всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Германия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия

Дело C-240/23: Herbaria Kräuterparadies II, Заключение от 18 юни 2024 г.

1) Трябва ли член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 да се тълкува в смисъл, че логото на Европейския съюз за биологично производство може се използва за преработена храна, внесена при условията на член 45, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 с цел да бъде пусната на пазара в [Европейския] [с]ъюз[…] като биологичен продукт, но която освен продукти на растителна основа съдържа и минерали и витамини с нерастителен произход, поради което не отговаря на изискванията на член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 във връзка с част IV, точка 2.2.2, буква е) от приложение II?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли от член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че логото на Европейския съюз за биологично производство може да се използва за преработена храна, ако произхожда от Европейския съюз и съответства на равностойните правила за производство и контрол на трета държава, която е призната в съответствие с член 48, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848, но не отговаря на изискванията на член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848 във връзка с част IV, точка 2.2.2, буква е) от приложение II?
3) Следва ли от член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че такава преработена храна с произход от Европейския съюз може да съдържа термини, отнасящи се до биологично производство в съответствие с член 30, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/848, без да използва логото на Европейския съюз за биологично производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-352/22: Generalstaatsanwaltschaft Hamm (Demande d’extradition d’un réfugié vers la Turquie), Съдебно решение от 18 юни 2024 г.

Трябва ли член 9, параграфи 2 и 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 21, параграф 1 от Директива 2011/95, предвид произтичащото от правото на Съюза задължение за тълкуване на националното право в съответствие с директивите (член 288, трета алинея ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС), да се тълкува в смисъл, че решението за признаване на статут на бежанец на дадено лице по смисъла на Женевската конвенция, постановено в друга държава членка и влязло в законова сила, проявява обвързващо действие в процедурата по екстрадиция на това лице в замолената с оглед на екстрадицията на същото лице държава членка, в смисъл че автоматично се изключва възможността за екстрадиция на лицето към трета държава или към държавата на произход, докато статутът на бежанец не бъде отменен или не изтече срокът, за който той е предоставен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-753/22: Bundesrepublik Deutschland (Effet d’une décision d’octroi du statut de réfugié), Съдебно решение от 18 юни 2024 г.

Следва ли, в случай че държава членка не може да се ползва от предоставеното с член 33, параграф 2, буква а) от Директива [2013/32] правомощие да отхвърли молба за международна закрила като недопустима с оглед на предоставянето на статут на бежанец в друга държава членка, тъй като условията на живот в тази [друга] държава членка биха изложили кандидата на сериозна опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, член 3, параграф 1, второ изречение от Регламент [№ 604/2013], член 4, параграф 1, второ изречение и член 13 от Директива [2011/95], както и член 10, параграфи 2 и 3, член 33, параграфи 1 и 2, буква а) от [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че предоставеният вече статут на бежанец не позволява на държавата членка да разгледа без оглед на предходните изводи по този въпрос подадената пред нея молба за международна закрила, и я задължава да предостави на кандидата статут на бежанец, без проверка по същество на условията на тази закрила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/23: A GmbH & Co. KG, Съдебно решение от 13 юни 2024 г.

Изисква ли задължително позиция № 9406 от [Комбинираната номенклатура] сглобяемата конструкция да обгражда напълно съответното пространство от всички страни?
При отрицателен отговор на първия въпрос: изисква ли позиция № 9406 от [Комбинираната номенклатура] сглобяемата конструкция да е достатъчно голяма, за да може в нея да влезе среден на ръст човек, и необходимо ли е в нея да има поне едно място, в което такъв човек да може да влезе и да стои изправен, или е достатъчно той да може да влиза в тази сглобяема конструкция приведен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-381/23: Geterfer, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.

Налице ли е съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 […] висящо производство с един и същ предмет пред друг съд, ако в Белгия се води процес за издръжка при страни бащата на детето и майката на детето, а в Германия на по-късен етап е заведено дело за издръжка от междувременно навършилото пълнолетие дете срещу неговата майка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-627/22: Finanzamt Köln-Süd (Imposition sur demande d’un assujetti partiel), Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Трябва ли разпоредбите на [ССХД] и по-специално членове 7 и 15 от това споразумение във връзка с член 9, параграф 2 от приложение I към него (право на равнопоставеност) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която заети лица, които (поради местоживеенето си или обичайното си пребиваване) са местни за Германия или на държави от ЕС/ЕИП и са граждани на държава — членка на ЕС или ЕИП (включително Федерална република Германия), могат доброволно да поискат да бъдат облагани с данъка върху доходите въз основа на облагаемите в Германия доходи от трудово правоотношение („доброволно данъчно облагане“), по-специално за да им бъде възстановен данък върху доходите, като се вземат предвид разходи (разходи, свързани с дейността) и се приспадне удържаният в Германия данък върху доходите от трудовите правоотношения, но германски и швейцарски граждани, които са местни лица за Швейцария, нямат това право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-400/22: Conny, Съдебно решение от 30 май 2024 г.

