Дания
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Дания
Дело C-402/03: Skov и Bilka, Съдебно решение от 10 януари 2006 г.
Директива 85/374/ЕИО следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да уреди отговорността на доставчика, като предвиди, че той отговаря за отговорността на производителя, и по-специално:
Първо, допуска ли Директивата национална разпоредба, която прехвърля върху доставчика безвиновната отговорност, въведена с Директивата и наложена на производителя?
Второ, допуска ли Директивата национална разпоредба, която прехвърля върху доставчика отговорността на производителя, основана на вина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/04: Jyske Finans, Съдебно решение от 8 декември 2005 г.
Следва ли член 13Б, буква в) във връзка с членове 2, параграф 1 и 11А, параграф 1, буква а) от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да поддържа правна уредба по отношение на данъка върху добавената стойност, съгласно която данъчно задължено лице, което е въвело в значителна степен капиталови стоки в активите на предприятието си, за разлика от търговците на употребявани автомобили и други търговци, които продават употребявани автомобили, дължи ДДС при продажбата на тези капиталови стоки, дори когато стоките са били закупени от данъчно задължени лица, които не са начислили данък върху цената на стоките, в резултат на което не е съществувала възможност за приспадане на ДДС при придобиването?
Следва ли член 26аA, буква е) от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че понятието „данъчно задължено лице-дилър“ обхваща само лица, чиято основна дейност се състои в покупко-продажба на употребявани стоки в случаите, когато съответните употребявани стоки са придобити с единствената или основната цел да се реализира финансова печалба при тяхната препродажба, или това понятие обхваща и лица, които обичайно се разпореждат с тези стоки чрез продажба в края на лизингов период като второстепенна част от цялостната икономическа лизингова дейност при гореописаните обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-384/02: Grøngaard и Bang, Съдебно решение от 22 ноември 2005 г.
Член 3, буква а) от Директива 89/592 допуска ли лице, което е получило вътрешна информация в качеството си на представител на служителите в управителния съвет на предприятието, до което се отнася тази вътрешна информация, да разкрие тази информация на генералния секретар на синдиката, който организира служителите, избрали съответното лице за член на управителния съвет?
Член 3, буква а) от Директива 89/592 допуска ли лице, което е получило вътрешна информация в качеството си на член на комитет по връзките на предприятието, да разкрие тази информация на генералния секретар на синдиката, който е назначил съответното лице за член на комитета по връзките?
Член 3, буква а) от Директива 89/592 допуска ли генералният секретар на синдикат да разкрие вътрешна информация, получена при обстоятелствата, посочени в първия и втория въпрос, на своите колеги, като например заместник-генералните секретари и старшия административен ръководител на секретариата на синдиката?
Член 3, буква а) от Директива 89/592 допуска ли генералният секретар на синдикат да разкрие вътрешна информация, получена при обстоятелствата, посочени във втория въпрос, на своите колеги, като например заместник-генералните секретари и старшия административен ръководител на секретариата на синдиката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/04: Jyske Finans, Заключение от 22 септември 2005 г.
1) Следва ли член 13.Б, буква в), във връзка с членове 2 и 11.А, буква а) от Шеста директива 77/388/ЕИО относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъка върху добавената стойност, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да поддържа правна уредба по отношение на данъка върху добавената стойност, съгласно която данъчно задължено лице, което е въвело в значителна степен дълготрайни активи в своите стопански активи, за разлика от търговците на употребявани автомобили и други търговци, които продават употребявани автомобили, е длъжно да начисли ДДС при продажбата на тези дълготрайни активи, дори когато те са били закупени от данъчно задължени лица, които не са начислили ДДС върху цената на тези активи, в резултат на което не е съществувала възможност за приспадане на ДДС при придобиването им?
2) Следва ли член 26а, параграф А, буква е) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че понятието „данъчно задължено лице-дилър“ обхваща само лица, чиято основна дейност се състои в покупко-продажба на употребявани стоки в случаите, когато тези употребявани стоки са придобити с единствената или основна цел да се реализира печалба при тяхната препродажба, или това понятие обхваща и лица, които обичайно разполагат с тези стоки чрез продажба след изтичане на лизингов период като второстепенна връзка в цялостната икономическа лизингова дейност при обстоятелствата, изложени по-горе [в акта за преюдициално запитване]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-464/02: Комисия/Дания, Съдебно решение от 15 септември 2005 г.
Съвместими ли са датските законодателни и административни разпоредби, които не позволяват на работници, пребиваващи в Дания и работещи в друга държава членка, когато тази работа не е тяхна основна заетост, да използват за служебни или лични цели служебен автомобил, регистриран в тази друга държава членка, с член 39 ЕО?
Съвместимо ли е изискването служебен автомобил, регистриран в друга държава членка и предоставен на работник, пребиваващ в Дания и работещ в друга държава членка, да може да се използва за служебни или лични цели само при условие, че тази работа е основна заетост на работника и че се заплаща данък, с член 39 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/04: Pedersen, Заключение от 14 юли 2005 г.
