всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Преюдициално запитване

Преюдициално запитване

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Представлява ли дело, отнасящо се до „определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност“ по смисъла на член 1, пар. 1, б. „б“ [от Регламент № 2201/2003] във вр. с член 2, т. 7 [от този регламент], за което може да се прилага член 8, параграф 1 [от същия регламент], предоставената от закона възможност на гражданския съд да реши спор при разногласие на родителите по пътуване на детето в чужбина и издаване на документи за самоличност, ако приложимият материален закон предвижда съвместно упражняване на тези родителски права по отношение на детето?
Прилагат ли се основанията за учредяване на международна компетентност при граждански дела за родителска отговорност, когато решението замества юридически факт от значение за административна процедура по отношение на детето и приложимият закон предвижда тя да се проведе в конкретна държава-член на Европейския съюз?
Следва ли да се приеме, че има пророгация на компетентност по смисъла и условията на член 12, параграф 1, т. „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., когато представителят на ответника не е оспорил компетентността на съда, но той не е упълномощен, а е назначен от съда поради затруднения ответникът да бъде уведомен и да участва по конкретното дело лично или чрез упълномощен представител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Следва ли член 11, А, параграф 1, буква б) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че в данъчната основа на доставката по смисъла на член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива не следва да се включва себестойността на земята или другите суровини и материали, за които данъчнозадълженото лице е платило ДДС при придобиването им, което в случая е станало посредством учредяването на вещно право на ползване върху недвижим имот
Различно ли е положението, ако въз основа на националните разпоредби — независимо дали в това отношение те са в съответствие с Шеста директива или не — данъчнозадълженото лице е приспаднало този ДДС при придобиването?
2) Следва ли в случай като настоящия — в който земята е придобита заедно с намиращата се върху нея сграда в строеж посредством учредяването на вещно право по смисъла на член 5, параграф 3, буква б) от Шеста директива — член 11, А, параграф 1, буква б) от тази директива да се тълкува в смисъл, че цената на правото на дългосрочно ползване, т.е. стойността на ежегодно дължимите за периода на съществуване или за остатъка от периода на съществуване на вещното право суми, се включва в данъчната основа на доставката по смисъла на член 5, параграф 7, буква а) от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

1) Следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че с израза „в съответния случай […] тези действия“ се има предвид, че след съобразяване на всички обстоятелства по случая същото правно действие не подлежи на отмяна?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и в случай че ответникът по такъв иск се е позовал на разпоредба от закон по смисъла на член 13, първо тире от този регламент, съгласно който заплащането на изискуемо парично задължение може да бъде оспорено единствено ако са налице предвидените в тази разпоредба обстоятелства, които обаче не са посочени в иска, предявен на основание, изведено от правото на държавата по образуване на производството по несъстоятелност:
а) налице ли са основания да се приеме, че е недопустимо член 13 от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че след като веднъж е узнала съдържанието на тази правна разпоредба, оспорващата страна трябва да се позове на тези обстоятелства, ако съгласно националното право на държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност тази страна е била длъжна да представи всички обстоятелства, обосноваващи предявения иск, с който се оспорва съответното действие, или
б) без да е необходимо оспорващата страна да се позовава изрично на тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че същите обстоятелства не са налице в конкретния случай, поради което е невъзможна отмяната въз основа на спорната разпоредба?
3) Без значение какъв ще е отговорът на втория въпрос, буква а), следва ли този член 13 да се тълкува в смисъл, че:
а) ответникът има задължение да докаже, че в конкретния случай не са налице посочените обстоятелства в тази разпоредба, или
б) разпределянето на тежестта на доказване относно наличието на тези обстоятелства може да се определи в съответствие с приложимия към съответното правно действие закон на държава членка, различна от държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност, който предвижда, че оспорващата страна носи тежестта на доказване, или
в) член 13 следва да се тълкува също и в смисъл, че на въпроса относно разпределянето на тежестта на доказване следва да се отговори въз основата на националното законодателство на държавата на сезирания съд?
