Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Нарушена ли е свободата на установяване по член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, когато в хипотезата на прехвърляне на актив от място на стопанска дейност в дадена държава към място на стопанска дейност на същото предприятие в друга държава, разпоредба от правото на първата държава предвижда, че е налице отчуждаване на активи за нестопански цели, което води до печалба чрез разкриване на скрити резерви, а друга разпоредба предвижда възможността тази печалба да се разпредели съразмерно за пет или десет данъчни години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, да се разбират и тълкуват в смисъл, че когато държава членка изключи от режима на гарантиране вложителите в кредитна институция, притежаващи издадени от същата институция дългови ценни книжа (депозитни сертификати), това изключение е приложимо единствено в случаите, в които депозитните сертификати разкриват (притежават) всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39 (също и предвид други актове на Съюза, като например Регламент № 25/2009 на Европейската централна банка), включително възможността да бъдат търгувани на вторичния пазар?
2) Ако съответната държава членка избере да транспонира Директиви 94/19 и 97/9 в националното си право така, че схемите за защита на вложителите и на инвеститорите да са уредени в един и същ законодателен акт (един и същ закон), следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 2, параграф 2 от Директива 97/9, с оглед на член 2, параграф 3 от Директива 97/9, да се разбират и тълкуват в смисъл, че титулярите на депозитни сертификати и на облигации не могат да не бъдат обхванати от нито една от схемите за защита (гарантиране) за целите на посочените директиви?
3) С оглед на факта, че съгласно националната правна уредба нито една от възможните схеми за защита, предвидени в Директиви 94/19 и 97/9, не е приложима спрямо титулярите на депозитни сертификати и на облигации, издадени от кредитна институция:
a) разпоредбите на член 3, параграф 1, член 7, параграф 1 (изменен с Директива 2009/14) и член 10, параграф 1 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 1, параграф 1 от същата директива, в който се дава определение на понятието „депозит“, в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение от създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган;
б) член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 97/9 в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение срещу създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган?
в) при утвърдителен отговор на посочените по-горе (в букви a) и б) въпроси, коя от двете възможни схеми за защита следва да избере да приложи националният съд, когато се произнася по спор между частноправен субект и кредитна институция, в който е встъпил създаденият от държавата гаранционен орган, отговарящ за управлението на схемите за защита на вложителите и на инвеститорите?
4) Следва ли разпоредбите на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 (във връзка с приложение I към посочената директива) да се разбират и тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която схемата за обезщетяване на инвеститорите не е приложима спрямо онези от тях, които притежават дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция, поради вида на финансовите инструменти (дългови ценни книжа) и предвид факта, че застрахованото лице (кредитната институция) не е прехвърлила, нито използвала паричните средства или ценните книжа на инвеститорите без тяхно съгласие
Фактът, че емитентът — кредитната институция, издала дълговите ценни книжа — е същевременно и попечител на тези финансови инструменти (посредник) и че инвестираните парични средства не са отделени от останалите средства, с които разполага кредитната институция, от значение ли е за тълкуването на посочените по-горе разпоредби от Директива 97/9 с оглед на защитата на инвеститорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия като държава — членка на Европейския съюз, да откаже правото на финансиране на следване извън Съюза на пълнолетно дете, което има право на издръжка от страна на пограничен работник с нидерландско гражданство с местожителство в Белгия, работещ през една част от времето в Нидерландия и през друга — в Белгия, от момента, в който пограничната дейност е прекратена и пограничният работник работи единствено в Белгия, тъй като детето не отговаря на условието да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години преди записването му в съответното учебно заведение?
Ако отговорът на въпрос 1, буква а) е утвърдителен: при условие че останалите предпоставки за финансирането на следване са изпълнени, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза то да бъде отпуснато за период, който е по-кратък от срока на обучението, за което се отпуска?
Следва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия като държава — членка на Европейския съюз, да не удължава финансирането на обучение в учебно заведение в отвъдморските страни и територии (ОСТ) (Кюрасао) — правото на което е налице на основание, че бащата на заинтересованото лице е работил като пограничен работник в Нидерландия — тъй като заинтересованото лице не изпълнява приложимото за всички граждани на Съюза, включително за собствените граждани, изискване да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години, преди да се запише за това обучение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли член 3, буква ж) от Регламент № 785/2004 да се тълкува в смисъл, че лицето, пътуващо в стопанисван от въздушен превозвач от Общността хеликоптер — което безспорно е превозвано на договорно основание (в конкретния случай въз основа на договор между въздушния превозвач и работодателя на пътуващото лице), — чийто превоз обаче се осъществява с цел изпълнението на конкретно работно задължение (в конкретния случай — взривяването на лавини) и — съдейства за изпълняването на този полет, като „познаващ местността навигатор“ и по указания на пилота има задължение да отваря вратата на хеликоптера по време на полета и да я държи отворена по определен начин и за определено време, a) е „пътник“
или б) „дежурен член на летателния и кабинния екипаж“?
При утвърдителен отговор на въпрос 1, буква a): следва ли член 17, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „пътник“ включва във всички случаи и понятието „пътник“ по смисъла на член 3, буква ж) от Регламент № 785/2004?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли член 17, параграф 1 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че лицето, пътуващо в хеликоптер, стопанисван от въздушен превозвач от Общността при посочените в първия въпрос условия, е „пътник“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 10 от Директива 2003/87/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредби от националното право, по силата на които безплатно разпределените в съответния период квоти за емисии се облагат с данък върху даренията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба на държава членка, според която частните плащания за издръжка, извършени от чуждестранни данъчнозадължени лица, които са във връзка с прехвърлянето на доходоносно имущество в страната чрез така наречената делба на наследство приживе, не могат да се приспадат, докато при режима на неограниченото данъчно облагане съответните плащания могат да се приспаднат, като това приспадане води до съответстващо данъчно задължение при получателя на плащането (неограничено данъчно задължен)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Следва ли да се приеме, че е налице непряко разграничение въз основа на гражданството или възпрепятстване на свободното движение на работниците, което трябва да бъде обосновано, когато законодателството на държава членка позволява на „влезли в страната работници“ да получават необлагаема надбавка за екстериториални разходи, като работникът, който през периода преди да започне да упражнява трудова дейност в тази държава членка е живял в чужбина на разстояние над 150 километра от границата с тази държава, може да получава, без да е необходимо да доказва разходите си, необлагаема до определен фиксиран процент надбавка за екстериториални разходи, дори размерът на надбавката да е по-висок от действително направените екстериториални разходи, докато по отношение на работник, който през посочения период от време е живял на по-малко разстояние от границата с тази държава членка, необлагаемата сума на надбавката е ограничена до размера на действително направените екстериториални разходи, които могат да бъдат доказани?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, основава ли се разглежданото нидерландско правило, предвидено в Правилника от 17 май 1965 г. за прилагане на Закона от 1964 г. за данъка върху възнагражденията, на императивни съображения от общ интерес?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, прилаганият във връзка с това правило критерий за 150-километрова отдалеченост надхвърля ли необходимото за постигането на неговата цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнася по въпроси, свързани с национални разпоредби, които не прилагат правото на Съюза и по които само разпоредби на Хартата се посочват като релевантни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Тълкуването на член 1 от Първия допълнителен протокол към ЕКПЧ и член 17, параграф 1 от Хартата във връзка със съвместимостта на национален мораториум върху придобивната давност с гарантираното право на собственост и принципа на равно третиране.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.