Хърватия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Хърватия
Дело C-312/23: Addiko Bank, Определение от 27 май 2024 г.
Какъв е обхватът на правото на субекта на данни да получи копие от личните си данни съгласно член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, включително дали това право обхваща и предоставянето на откъси или цели документи, съдържащи лични данни?
Може ли администраторът на данни да откаже предоставянето на копие от личните данни въз основа на мотивите или целта на искането на субекта на данни?
Влияе ли основанието за обработване на личните данни, включително когато то е законово задължение, върху упражняването и обхвата на правото на достъп до данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/23: UPCAFFE, Заключение от 16 май 2024 г.
Изисква ли правото на Съюза националните органи и съдилища да определят задължението по данъка върху добавената стойност (ДДС) (не да отхвърлят искане за възстановяване на данъка), ако обективните данни по случая сочат, че е извършена измама с ДДС посредством учредяване на ново дружество, респ. посредством прекъсване на данъчната приемственост спрямо стопанската дейност на предходното дружество, когато данъчнозадълженото лице знае или е трябвало да знае, че е участвало в такова деяние, и когато към момента на настъпване на данъчното събитие в националното законодателство не се предвижда такова определяне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-652/22: Kolin Inşaat Turizm Sanayi ve Ticaret, Заключение от 7 март 2024 г.
1) Допуска ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] вземането предвид от възложител на документи, които са представени от оферент за пръв път след изтичането на срока за представяне на оферта, които не са били включени в първоначалната оферта и с които се доказват факти, които оферентът не е посочил в първоначалната оферта?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, публичен възложител да поиска от икономически оператор да допълни документите, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?
3) Трябва ли член 76 във връзка с член 36 от [Директива 2014/25] да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност, след отмяна на първо решение за възлагане на обществена поръчка и връщане на преписката на възложителя за провеждане на нова процедура по разглеждане и оценяване на оферти, икономически оператор да предостави на публичен възложител документи, с които се доказва изпълнението на условията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и които не са били включени в първоначалната оферта, като например списък на извършените работи, допълнен със справка, която не е била включена в първоначалния списък на извършените работи и съответно не е била съставна част от първоначалната оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-278/22: AUTOTECHNICA FLEET SERVICES, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Попадат ли услугите по оперативен лизинг и/или услугите по отдаване под дългосрочен наем на автомобили в приложното поле на Директива 2006/123/ЕО?
Счита ли се за „финансова институция“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 26 от Регламент № 575/2013 субект, който извършва дейности по оперативен лизинг (а не извършва дейности по финансов лизинг) и/или дейности по отдаване под дългосрочен наем на автомобили?
Ако отговорът на първата част от първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втората част от първия въпрос е отрицателен, съответстват ли на член 49 ДФЕС във връзка с членове 9—13 от Директива 2006/123 оправомощаването на Агенцията да осъществява надзор върху предоставянето на услуги по оперативен лизинг и/или услуги по отдаване под дългосрочен наем на автомобили, който надзор тя упражнява на основание член 6, параграф 1 от Закона за лизинга, и оправомощаването да налага допълнителни изисквания и ограничения на предприятията, извършващи такива дейности?
Трябва ли при обстоятелства като тези в разглеждания спор — когато дружество майка от държава членка чрез дъщерно дружество в друга държава членка възнамерява да предоставя същия вид услуги като в държавата членка по произход — член 49 ДФЕС и разпоредбите на членове 9—13 от Директива 2006/123 да се тълкуват в смисъл, че позволяват чрез националния закон (Закон за лизинга) да се налагат допълнителни изисквания и ограничения на дъщерно дружество, като по този начин извършването на въпросните дейности се прави по-трудно и/или по-малко привлекателно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/22: Ministarstvo financija, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.
Трябва ли член 26, параграф 2, буква в) от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че изключва правомощието на държавата членка, в конкретния случай [това на] Република Хърватия, да облага с данък върху доходите възнагражденията, изплатени на неин гражданин през 2016 г. за извършената работа на територията на [Република] Албания като дългосрочен експерт по проект, чиито бенефициери са държавни институции на Република Албания и който е финансиран от Европейския съюз по линия на инструмента за предприсъединителна помощ ИПП 2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/21: INTER CONSULTING, Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.
Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на [хърватския обвинителен акт], с ключовите факти, изложени в заключителната част на [австрийския обвинителен акт] и в диспозитива на [влязлата в сила австрийска присъда],
или пък фактите от заключителната част на [хърватския обвинителен акт] могат да се съпоставят и с фактите, съдържащи се в мотивите [на влязлата в сила австрийска присъда], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от прокуратурата в Клагенфурт срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени [в австрийския обвинителен акт] (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/22: PROM-VIDIJA, Определение от 3 октомври 2023 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува правото на Съюза в случай, при който не е налице връзка между националния спор и приложимите разпоредби на правото на Съюза?
Попада ли член 47 от Хартата на основните права и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС в обхвата на спора, когато националната юрисдикция не прилага правото на Съюза?
Може ли преюдициално запитване да бъде допуснато, когато въпросът не е свързан с необходимост от тълкуване на правото на Съюза за решаването на спора по главното дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/21: INTER CONSULTING, Заключение от 23 март 2023 г.
Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на обвинителния акт на [ОП Пула] от 28 септември 2015 г., с ключовите факти, изложени в заключителната част на обвинителния акт на [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. и в диспозитива на присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия] от 4 март 2019 г., или пък фактите от заключителната част в обвинителния акт на [ОП Пула] могат да се съпоставят с фактите, съдържащи се в мотивите в присъдата на Landesgericht Klagenfurt [Областен съд Клагенфурт] от 3 ноември 2016 г., потвърдена с решение на Oberster Gerichtshof [Върховен съд на Австрия], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от [Прокуратурата в Клагенфурт] срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени във внесения обвинителен акт от [Прокуратурата в Клагенфурт] от 9 януари 2015 г. (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/20: Zagrebačka banka, Съдебно решение от 5 май 2022 г.
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото [, по което е постановено посоченото решение] Dunai?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния [Закон за потребителския кредит от 2015 г.] не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от [Хартата] да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Vrhovni sud (Върховния съд) на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-567/20: Zagrebačka banka, Заключение от 3 февруари 2022 г.
1) Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 съгласно тълкуването му в практиката на Съда, и по-специално в решението от 14 март 2019 г., Dunai (C‑118/17, EU:C:2019:207), да се разбира в смисъл, че намесата на законодателя в правоотношението между потребител в качеството на кредитополучател и банка не може да лиши потребителите от правото да оспорват по съдебен ред клаузите на първоначалния договор или на допълнителното споразумение, сключено по силата на закона, за да упражнят правото си на възстановяване на всички неоснователно получени от банката облаги в ущърб на потребителите вследствие от прилагането на неравноправни договорни клаузи, когато след законодателна намеса потребителите доброволно са пристъпили към изменение на първоначалното договорно правоотношение по силата на наложено със закон задължение на банките да предложат такава възможност на потребителите, а не пряко по силата на закона, предвиждащ намесата, както се е случило по делото Dunai?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че националният съд, сезиран в производство между две лица — кредитополучател и банка, който след възприетото от Vrhovni sud (Върховния съд) тълкуване на националния Zakon o izmjeni i dopunama Zakona o potrošačkom kreditiranju (Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит) не е в състояние да тълкува разпоредбите му в съответствие с изискванията на Директива 93/13, има право и/или задължение на основание на посочената директива и на членове 38 и 47 от Хартата да остави без приложение споменатия национален закон в съответствие с тълкуването му от Върховния съд на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.