Франция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция
Дело C-645/20: V A и Z A (Compétences subsidiaires en matière de successions), Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че когато към момента на смъртта обичайното местопребиваване на починалия не е в държава членка, съдът на държава членка, в която не е било обичайното местопребиваване на починалия, установи, че той е бил гражданин на тази държава членка и е притежавал в нея имущество, е длъжен да се произнесе служебно по субсидиарната си компетентност, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/21: Procureur général près la cour d’appel d’Angers, Заключение от 31 март 2022 г.
1) Трябва ли член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост е изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, в което предаването се иска за деяния, които в издаващата държава се квалифицират като „унищожаване на имущество и разграбване“, състоящи се в действия по унищожаване на имущество и разграбване, които може да нарушат общественото спокойствие, когато в изпълняващата държава тези престъпления се квалифицират като кражба с повреждане и унищожаване на имущество, без непременно да включват в състава си елемента на нарушаване на общественото спокойствие?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 2, параграф 4 и член 4, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 да се тълкуват в смисъл, че съдът на изпълняващата държава може да откаже да изпълни [ЕЗА], издадена с оглед на изпълнение на наказание, когато установи, че съдебните органи на издаващата държава са наложили на съответното лице това наказание за извършването на едно-единствено престъпление, обвинението за което се отнася до различни деяния, и че само една част от тези деяния съставлява престъпление съгласно правото на изпълняващата държава
Следва ли да се прави разграничение в зависимост от това дали решаващите съдилища на издаващата държава приемат тези различни деяния за отделни?
3) Изисква ли член 49, параграф 3 от [Хартата] съдебният орган на изпълняващата държава членка да откаже да изпълни [ЕЗА], когато, от една страна, тя е издадена с оглед изпълнението на общо наказание, наложено за едно-единствено престъпление, и от друга страна, предаването може да се разреши само за част от тези деяния, тъй като някои от деянията, за които е наложено това наказание, не съставляват престъпление съгласно правото на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.
Какво включва понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 и обхващат ли го клаузите, които определят валутата на разчет и плащане, както и възлагането на валутния риск върху заемателя?
Какви са изискванията за прозрачност на договорните клаузи, свързани с валутния риск, и каква информация следва да бъде предоставена на потребителя, за да може той да разбере и оцени потенциалните неблагоприятни икономически последици?
Кой носи тежестта на доказване относно ясния и разбираем характер на договорните клаузи по смисъла на Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-82/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 24 март 2022 г.
Какви са изискванията за прозрачност на договорните клаузи съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13 по отношение на разкриването на икономическите последици и риска за потребителя при договори за заем във валута, различна от тази на доходите му?
По какъв начин националният съд следва да преценява наличието на значително неравновесие между страните по член 3, параграф 1 от Директива 93/13, като отчита обстоятелствата по конкретния случай и степента на осведоменост на професионалиста относно валутните рискове?
Могат ли клаузи, възлагащи неограничен валутен риск върху потребителя без компенсиране чрез други предимства, да бъдат определени като създаващи значително неравновесие в ущърб на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/21: Fédération des entreprises de la beauté, Заключение от 24 март 2022 г.
1) Трябва ли писмото от 27 ноември 2019 г. на началника на отдел […] на Европейската комисия да се счита за подготвителен акт спрямо решението, с което Комисията определя дали временната мярка на държава членка е обоснована съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 […], като се има предвид текстът на писмото и това, че нищо не указва, че на подписалия го служител е делегирано правомощие да вземе решение от името на Комисията, или трябва да се счита за самото решение по този въпрос, в което е изразена окончателната позиция на Комисията?
2) Ако писмото от 27 ноември 2019 г. трябва да се счита за подготвителен акт спрямо решението, с което Комисията определя дали временната мярка на държава членка е обоснована съгласно член 27, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1223/2009, следва ли да се приеме, че когато е сезиран с искане за проверка на законосъобразността на временна мярка, взета от национален орган на основание параграф 1 от този член, националният съд може да се произнесе по съответствието на мярката с този член, преди Комисията да е взела решение, и ако може — доколко и по отношение на какво, или трябва да счита, че временната мярка е в съответствие с този член, докато Комисията не я е обявила за необоснована?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 27 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 да се тълкува в смисъл, че допуска да се вземат временни мерки, които се прилагат за категория продукти, съдържащи едно и също вещество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/20: Autorité des marchés financiers, Съдебно решение от 15 март 2022 г.
Трябва ли член 1, точка 1 от Директива 2003/6 да се тълкува в смисъл, че за целите на квалифицирането като вътрешна информация „точна“ информация по смисъла на тази разпоредба и на член 1, параграф 1 от Директива 2003/124 може да представлява информация относно предстоящото публикуване на статия в пресата, препредаваща пазарен слух относно емитент на финансови инструменти, и дали за преценката на тази точност от значение са посочването в тази статия в пресата на цената, на която ще бъдат купени ценните книжа на този емитент в контекста на евентуално търгово предложение, самоличността на подписалия тази статия журналист и медийното издание, в което е направена публикацията, както и действителното влияние на тази публикация върху курса на посочените ценни книжа?
