Франция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция
Дело C-742/21: CAPA и др./Комисия, Определение от 14 декември 2023 г.
Какви са изискванията за признаване на лице като „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква h) от Регламент 2015/1589, и необходимо ли е да има конкретно въздействие върху неговите интереси, произтичащо от самата държавна помощ или от неразделно свързаните с нея условия?
Представлява ли достъпът до морското пространство „пазар“, по отношение на който може да съществува конкуренция между рибарите и операторите на вятърни паркове?
Следва ли Комисията да проверява съвместимостта на държавните помощи с член 39 ДФЕС, когато целите на помощите се различават от тези на общата политика в областта на рибарството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/23: Caisse CIBTP du Grand Ouest, Определение от 7 декември 2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуване на разпоредбите на ДФЕС, когато всички елементи на спора са ограничени в рамките на една държава членка?
Следва ли националната юрисдикция да обоснове връзката между предмета на спора и съответните разпоредби на ДФЕС, за да бъде допустимо преюдициалното запитване при чисто вътрешна ситуация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/23: DL/Парламент и Съвет, Определение от 5 октомври 2023 г.
Правоима ли физическо или юридическо лице, което не е адресат на акт по член 263, четвърта алинея ДФЕС, да обжалва този акт при условие, че не е пряко и индивидуално засегнато от него?
Възниква ли правен интерес от обжалване на акт на ЕС, когато неговата отмяна не би донесла лична полза на жалбоподателя?
Допустимо ли е съдът да разглежда по същество твърдения за нарушение на принципа на пропорционалност, когато жалбата е недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/21: La Quadrature du Net и др. () и lutte contre la contrefaçon), Заключение от 28 септември 2023 г.
1) Спадат ли данните за самоличност, съответстващи на IP адрес, към данните за трафик или данните за местонахождение, които по принцип подлежат на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и с оглед на ниската чувствителност на данните за самоличността на ползвателите, включително на техните данни за контакт, трябва ли Директива [2002/58] във връзка с [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда събиране на тези данни, съответстващи на IP адреса на ползвателите, от административен орган без предварителен контрол от юрисдикция или независима административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос и с оглед: на ниската чувствителност на данните за самоличността; на обстоятелството, че само тези данни могат да бъдат събирани, и то единствено за да се предотврати неизпълнението на точно, изчерпателно и ограничително определени от националното право задължения, и на обстоятелството, че достъпът до данните на всеки ползвател е обект на систематичен контрол от юрисдикция или от трета административна структура с правомощия да издава правнообвързващи актове, като този контрол би могъл да наруши задачата за изпълнение на публични функции, възложена на събиращия данните административен орган, който сам по себе си е независим, представлява ли Директива [2002/58] пречка този контрол да се осъществява по съответно приспособени правила, като например автоматизиран контрол, евентуално под надзора на вътрешно звено на органа, което отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност по отношение на служителите, натоварени със събирането на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/22: Interfel, Съдебно решение от 29 юни 2023 г.
Трябва ли член 164 от Регламент [№ 1308/2013] да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от предписаните в правната уредба на Съюза, не само в областта на „правилата за производство“, посочени в буква б) от [параграф 4 на] този член, но и във всички области, посочени в букви a) и в)—н) [от този параграф 4], за които той предвижда, че може да се поиска разширяване на обхвата на междубраншово споразумение, и по-специално дали този член позволява — при положение че правната уредба на Съюза предвижда правила за предлагане на пазара за даден клас плодове или зеленчуци — приемането на по-стриктни правила под формата на междубраншово споразумение и разширяването на обхвата им по отношение на всички оператори?
Трябва ли при липсата на специфични правила на Съюза за даден клас плодове или зеленчуци, член 164 от Регламент № 1308/2013 да се тълкува в смисъл, че позволява разширяване на обхвата на междубраншови споразумения, предвиждащи по-строги правила от приложимите стандарти, приети от [ИКЕ на ООН], към които препраща правото [на Съюза]?