4) Следва ли същият член 13 да се тълкува в смисъл, че с формулировката „не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“ се обхващат, освен законодателството относно несъстоятелността, и приложимите към това действие общи разпоредби и принципи на това право?
5) При положителен отговор на първия въпрос:
а) следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че ответникът трябва да докаже освен това, че законът по смисъла на член 13 не съдържа нито общи, нито специални разпоредби или принципи, допускащи оспорване въз основа на изложените фактически обстоятелства, и
б) позволява ли посоченият член 13 на съответния съд, ако той прецени, че ответникът е изложил достатъчно доводи в своя подкрепа, да изиска от другата страна по делото да докаже наличието на дадена разпоредба или принцип на законодателството в материята на несъстоятелността или на приложимия към съответното действие общ закон на държава членка, различна от държавата членка по образуването на производството по несъстоятелност по смисъла на член 13, която разпоредба или принцип обаче допуска оспорването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83 трябва ли да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване и помещения, служещи за производството на лекарства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Доколко принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение [Fastweb (C‑100/12, EU:C:2013:448)] във връзка с конкретната фактическа обстановка, предмет на преюдициалното запитване в това дело, при която само две предприятия участват в процедура по възлагане на обществена поръчка, са приложими, поради голямата прилика на фактическите обстоятелства по настоящия спор, и в разглеждания от настоящия съд случай, в който, макар допуснатите до участие в процедурата по възлагане на поръчка предприятия да са били повече от две, те са били изключени от възложителя, без неучастващите в настоящия спор предприятия да са оспорили това, така че последният всъщност се отнася само до две предприятия?
2) Доколкото са засегнати въпроси, при разрешаването на които може да намери приложение правото на Европейския съюз, налице ли е противоречие между последното и по-специално член 267 ДФЕС и член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс в частта, в която тази разпоредба установява задължение за всички състави и всички колегии на Consiglio di Stato да се съобразяват с всички правни принципи, прогласени от пленума, дори когато ясно личи, че последният е установил или може да е установил принцип, който противоречи или който е несъвместим с правото на Европейския съюз, и по-специално:
— когато разглеждащите делото състави или колегии на Consiglio di Stato имат съмнения относно съответствието или съвместимостта с правото на Европейския съюз на вече прогласен от пленума правен принцип, длъжни ли са те да препратят делото на пленума с мотивирано определение дори преди да могат да отправят преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за установяване на съответствието или на съвместимостта на спорния правен принцип с правото на Съюза или, обратно, посочените състави или колегии на Consiglio di Stato могат или дори са длъжни като последни национални съдебни инстанции да отправят самостоятелно, в качеството си на общи съдилища по прилагането на правото на Европейския съюз, преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за правилното тълкуване на това право,
— ако отговорът на поставения в предходната алинея въпрос е в смисъл, че се признава правомощие/задължение на всички състави и всички колегии на Consiglio di Stato да отправят непосредствено преюдициални запитвания до Съда на Европейския съюз или че във всички случаи, след като Съдът на Европейския съюз все пак се е произнесъл и на още по-силно основание, когато последният се е произнесъл след пленума на Consiglio di Stato, като е установил несъответствие или липса на пълно съответствие между правилното тълкуване на правото на Европейския съюз и прогласен от пленума принцип на вътрешното право, могат ли или длъжни ли са съставите и колегиите на Consiglio di Stato, в качеството им на общи съдилища по прилагането на правото на Съюза, чиито решения не подлежат на обжалване, да приложат незабавно правилното тълкуване на правото на Съюза, дадено от Съда на Европейския съюз или, обратно, дори и в тези случаи те остават задължени да препратят с мотивирано определение делото на пленума, като по този начин прилагането на правото на Европейския съюз, вече установено с обвързваща сила от Съда на Европейския съюз, да се извършва изключително въз основа на преценката и на съдебната практика на пленума,
— на последно място, дали тълкуването на административнопроцесуалната система на Италианската република в смисъл, че предоставя изключително на преценката на пленума евентуалното решение за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз — или дори самото разрешаване на спора, макар то да следва пряко от прилагането на принципи на правото на Европейския съюз, вече установени от Съда на Европейския съюз — противоречи както на принципа на разумна продължителност на производството и на принципа на предоставяне на възможност за бързо обжалване във връзка с процедурите за възлагане на обществени поръчки, така и на изискването за пълно и непосредствено прилагане на правото на Европейския съюз от страна на всички съдилища във всички държави членки в съответствие с обвързващото тълкуване, установено от Съда на Европейския съюз, както и с оглед на най-широкото прилагане на принципите на „полезно действие“ и на предимство на правото на Европейския съюз по отношение на вътрешното (материално и процесуално) право на дадена държава членка (в настоящия случай по отношение на член 99, параграф 3 от Административнопроцесуалния кодекс на Италианската република)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Член 2, параграф 2, буква г) от Директивата за услугите изключва ли от приложното поле на посочената директива дейностите за проверка на техническата изправност на превозни средства, когато съгласно националното законодателство тези дейности се осъществяват от частни търговски дружества под надзора на администрацията на държава членка?
