всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Изискванията за заличаване на дело от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд.
Процедурното разрешаване на въпроса за разноските при приключване на производството пред Съда поради оттегляне на преюдициалното запитване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Прекратяване на производството пред Съда в случай на оттегляне на иска и констатиране на прекратяване на делото от националната юрисдикция.
Правомощия на националната юрисдикция да се произнесе относно съдебните разноски след прекратяване на производството пред Съда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Приложим ли е член 15 от Директива 2006/54/ЕО към участието в курс за професионално обучение в рамките на трудово правоотношение и трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че след приключване на отпуска по майчинство работничката или служителката има право да бъде включена отново в същия курс или той може да се тълкува в смисъл, че работничката или служителката може да бъде включена в следващ курс, въпреки че е налице несигурност поне що се отнася до датата на започването му?
Трябва ли член 2, параграф 2, буква в) от Директива 2006/54, който обявява за дискриминация всяко по-неблагоприятно третиране по причини, свързани с отпуска по майчинство, да се тълкува в смисъл, че на работничката или служителката трябва да се осигури абсолютна закрила от всяко съществено неравенство, която закрила не може да бъде засегната поради наличието на различни интереси, и поради това да не се допуска национална правна уредба, която, като предвижда изключване от курс за професионално обучение и едновременно с това гарантира възможността за включване в следващия курс, има за цел да осигури адекватно обучение, но която лишава работничката или служителката от възможността да постъпи по-рано на нова длъжност заедно с колегите си от мъжки пол, които са от същия конкурс и курс, в резултат на което да получи съответното възнаграждение?
Трябва ли член 14, параграф 2 от Директива 2006/54, съгласно който не представлява дискриминация разлика в третирането, основаваща се на характеристики, които представляват съществено изискване за осъществяването на професионалната дейност, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавата членка да забави достъпа до труд на работничка или служителка, която не е могла да получи пълно професионално обучение поради отпуск по майчинство?
В такава хипотеза и ако се приеме, че член 14, параграф 2 от Директива 2006/54 е приложим към описания в предходния въпрос случай, трябва ли посочената разпоредба все пак да се тълкува, в съответствие с общия принцип на пропорционалност, в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда изключването от курса на обучение на отсъстваща поради отпуск по майчинство работничка или служителка, а не гарантира организирането на паралелни курсове за наваксване на пропуснатото обучение, така че да се съчетаят правата на майката с обществения интерес, макар да възникват известни финансови и организационни разходи, свързани с тази възможност?
Директива 2006/54, в случай че тя се тълкува в смисъл, че не допуска посочената национална правна уредба, съдържа ли норми с непосредствено действие, които са пряко приложими от националния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Допуска ли правната уредба на Европейския съюз относно „прехвърляне на част от предприятие“, по-специално член 1, параграф 1, букви a) и б) [от Директива 2001/23] във връзка с член 3, параграф 1 от [тази] директива, вътрешноправна норма като тази на член 2112, параграф 5 от Гражданския кодекс, която позволява встъпването на приобретателя в трудовите правоотношения на прехвърлителя, без да е необходимо съгласието на прехвърлените работници, дори и в случаите, в които частта от предприятието — предмет на прехвърляне, не съставлява съществувал още преди прехвърлянето функционално самостоятелен стопански субект, така че да е могъл да бъде идентифициран като такъв от прехвърлителя и от приобретателя към момента на прехвърлянето му?
Допуска ли правната уредба на Европейския съюз относно „прехвърляне на част от предприятие“, по-специално член 1, параграф 1, букви a) и б) [от Директива 2001/23] във връзка с член 3, параграф 1 от [тази] директива, вътрешноправна норма като тази на член 2112, параграф 5 от Гражданския кодекс, която позволява встъпването на приобретателя в трудовите правоотношения на прехвърлителя, без да е необходимо съгласието на прехвърлените работници, дори когато предприятието прехвърлител упражнява след прехвърлянето пълен контрол върху предприятието приобретател, който се проявява посредством тясна връзка на възложителство и подялба на предприемаческия риск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Попада ли операция по прехвърляне на италианска територия на стоки от друга държава членка, за да се провери дали същите тези стоки могат да се адаптират към други стоки, придобити на италианска територия, без по отношение на въведените в Италия стоки да се осъществява каквато и да било намеса, в понятието „обработка на стоката“ по член 17, параграф 2, буква е) от Директива[та за ДДС], и уместно ли е за тази цел да се преценява естеството на операциите между FB ITMI и [Dresser-Rand Италия]?
Трябва ли член 17, параграф 2, буква е) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че изключва възможността държавите членки да предвиждат законодателството или практиката, съгласно които изпращането или превозът на стоки не се третира като прехвърляне в друга държава членка, освен ако стоките се връщат в държавата членка, от която първоначално са изпратени или превозени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Превръща ли се дадена марка „в обичайно търговско наименование на стока или услуга“ по смисъла на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95, когато
a) въпреки че търговците знаят, че става дума за указване на произхода, по правило не уведомяват крайните потребители за това и
б) (също) поради тази причина крайните потребители вече не възприемат марката като указване на произхода, а като обичайно наименование на стоките или услугите, за които е регистрирана марката?
Достатъчно за наличието на „бездействие“ по смисъла на член 12, параграф 2, буква a) от Директива 2008/95 ли е обстоятелството, че притежателят на марката остава пасивен, независимо че търговците не указват на клиентите си, че става въпрос за регистрирана марка?
Следва ли правата, свързани с марка, която вследствие на действията или бездействието на нейния притежател се е превърнала в обичайно наименование за крайните потребители, но не и за търговците, да се обявят за отменени тогава и само тогава, когато на крайните потребители се налага да използват това наименование, тъй като не съществуват равностойни негови алтернативи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.

