всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Австрия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Австрия

Дело C-452/01: Ospelt и Schlössle Weissenberg, Съдебно решение от 23 септември 2003 г.

Следва ли член 12 ЕО (бивш член 6 от Договора за ЕО) и член 56 и сл. ЕО (бивш член 73б и сл. от Договора за ЕО) да се тълкуват в смисъл, че правила, съгласно които сделки с поземлени имоти с предназначение за селскостопански и горски нужди подлежат на ограничения, наложени от административните органи в обществен интерес за запазване, укрепване или създаване на жизнеспособна селскостопанска общност, са допустими и по отношение на държави членки на ЕИП като трети държави по член 56 ЕО, като се има предвид основните свободи, гарантирани от приложимото право на Европейския съюз, по-специално свободното движение на капитали?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли член 12 ЕО ... и член 56 и сл. ЕО ... да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че жалбоподателят при прехвърляне на селскостопански и горски имоти трябва да премине през процедура по разрешаване дори преди правото на собственост да бъде вписано в имотния регистър съгласно [VGVG], представлява нарушение на правото на Общността и на една от основните свободи на жалбоподателя, гарантирани от правото на Европейския съюз, което също е приложимо към държавите членки на ЕИП като трети държави по член 56 ЕО ...?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-155/01: Cookies World, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.

Съвместимо ли е с Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна основа за облагане, и по-специално с членове 5 и 6 от нея, държава членка да третира като облагаемо събитие: поемането на разходи, свързани с услуги, предоставени в чужбина, които, ако бяха предоставени на търговеца на територията на страната, не биха му дали право на приспадане на данъка върху входящите доставки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-201/01: Walcher, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.

Противоречи ли на целите на Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, ако по силата на принципите, свързани с заеми, предоставени вместо капиталови вноски, прилагани от австрийските съдилища, съдружник, който няма господстващо влияние върху дружеството, загубва правото си на гаранция по отношение на вземания за неизплатено възнаграждение, произтичащи от неплатежоспособността, когато в качеството си на работник или служител на дружеството не е направил в срок от 60 дни от момента, в който за първи път е могъл да узнае, че дружеството вече не е платежоспособно, действително искане за изплащане на дължимото възнаграждение и/или не е прекратил трудовото си правоотношение поради неизплащане на възнаграждението?
Простира ли се тази загуба на право върху всички неизплатени вземания по трудовото правоотношение или само върху тези, които възникват след момента, в който работник или служител, който не е съдружник, би се считал за прекратил трудовото си правоотношение поради неизплащане на възнаграждението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-341/01: Plato Plastik Robert Frank, Заключение от 11 септември 2003 г.

1. Представляват ли пластмасовите чанти за носене „опаковки“ по смисъла на Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 година относно опаковките и отпадъците от опаковки, по-специално член 3 от нея, (a) ако търговецът ги предлага като артикул в зоната на касите и ги предоставя на клиентите при поискване срещу заплащане, за да могат закупените стоки да бъдат отнесени, или (b) ако търговецът ги предоставя на клиентите за същата цел след заплащане на цената на закупените стоки, независимо дали клиентите ги изискват и без задължително допълнително заплащане, и те след това се пълнят със закупените стоки
2. (a) Първи допълнителен въпрос, в случай че на някой от горните въпроси се отговори положително въз основа на немската версия: Различен ли е резултатът, ако за определението на думата „опаковка“ в член 3 от Директивата не се счита за решаваща немската версия, която съдържа само думите „von Waren“, а френската или италианската версия, които и двете се отнасят до конкретни стоки („marchandises données“ и „determinate merci“), и не са ли пластмасовите чанти за носене, произведени от ищеца в настоящия случай, опаковки по смисъла на Директивата, тъй като се пълнят с всякакви стоки (а не с предварително определени стоки), и в този случай коя версия се прилага
(b) Втори допълнителен въпрос, в случай че на някой от горните въпроси се отговори отрицателно: Може ли австрийският законодател или Комисията да подчинят продукти, които не са опаковки по смисъла на Директивата, на правилата, приложими за опаковките, предвидени в Директивата, или на подобни правила
3. Явява ли се „производител“ по смисъла на член 3 от Директивата само този, който поставя стоки заедно с продукта, използван като опаковка, или възлага това, а не и предприятие, което произвежда продукт, предназначен за използване като опаковка, и следва ли този продукт тогава да се счита за опаковъчен материал
Допълнителен въпрос, в случай че на предходния въпрос се отговори положително: Може ли австрийският законодател или Комисията да задължат търговци, които само произвеждат опаковъчен материал, т.е. продукт, предназначен да бъде напълнен със стоки, да участват в система за събиране и оползотворяване, създадена съгласно член 7 от Директива 94/62?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-445/00: Австрия/Съвет, Съдебно решение от 11 септември 2003 г.

Нарушени ли са съществените процедурни изисквания при приемането на обжалвания регламент?
Допустимо ли е Комисията да измени своето предложение след като го е представила на Съвета по процедурата, предвидена в Протокола?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалвания регламент?
Съвместимо ли е с Протокола и Договора разпределянето на намалението на екоточки за няколко години и новото разпределение между държавите членки?
Правилно ли е приложен методът за изчисляване на намалението на екоточки по точка 3 от приложение 5 към Протокола и спазено ли е изискването за мотивиране в тази връзка?
Разполага ли обжалваният регламент с валидно правно основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-157/02: Rieser Internationale Transporte, Заключение от 9 септември 2003 г.

