всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Хърватия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Хърватия

Дело C-357/24: Freistaat Bayern (Remboursement à l’employeur d’indemnités salariales), Съдебно решение от 26 март 2026 г.

Следва ли член 1, буква р), подточка iv) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че понятието „компетентна институция“ по смисъла на тази разпоредба може да обхване и установен в държава членка работодател, изплатил на свой работник или служител трудово възнаграждение като обезщетение за времето на отпуска му поради временна неработоспособност вследствие на настъпила в друга държава членка злополука, която не е нито трудова злополука, нито професионална болест?
Следва ли член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че такова обезщетение попада в обхвата на съдържащото се в същата разпоредба понятие „обезщетения за болест“?
Ако отговорът на тези две първи питания е утвърдителен, следва ли член 85, параграф 1 от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че в качеството си на институция, която отговаря за изплащането на обезщетенията, работодателят има право да иска от отговорното трето лице или от неговия застраховател възстановяване на обезщетенията за болест, които е изплатил на работника или служителя си за настъпила в друга държава членка вреда, само ако в държавата членка, в която е настъпила вредата, съществува правно основание за получаването на такова възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-372/24: Ministarstvo pravosuđa (Rémunération des juges de première instance croates), Определение от 12 декември 2025 г.

Допустимо ли е възнаграждението на съдиите да се определя чрез механизъм, прилаган от законодателната и изпълнителната власт, при условие че този механизъм е обективен, предвидим, стабилен и прозрачен?
Явява ли се намаляването на съотношението между съдийските възнаграждения и средната заплата в държавата членка само по себе си нарушение на принципа на съдийската независимост?
Възниква ли задължение за националния съд да предприема мерки за възстановяване на правото на съдиите на адекватно възнаграждение при липса на доказателства за нарушение на принципа на съдийската независимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-639/24: FLO VENEER, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Трябва ли член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС, който се отнася за освобождаването от ДДС на вътреобщностните доставки, и член 45а от Регламент за изпълнение № 282/2011, който се отнася за доказването на изпращането или превозването [на стоки] от държава членка до местоназначение извън нейната територия, но вътре в [Съюза], да се тълкуват в смисъл, че освобождаването на доставчика от ДДС трябва да бъде отказано, ако той не е доказал, че са изпълнени условията по член 45а от Регламент за изпълнение № 282/2011, или пък данъчният орган — ако доставчикът не разполага с достатъчно доказателства за възникване на презумпцията по член 45а от Регламент за изпълнение № 282/2011, но все пак разполага с доказателства за физическото преместване на стоката от една държава членка в друга — е длъжен да прецени представените доказателства и да установи факт, имащ значение за освобождаването по член 138 от Директивата за ДДС, а именно дали стоката е изпратена или превозена от държава членка до местоназначение извън нейната територия, но вътре в [Съюза]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-373/24: Ramavić, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.

Попада ли прокурорската длъжност на ищцата (заместник общински прокурор/общински прокурор) в обхвата на понятието „работник“ по член 1, параграф 3 от Директива 2003/88 във връзка с член 31 от Хартата, тоест може ли магистрат в прокуратурата да се счита за работник за целите на прилагането на еднакви условия на труд за всички заети лица в прокуратурата?
Във връзка с първия въпрос, трябва ли член 2 от Директива 89/391, към който препраща член 1, параграф 3 от Директива 2003/88, да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е позволено да изключват магистратите в прокуратурата (заместник общински прокурор/общински прокурор) от прилагането на разпоредбите, с които се осигурява транспонирането на тази директива, включително разпоредбите на член 2, точки 1 и 2 от Директива 2003/88, в които се дава определение на [понятията] „работно време“ и „почивка“?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) пасивното дежурство на магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на ограниченията, които търпи магистратът в прокуратурата в хода на пасивното дежурство, предвид изпълняваните от него работни задачи и дейности по време на пасивно дежурство в съответствие с [Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носенето на дежурства) № О‑8/11‑1 от 13 октомври 2011 г., изменена на 12 октомври 2012 г., и с разпоредбите от Zakon o kaznenom postupku (Наказателно-процесуален кодекс)], с които значително се ограничава възможността магистратът в прокуратурата, в качеството си на работник, да извършва други дейности, въпреки че трябва да носи пасивното дежурство в дома си съгласно посочената Обща инструкция […]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос се поставя въпросът дали по смисъла на разпоредбите от Директива 2003/88 (по-специално член 2, точка 1 и др.) активното дежурство [(носено на работното място)] от магистратите в прокуратурата трябва да се счита за работно време с оглед на работните задачи и дейности, изпълнявани от магистрата в прокуратурата в хода на активното дежурство в съответствие с Обща инструкция на Прокуратурата на Република Хърватия за носене на дежурства и с разпоредбите от [(Наказателно-процесуалния кодекс)], съгласно които магистратът в прокуратурата извършва дейностите, свързани с активното дежурство, на обичайното си работно място или на друго място, което работодателят определи (при оглед на място и др.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-315/23: Комисия/Хърватия (Décharge de Biljane Donje II), Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Изпълнила ли е Република Хърватия задължението си да констатира, че инертният материал от камък, депониран на площадката Биляне Донье, представлява отпадък, а не страничен продукт, и да го управлява като отпадък?
Взела ли е Република Хърватия всички необходими мерки, за да гарантира, че управлението на отпадъците, депонирани на площадката Биляне Донье, се извършва без да се застрашава човешкото здраве и без да се вреди на околната среда?
Осигурила ли е Република Хърватия необходимите мерки, за да гарантира, че притежателят на отпадъците, депонирани на площадката Биляне Донье, ги третира самостоятелно или поверява третирането им на съответните лица или организации, както изисква правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-652/22: Kolin Inşaat Turizm Sanayi ve Ticaret, Съдебно решение от 22 октомври 2024 г.