Трябва ли член 21 от Регламент (ЕС) № 596/2014 да се тълкува в смисъл, че разкриването от журналист на информация относно предстоящото публикуване на подписана от него статия в пресата, препредаваща пазарен слух, на един от неговите обичайни източници на информация, е извършено „за целите на журналистическата дейност“ по смисъла на този член, когато това разкриване е необходимо, за да може дадена журналистическа дейност, която включва подготвителната разследваща дейност във връзка с публикациите, да бъде доведена до успешен край?
Трябва ли членове 10 и 21 от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че разкриването на вътрешна информация от журналист е законно, когато трябва да се счита за необходимо за упражняването на професията му и за зачитащо принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/20: Préfet du Gers и Institut National de la Statistique и des Études Économiques, Заключение от 24 февруари 2022 г.
1) Трябва ли член 50 от Договора за Европейския съюз и [Споразумението за оттегляне] да се тълкуват в смисъл, че отнемат гражданството на [Съюза] на британските граждани, които преди края на преходния период са упражнили своето право на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка, и по-специално на онези, които пребивават на територията на друга държава членка повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага британският закон, известен като „правилото за 15‑те години“ (15‑year rule), което ги лишава от всякакво право на глас?
2) При утвърдителен отговор трябва ли да се счита, че комбинацията от членове 2, 3, 10, 12 и 127 от Споразумението за оттегляне, точка 6 от неговия преамбюл и членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз позволява на тези британски граждани да запазят без изключение правата на гражданството [на Съюза], от които те са се ползвали преди оттеглянето на тяхната [държава] от Европейския съюз?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, не е ли частично невалидно Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава принципите, формиращи идентичността на Европейския съюз, и по-специално членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и членове 39 и [40] от [Хартата], и не нарушава ли принципа на пропорционалност, доколкото не съдържа разпоредба, позволяваща им да запазят тези права без изключение?
4) При всички положения не е ли частично невалиден член 127, параграф 1, буква б) от Споразумението за оттегляне, доколкото нарушава членове 18, 20 и 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и членове 39 и 40 от [Хартата], доколкото лишава гражданите на Съюза, които са упражнили правото си на свободно движение и на свободно установяване в Обединеното кралство, от правото да избират и да бъдат избирани на общинските избори в тази [държава], и ако Общият съд и Съдът правят същото тълкуване като френския Conseil d’Etat (Държавен съвет), дали това нарушение не се простира и върху [британските граждани], които са упражнили своите права на свободно движение и на свободно установяване на територията на друга държава членка от повече от петнадесет години и по отношение на които се прилага британският закон, известен като „правилото за 15‑те години“, което ги лишава от всякакво право на глас?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/21: Ministère de l’Économie, des Finances и de la Relance, Определение от 10 февруари 2022 г.
Какъв е обхватът на дерогацията по член 392 от Директива 2006/112/ЕО относно прилагането на режима на облагане на маржа при сделки със земя за строеж?
При какви промени в характеристиките на земята между придобиването и препродажбата се запазва или изключва възможността за прилагане на режима на облагане на маржа съгласно член 392 от Директивата за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/20: Association France Nature Environnement (Impacts temporaires sur les eaux de surface), Заключение от 13 януари 2022 г.
1) Трябва ли член 4 от Директива [2000/60] да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки при даване на разрешение за програма или проект да не вземат предвид нейните/неговите краткотрайни временни въздействия без дългосрочни последици върху състоянието на повърхностните води?
2) При утвърдителен отговор, на какви условия по смисъла на член 4 от Директива [2000/60], и по-специално на параграфи 6 и 7 от нея, следва да отговарят тези програми и проекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/20: Paget Approbois и Alpha Insurance, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Трябва ли член 292 от Директива 2009/138 да се тълкува в смисъл, че висящото пред съда на държава членка съдебно производство относно застрахователно обезщетение за вреди — чието плащане неговият кредитор търси от застрахователно предприятие, за което в друга държава членка е открито производство по ликвидация — се отнася до активи или право, отнети от имуществената маса на застрахователното предприятие по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: урежда ли правото на държавата членка, в която е висящо съдебното производство, всички последици от производството по ликвидация за това съдебно производство
По-специално трябва ли да се прилага това право, доколкото: – предвижда, че откриването на такова производство по ликвидация води до спиране на висящото съдебно производство, – предвижда, че съдебното производство се възобновява, когато кредиторът предяви вземането си за застрахователно обезщетение по отношение на имуществената маса на застрахователното предприятие и когато като страни по делото бъдат привлечени органите, осъществяващи производството по ликвидация, и – забранява да се присъжда каквото и да било плащане на застрахователно обезщетение, тъй като в това производство то може да бъде единствено установено по основание и определено по размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.