентност, потребителят може да предявява срещу туроператора претенции на договорно основание пред съда по местоживеенето си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-700/23: Cayago Tec/EUIPO, Определение от 5 март 2024 г.

Налице ли е задължение жалбоподателят да изложи конкретни и обосновани аргументи относно значението на повдигнатия правен въпрос за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Изпълнени ли са изискванията за допустимост на касационната жалба, когато основанията и конкретните правни въпроси не са ясно посочени и обосновани?
Може ли да бъде допусната касационна жалба, когато аргументите са от общ характер и не идентифицират конкретни правни грешки или тяхното въздействие върху правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11112131415442 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form