Спада ли определянето на дати за събиране на реколтата, от една страна, и на дати за предлагане на пазара, от друга страна, към правилата, които могат да бъдат установени чрез междубраншово споразумение, чийто обхват може да бъде разширен на основание член 164 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, и ако случаят е такъв, спада ли определянето на такива дати за събиране на реколтата и за предлагане на пазара към „правилата за производство“, посочени в буква б) от [параграф 4 на] този член, или спада — както се е предвиждало по-рано в приложение XVIа към Регламент [№ 1234/2007] — към „правилата за предлагане на пазара“, които понастоящем са посочени в буква г) от [този параграф 4]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/21: K.B. и F.S. (Relevé d’office dans le domaine pénal), Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли членове 3 и 4, и член 8, параграф 2 от Директива 2012/13 във връзка с членове 47 и 48 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява на съда, който се произнася по същество по наказателни дела, да разглежда служебно, с оглед отмяната на производството, нарушението на задължението на компетентните органи по силата на тези членове 3 и 4 да информират незабавно заподозрените или обвиняемите за правото им да запазят мълчание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-502/21: Price/Съвет, Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Нарушено ли е правото на справедлив съдебен процес и принципът на равенство на оръжията поради начина, по който Общият съд е провел процедурата, включително отказа да предостави възможност за изразяване на становище по изключението за недопустимост и отказа да предостави достъп до писмената защита на Съвета?
Допустимо ли е Общият съд да откаже да отправи преюдициални въпроси до Съда на Европейския съюз по член 256, параграф 3, втора алинея ДФЕС, и правилно ли е тълкувал тази разпоредба?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че жалбоподателят няма правен интерес и качество да обжалва решението на Съвета относно сключването на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство, тъй като загубата на статута на гражданин на Съюза произтича единствено от суверенното решение на Обединеното кралство, а не от обжалваните актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/22: Saint-Louis Sucre (Reconnaissance d’une organisation de producteurs), Съдебно решение от 15 юни 2023 г.
Трябва ли правилото, посочено в член 153, параграф 1, буква б) от Регламент № 1308/2013, съгласно което уставът на дадена организация на производители изисква нейните членове „да бъдат членове само на една организация на производители за всеки конкретен продукт на стопанството“, да се тълкува в смисъл, че се прилага само за членовете, които са производители?
С цел да се гарантира спазването на принципа, установен в член 153, параграф 2, буква в) от Регламент № 1308/2013, съгласно който членуващите производители трябва да контролират по демократичен начин своята организация и нейните решения:
– необходимо ли е при преценката на независимостта на членовете на организацията да се вземе предвид единствено обстоятелството, че техният капитал е собственост на едно и също физическо или юридическо лице, или трябва да се вземат предвид и други връзки, като например, в случай на членове, които не са производители, членството им в една и съща конфедерация на профсъюзи, а в случай на членове, които са производители, упражняването на управленски функции в рамките на такава конфедерация,
– достатъчно ли е, за да може да се направи извод, че членовете производители действително упражняват контрол върху тяхната организация, те да имат мнозинство от гласовете, или следва да се провери дали с оглед на разпределението на гласовете между действително независимите членове делът на гласовете на един или повече членове, които не са производители, ги поставя в положение, дори без да съставляват мнозинство, да могат да упражняват контрол върху решенията, взети от организацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/21: BNP Paribas, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
1) Трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че когато правото на държавата членка по произход на съдебното решение предоставя на последното такава сила, която е пречка същите страни да водят ново дело, в което да предявяват искания, които са могли да направят още в първото дело, вече породените от това решение последици в сезираната държава членка са пречка съд в тази държава — чието право, което се прилага ratione temporis, предвижда в областта на трудовоправните правоотношения сходно задължение за предявяване в едно производство на всички претенции — да се произнася по такива искания?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство има същото основание и същия петитум, както иск като този за установяване на уволнение без реална и сериозна причина по френското право, поради което са недопустими исканията на служителя за обезщетение за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, за обезщетение за неспазено предизвестие и за обезщетение при уволнение, предявени пред френските съдилища, след като в Обединеното кралство в полза на служителя е постановено решение, с което се обявява, че е налице „unfair dismissal“, и се присъждат на това основание обезщетения („compensatory award“)
Следва ли в това отношение да се прави разграничение между обезщетението за вреди вследствие на уволнение без реална и сериозна причина, което би могло да има същото основание и същия предмет като присъденото „compensatory award“, и обезщетенията при уволнение и за неспазено предизвестие, които съгласно френското право се дължат, когато уволнението се основава на реална и сериозна причина, но не и когато е дисциплинарно?
3) Също така трябва ли членове 33 и 36 от [Регламент № 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че иск като този за установяване на „unfair dismissal“ в Обединеното кралство и иск за изплащане на бонуси или премии, предвидени в трудовия договор, имат едно и също основание и един и същ петитум, при положение че тези искове се основават на едно и също договорно правоотношение между страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.