Съвместимо ли е с член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83 национална разпоредба (в случая член 312j, параграф 3, второ изречение и параграф 4 от BGB, в редакцията, в сила от 13 юни 2014 г. до 27 май 2022 г.), да бъде тълкувана в смисъл, че приложното ѝ поле, подобно на това на член 8, параграф 2, втора алинея от Директива 2011/83, обхваща и случаите, когато в момента на сключване на договора по електронен път задължението за плащане, което потребителят има към търговеца, не е безусловно, а възниква само при определени допълнителни условия, например единствено в случай на последващо уважаване на иска, чието предявяване е възложено с поръчка, или в случай на последващо изпращане на покана за доброволно изпълнение до трето лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-706/22: Konzernbetriebsrat, Съдебно решение от 16 май 2024 г.

Трябва ли член 12, параграф 2 от Регламент [№ 2157/2001] във връзка с членове 3—7 от [Директива 2001/86] да се тълкува в смисъл, че когато [холдингово SE] се учредява от участващи дружества, в които няма заети лица и които не притежават дъщерни дружества със заети лица (т.нар. „SE без заети лица“), и е вписано в регистъра на държава членка, но преди това не е проведена процедура за преговори относно участието на заетите лица в SE, съгласно тази директива такава процедура за преговори трябва да бъде проведена впоследствие, ако SE стане предприятие, контролиращо дъщерни дружества със заети лица в няколко държави членки […]?
В такъв случай възможно и необходимо ли е процедурата за преговори да бъде проведена впоследствие без ограничение във времето?
Изключва ли член 6 от [Директива 2001/86] възможността при последващото провеждане на процедурата за преговори да се приложи правото на държавата членка, в която понастоящем се намира седалището на SE, когато „SE без заети лица“ е вписано в регистъра на друга държава членка, без преди това да е проведена такава процедура, като още преди да е преместено седалището му, то е станало контролиращо предприятие на дъщерни дружества със заети лица в няколко държави — членки на Европейския съюз?
Такъв ли е случаят и когато, след като е преместено седалището на това дружество, държавата, в която това „SE без заети лица“ е регистрирано първоначално, е напуснала Европейския съюз и нейното законодателство вече не урежда провеждането на процедура за преговори за участие на заетите лица в SE?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/23: Finanzamt T II, Заключение от 16 май 2024 г.

1) Трябва ли да се приеме, че консолидирането на няколко лица в едно данъчнозадължено лице по смисъла на член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] води до това, че възмездните доставки между тези лица остават извън приложното поле на режима на (ДДС) по смисъла на член 2, точка 1 от посочената директива?
2) Попадат ли в приложното поле на режима на ДДС възмездните доставки между тези лица, включително когато получателят на доставката няма право (или има право само частично) на приспадане на платения данък по получени доставки, тъй като в противен случай съществува риск от данъчни загуби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-684/22: Stadt Duisburg (Perte de la nationalité allemande), Съдебно решение от 25 април 2024 г.

Допуска ли член 20 ДФЕС правна норма, съгласно която в случай на доброволно придобиване на (непривилегировано) гражданство на трета страна гражданството на държавата членка, и следователно гражданството на Съюза, се загубват по силата на закона, когато индивидуална преценка на последиците от загубването се извършва само ако преди това заинтересованият чужденец е подал молба за издаване на разрешение за запазване на гражданството и тази молба е уважена, преди да бъде придобито чуждото гражданство?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в процедурата по издаване на разрешение за запазване на гражданството не могат да се определят условия, в резултат на които в крайна сметка не се извършва преценка на индивидуалното положение на заинтересованото лице и на семейството му от гледна точка на последиците от загубването на гражданството на Съюза или тази преценка се замества от други изисквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11011121314437 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form