Допускат ли член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципът на пропорционалност като общ принцип на правото на Съюза прилагането на национална нормативна уредба като член 167, параграф 4, буква а) от Законодателен декрет № 42/04, която изключва възможността за последващо издаване на разрешение, изисквано на основание опазването на ландшафта, за всички дейности на човека, които водят до увеличаване на площите и обема, независимо от конкретното установяване на съвместимостта на тези дейности с ценностите по опазването на ландшафта на конкретно засегнатата местност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Налага ли член 2, параграфи 3–5 от Четвъртата директива 78/660/ЕИО задължение дружество, което придобива актив безвъзмездно, да отчете този актив по неговата реална стойност в годишните си финансови отчети?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.

Изисква ли Четвърта директива 78/660/ЕИО дружество, което безвъзмездно е придобило значителен имуществен актив, да го отчете в счетоводството си по действителната му стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.

1) Следва ли член 48, алинея 1 [ДФЕС] и член 49, алинеи 1 и 2 [ДФЕС] съобразно фактите [по главното производство] да се тълкуват, че допускат национална норма на държава членка, като разглежданата в главното производство[, а именно] по член 94, ал. 1 от [КСО] — относно изискването за прекратяване на осигуряването като основание за отпускане на пенсия за старост на гражданин на държава членка, който към датата на подаване на заявлението за пенсия осъществява дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка и попада в приложното поле на [Регламент № 1408/71]?
2) Следва ли от член 94, параграф 2 от Регламент № 1408/71, тълкуван във връзка с член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС, че допуска изключение от правилото за сумиране на осигурителния стаж за осигурителни периоди, завършени в друга държава членка преди датата на прилагането на регламента от държавата членка, пред която е подадено искането за пенсиониране, като предоставя правото на избор на осигуреното лице да посочи същите периоди за сумиране и да прецени необходимостта от сумирането, когато придобитият стаж само по правото на държавата, пред която се подава заявлението, не е достатъчен, за да се придобие правото на пенсия, и който може да бъде придобит само чрез заплащане на осигурителни вноски?
При същите обстоятелства член 48, алинея 1, буква а) ДФЕС допуска ли отказът от прилагането на член 46, параграф 2 от Регламент № 1408/71 — за сумиране на осигурителни периоди след датата на прилагането му, да се извърши по преценка на осигуреното лице, като не посочи в заявлението за пенсиониране завършени осигурителни периоди в друга държава членка?
3) Следва ли член 12, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се тълкува, че не допуска признаването на осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски, като предвиденото по параграф 9, алинея 3 от [преходните и заключителните разпоредби] [на КСО] по българското право, когато при условията на главното производство така признатият осигурителен стаж ще съвпадне с осигурителни периоди, завършени по правото на друга държава членка?
4) Следва ли член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да прекрати плащането занапред и да иска възстановяването на всички плащания за отпусната по националното ѝ право пенсия за старост на гражданин на тази държава, когато предвидените в текста [на този] регламент изисквания са налице само към датата на отпускането на пенсията, и по съображения, основани само на националното право, според които към датата на отпускането на пенсията не е прекратено осигуряването на лицето в друга държава членка, признат е осигурителен стаж чрез заплащане на осигурителни вноски по националното право, без да се вземат предвид завършени към датата на отпускане на пенсията осигурителни периоди в друга държава членка и без да се излагат съображения, че е следвало да се определи различен размер на пенсията?
В случай че е допустимо възстановяването на плащанията на пенсията, то следва ли от принципите за равностойност и ефективност по правото на Европейския съюз, че се дължи и лихва, когато по националното право на държавата членка не се предвижда лихва при възстановяване на пенсия, отпусната по международен договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form