Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-502/25: YETTEL BULGARIA II, Определение от 18 декември 2025 г.
Изисква ли се националната юрисдикция да изложи достатъчно ясна фактическа обстановка и връзка между националното право и правото на Съюза, за да бъде преюдициалното запитване допустимо?
Може ли правото на ищеца да се откаже от иска си да представлява злоупотреба с право съгласно правото на Съюза и при какви условия?
Съществува ли връзка между исканото тълкуване на разпоредбите на правото на Съюза и разрешаването на въпроси, свързани с отказа от иск и ефективната съдебна защита по член 19 ДЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/25: Viaudret, Заключение от 18 декември 2025 г.
В рамките на правна уредба, при която за извършването на дейност, попадаща в обхвата на Анекс I към Орхуската конвенция, е издадено разрешение за експлоатация за максимален срок от 20 години:
(1) Трябва ли член 6, параграфи 1 и 10 и точки 20 и 22 от Анекс I към Орхуската конвенция, да се тълкуват в смисъл, че решението за продължаване с 10 години на [извършването] на първоначално разрешената за 20 години дейност трябва да бъде предмет на фаза на участие на обществеността?
Трябва ли член 6, параграфи 1 и 10 от Орхуската конвенция да се тълкува в смисъл, че с този член не е съвместима правна уредба, при която процедурата по продължаване на извършването на дейността с 10 години никога не включва фаза на участие на обществеността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-769/23: Mara, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги, закрепени в членове 49 и 56 от ДФЕС, както и принципът на правото на Съюза на пропорционалност и член 67, параграф 2 от Директива 2014/24, прилагането на национални правила в областта на обществените поръчки като тези, съдържащи се, в италианското законодателство, в член 95, алинея 3, буква а) и алинея 4, буква б) от Кодекса за обществените поръчки, както и в член 50, алинея 1 от този кодекс, и тези, които произтичат от правния принцип, прогласен от Пленума на Consiglio di Stato (Държавен съвет) в решение № 8 от 21 май 2019 г., според които в случай на поръчки за услуги, които имат стандартизирани характеристики и в същото време са трудоемки, на възлагащия орган е забранено да предвижда като критерий за възлагане най-ниската цена, дори когато в документацията за обществената поръчка е предвидено намаление само по отношение на възнаграждението или потенциалната печалба на предприятието, без да се засягат разходите за труд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-776/24: Bopuis, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Когато съгласно законодателството на държава членка прехвърлянето на правата, предвидено в член 11, параграф 2 от приложение VIII към [Правилника], настъпва не чрез прехвърляне на вноските в момента на назначаването на постоянна длъжност на длъжностното лице на Съюза, а чрез суброгацията на европейските институции в правата на пенсията, придобита в тази държава членка, от датата на която длъжностното лице би имало достъп до тази пенсия, трябва ли посоченият по-горе член 11, параграф 2 и принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 [ДЕС], да се тълкуват — с оглед на целите на прехвърлянето, които са да се даде възможност правата, придобити от длъжностното лице на Съюза в държава членка, да се запазят в полза на това длъжностно лице и да се гарантира привлекателността на европейската публична служба — в смисъл, че изискват това законодателство да позволява оттеглянето на заявлението за прехвърляне до датата, на която настъпва суброгацията и действително става известен рискът да не могат да се ползват част от придобитите по отношение на тази държава членка права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/24: Lukoil Bulgaria и Lukoil Neftohim Burgas, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да може орган по конкуренция да приеме, че поведението на две дружества, които са част от едно и също предприятие с господстващо положение, което поведение според този орган се изразява в отказ да се предостави достъп до съоръжения, поставени под съответния контрол на тези дружества и представляващи част от една и съща контролирана от това предприятие съществена инфраструктура, и в ограничаване на търговията в това отношение, представлява злоупотреба с такова господстващо положение, посоченият орган е длъжен да установи, че условията по член 102 ДФЕС са изпълнени както по отношение на поведението, квалифицирано като ограничаване на търговията, така и по отношение на поведението, квалифицирано като отказ на достъп до такива съоръжения?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, които позволяват да се приеме, че отказ за предоставяне на достъп до инфраструктура може да представлява злоупотреба с господстващо положение, са неприложими, когато тази инфраструктура не е развита от предприятието с господстващо положение за нуждите на собствената му дейност, а от публичните органи и или е била предмет на концесия за услуги, предоставена на това предприятие от държавата, или е била придобита от същото след приватизационна сделка, и ако не, при какви условия?
Гарантирано ли е спазването на принципа на пропорционалност, даден в точка 75 от Съобщение на Комисията — Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член 102 ДФЕС в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, когато господстващото предприятие е инвестирало в ключовата инфраструктура, при използване на рестриктивни критерии, определени на принципа „най-необходимо“ за запазване на конкуренцията, при пропорционално отчитане на интереса на господстващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 24 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на европейска заповед за разследване (ЕЗР) за разпит на задържано в изпълняващата държава членка обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от Директива 2014/41, която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от Директива 2014/41, който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2014/41 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от Директива 2014/41, да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/24: PMJC, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 2008/95 и член 20, буква б) от Директива 2015/2436 да се тълкуват в смисъл, че не допускат постановяването на отмяната на марка, състояща се от фамилното име на дизайнер, поради използването ѝ след прехвърлянето при условия, които могат действително да накарат обществеността да смята, че дизайнерът продължава да участва в създаването на стоките, носещи марката, въпреки че това вече не е така?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/24: PRAGON, Заключение от 18 декември 2025 г.
Допуска ли член 34 ДФЕС, като се вземат предвид член 36 ДФЕС и член 9, параграф 7 от [Регламент 2017/625], национална правна уредба, която налага на получателя на хранителни добавки от друга държава членка общо задължение за уведомяване най-малко 24 часа преди пристигането им в местоназначението и за предоставяне на информация, необходима за анализа на риска и планирането на официалния контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/24: OSA, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
1) Може ли член 102, буква а) [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че злоупотреба с господстващо положение по смисъла на този член е поведението на организация за колективно управление на авторски права, която има фактически монопол в държавата членка и прилага по отношение на операторите на местата за настаняване цени за получаването на лицензи за предоставяне на достъп до защитени с авторско право произведения чрез радио- и телевизионните приемници, поставени в стаите, предназначени за частно настаняване на гости, без при определянето на тези цени да отчита действителната заетост на отделните стаи на съответните места за настаняване?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли такава практика да се преценява от гледна точка на а) прилагането на несправедливи условия за търговия, или б) прилагането на прекомерни цени?
[а)] Ако правилният критерий е прилагането на несправедливи условия за търговия, каква е конкретната проверка, по която трябва да се преценява той?
[б)] Ако правилният критерий е прилагането на прекомерни цени, каква е конкретната проверка, по която трябва да се преценява той — досегашната проверка съгласно решение United Brands, или някакъв неин изменен вариант?
3) За да се докаже нарушение на член 102, [втора алинея,] буква а) [ДФЕС] във връзка с описаното в първия въпрос поведение, трябва ли да се докажат действителни или потенциални отрицателни последици за конкуренцията (включително въздействие върху благосъстоянието на потребителите и експлоататорски последици от поведението на предприятието с господстващо положение)?
4) За да се докаже нарушение на член 102, [втора алинея,] буква а) [ДФЕС] във връзка с описаното в първия въпрос поведение, трябва ли да се докаже съществено влияние на това поведение върху търговията между държавите — членки на Съюза, или е достатъчно обосновано предположение, че то може да има такова въздействие, без да е необходимо да се изследва действителната му степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.