При отрицателен отговор на предходния въпрос (т.е. ако дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства принципно попадат в приложното поле на Директивата за услугите), може ли да се приложи основанието за изключване, предвидено в член 2, параграф 2, буква и) от същата директива, поради това че частните субекти, предоставящи услугата, са оправомощени като предпазна мярка да вземат решение за спиране от движение на превозни средства, при които са установени такива неизправности в безопасността, че движението им би довело до непосредствена опасност?
Ако Директивата за услугите е приложима към дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства, тълкуването на посочената директива във връзка с член 2 от Директива 2009/40 позволява ли във всеки случай предварителното разрешаване на тези дейности от администрацията
Съображенията, съдържащи се в точка 26 от решение Комисия/Португалия (C‑438/08, EU:C:2009:651), влияят ли върху отговора на този въпрос?
Съвместима ли е с членове 10 и 14 от Директивата за услугите или, ако същата не е приложима — с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която обвързва броя на разрешенията за осъществяването на проверката на техническата изправност със съдържанието на териториален план, в която като мотиви за ограничението в броя им са посочени гарантиране на подходящо териториално покритие, осигуряване на качеството на услугата и насърчаването на конкуренцията между операторите, за което са включени елементи на икономическо планиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Следва ли да се приеме, че решението за преструктуриране на групата BFA и членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС, на които се основава това решение, не допускат в спор, свързан с колективно уволнение, попадащо в приложното поле на решението, да се приложи национална правна уредба, която предвижда по-висок от законовия минимум размер на обезщетението, дължимо на работника или служителя в случай на признаване на уволнението му за незаконно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.

Трябва ли член 4, параграф 1 и член 5 от Директива 98/70 да се тълкуват в смисъл, че освен изискванията за качество, уредени в приетото въз основа на тази директива национално законодателство, в тежест на доставчиците на гориво не могат да бъдат налагани изисквания за качество, предвидени с национален стандарт, които са допълнителни по отношение на съдържащите се в Директивата?
Трябва ли член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че ако е в сила технически регламент (в случая министерско постановление, прието въз основа на предоставена със закон компетентност), прилагането на национален стандарт, приет в същата област, може да бъде единствено доброволно, т.е. законът не може да предвижда задължителното му прилагане?
Изпълнен ли е предвиденият в член 1, точка 6 от Директива 98/34 критерий националният стандарт да се направи достояние на обществеността, от стандарт, който не е бил достъпен на съответния национален език в момента, в който е трябвало да бъде приложен според административните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Трябва ли член 143, параграф 1, буква з) от Регламент [№ 2454/93] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се отнася не само до случаи, при които страните по сделка са единствено физически лица, но и до случаи, при които е налице семейна или родствена връзка между управителя на една от страните (юридическо лице) и другата страна по сделката (физическо лице) или нейния управител (ако тази страна е юридическо лице)?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли сезираната със спора юрисдикция да извърши по-задълбочен анализ на обстоятелствата по делото, за да прецени действителното влияние, което упражнява съответното физическо лице в рамките на юридическото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form