Допуска ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] вземането предвид от възложител на документи, които са представени от оферент за пръв път след изтичането на срока за представяне на оферта, които не са били включени в първоначалната оферта и с които се доказват факти, които оферентът не е посочил в първоначалната оферта?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, публичен възложител да поиска от икономически оператор да допълни документите, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?
Трябва ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, икономически оператор да предостави на публичен възложител документи, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-171/23: UPCAFFE, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Изисква ли правото на Съюза националните органи и съдилища да определят задължението по [ДДС] (не да отхвърлят искане за възстановяване на данъка), ако обективните данни по случая сочат, че е извършена измама с ДДС посредством учредяване на ново дружество, тоест посредством прекъсване на данъчната приемственост спрямо стопанската дейност на по-ранно дружество, когато данъчнозадълженото лице знае или [е трябвало] да знае, че е участвало в такова деяние, и когато към момента на настъпване на данъчното събитие в националното законодателство не се предвижда такова определяне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/24: Gašlić, Определение от 20 септември 2024 г.

Какви са изискванията към националната юрисдикция при отправяне на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС и член 94 от Процедурния правилник на Съда?
При какви условия и в какви случаи намират приложение правилата за международна компетентност по Регламент № 1215/2012, включително задължението за наличие на елемент на чуждестранност?
Необходимо ли е преюдициалното запитване до Съда на ЕС да съдържа изложение относно елемента на чуждестранност за допустимостта му по дела, свързани с тълкуване на Регламент № 1215/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-554/21: Hann-Invest, Съдебно решение от 11 юли 2024 г.

Трябва ли да се счита, че правилото, съдържащо се във втората част на първото изречение и във второто изречение на член 177, параграф 3 от [Правилника за дейността на съдилищата] — а именно че „[д]елото пред второинстанционния съд се счита за приключено на датата на изпращане на съдебния акт от кабинета на съдията след връщане на делото от службата за регистриране[, че с]лужбата за регистриране е длъжна да върне преписката по делото в кабинета на съдията във възможно най-кратък срок, считано от датата на получаването ѝ[, и че с]лед това съдебният акт се изпраща от съда в нов осемдневен срок“ — съответства на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата]?
Съответства ли на член 19, параграф 1 ДЕС и член 47 от [Хартата] разпоредбата на член 40, параграф 2 от [Закона за организацията на съдилищата], в която се предвижда, че „[п]равната позиция, приета на събранието на всички съдии или на отделение на Vrhovni sud (Върховен съд), Visoki trgovački sud (Апелативен търговски съд), Visoki upravni sud (Апелативен административен съд), Visoki kazneni sud (Апелативен наказателен съд), Visoki prekršajni sud (Апелативен административно-наказателен съд) и на събранието на отделение на Županijski sud (окръжен съд), е задължителна за всички действащи като втора инстанция състави или съдии от това отделение или този съд?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/23: Ministarstvo financija (Bourse Erasmus+), Заключение от 4 юли 2024 г.

1) Трябва ли разпоредбите на членове 18, 20, 21 и 165, параграф 2, второ тире от [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за дете на издръжка, тъй като на това дете в качеството му на студент на издръжка, който е упражнил свободата на движение и пребиваване в друга държава членка с цел обучение, възползвайки се въз основа на националните актове за изпълнение от мерките по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент [„Еразъм +“] за осъществяване на студентска мобилност от държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-нисък или среден, в държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-висок, съгласно утвърдените критерии от Европейската комисия по смисъла на член 18, параграф 7 от същия регламент, е изплатено подпомагане за студентска мобилност, чийто размер надхвърля определената фиксирана граница?
2) Трябва ли член 67 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за студент на издръжка, който по време на пребиваването за обучение в друга държава членка се е възползвал от подпомагането за студентска мобилност по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент [„Еразъм +“]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

1235 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form