1) Когато сключва договори с ползватели на пътища, длъжен ли е ответникът също така, в съответствие с практиката на Съда на Европейските общности относно функционалното понятие за държавата, да спазва пряко приложимите (самоизпълняващи се) разпоредби на Директива [93/89] и Директива [1999/62], така че ответникът да не може да начислява по-високи пътни такси, отколкото ако тези разпоредби са били спазени?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Пряко приложими ли са член 7, букви б) и ж) от Директива 93/89 и член 7, параграфи 4 и 9 от Директива 1999/62, съгласно практиката на Съда на Европейските общности, така че да могат да бъдат позовавани при изчисляването на пътна такса, съответстваща на тези директиви, по отношение на превозни средства с повече от три оси, използвани за превоз на стоки по цялото трасе на австрийската автомагистрала Бренер, дори ако директивите не са транспонирани или са транспонирани несъвършено в австрийското право?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
а) Как и въз основа на какви параметри се изчислява разрешената пътна такса за еднократно преминаване по цялото трасе?
б) Могат ли и австрийските превозвачи да се позовават на факта, че (прекомерната) ставка за цялото трасе ги дискриминира в сравнение с ползвателите на частични трасета на тази автомагистрала?
4) Ако отговорът и на първия, и на втория въпрос е положителен:
а) Следва ли решението на Съда на Европейските общности по дело C-21/94 Parliament v Council, в което се постановява, че действието на Директива 93/89, която е отменена, се запазва до приемането на нова директива от Съвета, да се тълкува в смисъл, че действието се запазва до транспонирането на новата директива от държавите членки или до изтичането на срока за транспониране?
б) Ако отговорът на въпрос 4(а) е отрицателен: Длъжни ли са държавите членки през периода от 17 юни 1999 г. до 1 юли 2000 г. да вземат предвид новата директива: например трябва ли да спазват предварително някакви нейни ефекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/02: Gasser, Заключение от 9 септември 2003 г.

1. Може ли съд, който отправя преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, да го направи единствено въз основа на твърденията на една от страните (неоспорени), независимо дали са оспорени или не (по уважителни причини), или е длъжен първо да изясни тези въпроси по отношение на фактите чрез събиране на съответните доказателства (и ако да, до каква степен)?
2. Може ли съд, различен от първия сезиран съд по смисъла на първия параграф на член 21 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела [Брюкселската конвенция], да преразгледа компетентността на първия сезиран съд, ако вторият съд има изключителна компетентност въз основа на споразумение за предоставяне на компетентност по член 17 от Брюкселската конвенция, или вторият съд е длъжен да действа в съответствие с член 21 от Брюкселската конвенция, независимо от споразумението за предоставяне на компетентност?
3. Може ли фактът, че съдебните производства в дадена договаряща държава се проточват неоправдано дълго време (по причини, които в по-голямата си част не са свързани с поведението на страните), така че на една от страните може да бъде причинена съществена вреда, да доведе до това съд, различен от първия сезиран съд по смисъла на член 21, да не е длъжен да действа в съответствие с тази разпоредба?
4. Оправдават ли правните последици, предвидени в италианския Закон № 89 от 24 март 2001 г., прилагането на член 21 от Брюкселската конвенция, дори ако на една от страните е застрашено да бъде причинена вреда поради евентуалната прекомерна продължителност на производството пред италианския съд и следователно, както е посочено в въпрос 3, не би било целесъобразно да се действа в съответствие с член 21?
5. При какви условия съд, различен от първия сезиран съд, трябва да се въздържи от прилагането на член 21 от Брюкселската конвенция?
6. Какво действие трябва да предприеме съдът, ако при обстоятелствата, описани във въпрос 3, не му е позволено да прилага член 21 от Брюкселската конвенция
Ако във всички случаи, дори при обстоятелствата, описани във въпрос 3, е необходимо да се действа в съответствие с член 21 от Брюкселската конвенция, не е необходимо да се отговаря на въпроси 4, 5 и 6.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-320/03: Комисия/Австрия, Определение от 30 юли 2003 г.

Съществуват ли основания за незабавно спиране на прилагането на националната наредба за секторна забрана за движение поради наличие на спешност и вероятна необоснованост на мярката по отношение на правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-39/03: Комисия/Artegodan и др., Съдебно решение от 24 юли 2003 г.

Разполага ли Европейската комисия с компетентност да приеме решения за отнемане на национални разрешения за търговия с лекарствени продукти, които не са издадени по процедурата за взаимно признаване, предвидена в глава III на Директива 75/319?
Правилно ли е тълкувана от Съда на първа инстанция разпоредбата на член 11 от Директива 65/65 относно условията за отнемане на разрешения за търговия с лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-165/01: Betriebsrat der Vertretung der Europäischen Kommission in Österreich, Съдебно решение от 10 юли 2003 г.

Следва ли член 79 от Условията за работа на другите служители (член 3 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г.), съгласно който условията на работа на местния персонал, по-специално (a) подробностите относно тяхното наемане и прекратяване на договора, (b) отпуските им и (c) възнаграждението им, се определят от всяка институция в съответствие с действащите правила и практика на мястото, където те трябва да изпълняват задълженията си, да се тълкува като препращане към съответното национално трудово законодателство, което в случая на Австрия изисква също така прилагането на законодателството относно трудовите отношения в предприятията, установено във втора част на ArbVG?
Следва ли разпоредбите на член 9 от Правилника за длъжностните лица (член 2 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г.) и тези от приложение II към Правилника за длъжностните лица относно Комитета на персонала, който също е отговорен за представителството на местния персонал на Общностите, да се тълкуват като установяващи изчерпателни правила относно колективното трудово право и правата на съвместно вземане на решения на местния персонал и по този начин като изключващи прилагането на правилата относно трудовите отношения в предприятията, установени в ArbVG, към местния персонал, работещ в представителството на Комисията на Европейските общности във Виена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1727374757693 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form