1) a) Следва ли изразът „когато това не е възможно“ в член 2, буква г), подточка ii) от Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превоза на отпадъци в, към и от Европейската общност да се тълкува в смисъл, че одобрено предприятие за събиране не може автоматично да бъде нотификатор на износа на отпадъци за рециклиране
б) Ако отговорът е положителен: кои критерии определят дали одобрено предприятие за събиране може да бъде нотификатор на износа на отпадъци за рециклиране
в) Може ли критерият да бъде, че производителят на отпадъците е неизвестен или че има толкова много производители на отпадъци, индивидуалният принос на всеки от които е толкова незначителен, че би било неразумно всеки от тях поотделно да бъде задължен да нотифицира износа на отпадъците
2) Предвижда ли член 7, параграф 2 от Регламент № 259/93, във връзка с член 7, параграф 4, буква а), първа и втора алинея по-специално, възможност компетентните органи на държавата на изпращане да възразят срещу конкретно искане за разрешение за износ на отпадъци с цел рециклиране, ако няма информация от нотификатора, че третирането на отпадъците в приемащото предприятие ще бъде, от гледна точка на опазването на околната среда, на същото равнище, каквото се изисква съгласно националните правила в държавата на изпращане
3) Следва ли първата алинея на член 6, параграф 5 от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че изискването за информация относно състава на съответните отпадъци се отнася само до един конкретен вид, например „електронен скрап“
4) а) Следва ли член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 259/93 да се тълкува в смисъл, че срокът по член 7, параграф 2 започва да тече, когато компетентният орган на местоназначението е изпратил потвърждение, независимо от факта, че компетентният орган на изпращане не счита, че е получил цялата информация, посочена в член 6, параграф 5
б) Ако отговорът е отрицателен: каква информация трябва да съдържа нотификацията, преди да започне да тече 30-дневният срок, посочен в член 7, параграф 2
в) Има ли фактът, че е изтекъл 30-дневният срок за отговор, правно действие, което да възпрепятства органа да повдига допълнителни възражения или да иска допълнителна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/03: Fini H, Съдебно решение от 3 март 2005 г.
Следва ли член 4 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че лице, което е прекратило своята стопанска дейност, но поради наличие на клауза за неразваляемост в договора за наем продължава да плаща наема и разходите за помещенията, използвани за тази дейност, следва да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на този член и има право да приспадне ДДС върху направените по този начин плащания?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали съответното лице активно се стреми, през оставащата част от периода на неразваляемост, да използва търговския наем за извършване на облагаеми сделки с цел получаване на доход от него на постоянна основа или да се разпореди с него, както и дали продължителността на периода на неразваляемост или оставащата му част има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/03: SmithKline Beecham, Съдебно решение от 20 януари 2005 г.
Съвместимо ли е с член 4.8, буква а), подточка iii) от Директива 65/65 даден продукт да бъде разрешен по съкратената процедура за подаване на заявление, когато солта на активното вещество в продукта е различна от използваната в референтния продукт?
Може ли да се използва съкратената процедура за подаване на заявление, когато заявителят, по собствена инициатива или по искане на националните здравни органи, представя допълнителна документация под формата на определени фармакологични или токсикологични изпитвания или клинични изпитвания с цел да докаже, че продуктът е „по същество подобен на“ референтния продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-32/03: Fini H, Заключение от 28 октомври 2004 г.
1. Може ли дадено лице да се счита за независимо осъществяващо икономическа дейност по смисъла на член 4 от Шестата Директива за ДДС в ситуация, при която съответното лице първоначално е сключило договор за наем като част от независима икономическа дейност, но впоследствие е прекратило тази дейност, въпреки че договорът за наем продължава да съществува за определен период поради клауза за невъзможност за прекратяване, и при която след прекратяване на действителната дейност не се извършват сделки, облагаеми с ДДС, чрез използване на наема с цел получаване на доход от него на постоянна основа?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството дали съответното лице активно търси, през оставащата част от периода на невъзможност за прекратяване, или да използва търговския наем за извършване на сделки, облагаеми с ДДС, с цел получаване на доход от него на постоянна основа, или да го прехвърли, както и има ли значение продължителността на периода на невъзможност за прекратяване или оставащата му част?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/02: Mærsk Olie & Gas, Съдебно решение от 14 октомври 2004 г.
Съставлява ли процедурата за създаване на фонд за ограничаване на отговорността по искане на корабособственика съгласно Брюкселската конвенция от 10 октомври 1957 г. производство по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г., когато от заявлението, в което са посочени съответните имена, е видно кои могат да бъдат засегнати като потенциално увредени лица?
Являва ли се разпореждане за създаване на фонд за ограничаване на отговорността по нидерландските процесуални правила, действащи през 1986 г., съдебно решение по смисъла на член 25 от Брюкселската конвенция от 1968 г.?
Може ли фонд за ограничаване на отговорността, създаден на 27 май 1987 г. от нидерландски съд съгласно действащите тогава нидерландски процесуални правила без предварително връчване на засегнат ищец, да бъде отказано признаване в друга държава членка по отношение на съответния ищец на основание член 27, точка 2 от Брюкселската конвенция от 1968 г.?
Ако на трети въпрос се отговори утвърдително, лишен ли е съответният ищец от правото си да се позове на член 27, точка 2 поради обстоятелството, че в държавата членка, в която е създаден фондът за ограничаване на отговорността, е повдигнал въпроса за компетентността пред по-горна съдебна инстанция, без преди това да е възразил срещу липсата на връчване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.