Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-293/25: Moguchev, Определение от 18 декември 2025 г.
Кой от двата акта на Европейския съюз – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване на присъди и изпълнение на наказания, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура изпълняващата държава следва да признае и изпълни съдебно решение, постановено в издаващата държава, след отказ за изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Необходимо ли е съгласие на издаващата държава за поемане на изпълнението на наложеното наказание и в каква форма следва да бъде изразено това съгласие съгласно Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/24: Utiledulci, Заключение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли изразът „незабавно и ефективно възстановяване“, съдържащ се в член 5 от Решението [от 2020 г.] и изречението „възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията“, което се съдържа в член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589, да се тълкуват в смисъл, че трябва да се оставят без приложение нормите на португалското право, свързани с процесуалните гаранции, предвидени в данъчните изпълнителни производства, по-специално правилата, свързани със спирането на данъчните изпълнителни производства, или напротив, Autoridade Tributária e Assuntos Fiscais da Região Autónoma da Madeira (Данъчен орган на автономна област Мадейра) е длъжна да спазва всички процесуални гаранции, предвидени в португалското данъчно право, независимо дали става въпрос за възстановяване на държавна помощ, обявена за неправомерна с решението на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-679/23: WS и др./Frontex (Opération de retour conjointe), Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Дали Регламент (ЕС) 2016/1624 възлага на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) задължение да провери дали за всички лица, които държава членка възнамерява да включи в координирана от нея съвместна операция по връщане, има издадени писмени и подлежащи на изпълнение решения за връщане, и дали неизпълнението на това задължение може да породи извъндоговорна отговорност на Frontex за вреди, претърпени от засегнатите лица, включително за вреди, произтичащи от евентуални нарушения на основни права по време на операцията по връщане?
Дали отговорността на приемащата държава членка по член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1624 изключва всякаква отговорност на Frontex за вреди, причинени от нейни отдели или служители при изпълнението на техните задължения в рамките на съвместна операция по връщане, включително за вреди, произтичащи от нарушения на основни права по време на полета за връщане?
При преценката за причинно-следствена връзка между поведението на Frontex и вредите, претърпени от лицата, включени в съвместна операция по връщане, следва ли да се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи конкретния контекст, включително уязвимото положение на засегнатите лица и евентуалната опасност от нарушение на принципа на забрана за връщане, при определяне дали решенията на тези лица, взети след връщането им, прекъсват причинно-следствената връзка?
Може ли разходите за правна помощ, направени от жалбоподателите при подаването на жалби пред Frontex във връзка с механизма за жалби по член 72 от Регламент (ЕС) 2016/1624, да се считат за вреди, които са в достатъчно пряка причинно-следствена връзка с евентуално укоримо поведение на Frontex, въпреки че представителството от адвокат или правен съветник не е задължително в това извънсъдебно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/24: BNP Paribas Fortis (Renvoi préjudiciel d’un clerc de notaire suppléant), Определение от 18 декември 2025 г.
Може ли нотариусът, когато действа като издаващ орган по Регламент (ЕС) № 650/2012, да бъде квалифициран като „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Притежава ли нотариусът правомощия да решава спорове относно елементи на европейското удостоверение за наследство или да постановява акт с характер на съдебно решение?
Има ли издаващият орган по удостоверението компетентност да изменя или оттегля удостоверението единствено при наличие на предварително съдебно установяване на несъответствията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/24: Sidi Bouzid, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Допускат ли член 20 от Директива 2013/33/ЕС и принципите, прогласени от Съда в решения от 12 ноември 2019 г. Haqbin (C‑233/18, EU:C:2019:956) и от 1 август 2022 г. Ministero dell’Interno (Отнемане на материалните условия на приемане) (C‑422/21, EU:C:2022:616), — доколкото изключват възможността администрацията на държавата членка да разпореди оттегляне на мерките за приемане като санкция, когато това решение би създало опасност от накърняване на основните жизнени потребности на чужденеца, подал молба за международна закрила, и на неговото семейство — национална правна уредба, която, след мотивирана индивидуална преценка, включително на необходимостта и пропорционалността на мярката, позволява мерките за приемане да се оттеглят на основание, което е свързано не със санкции, а с настъпилото неизпълнение на условията за допускане на ползването от това приемане, и по-специално поради отказа на чужденеца, по причини, несвързани със задоволяването на основните жизнени потребности и със защитата на човешкото достойнство, да се съгласи да бъде преместен в друг център за настаняване, който е определен от администрацията поради обективни организационни нужди и гарантира, на отговорност на самата администрация, запазването на материални условия на приемане, равностойни на тези в първоначалния център, когато отказът за преместване и последващото решение за оттегляне поставят чужденеца в положение, при което той не е в състояние да задоволява основните си лични и семейни нужди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/24: Deity Shoes, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Необходимо ли е наличието на същинска дизайнерска дейност, така че дизайнът да е резултат от интелектуално усилие на своя създател, за да може даден дизайн да се ползва от режима на закрила съгласно Регламент [№ 6/2002]
В това отношение може ли за същинска дизайнерска дейност да се счита съчетанието на съставни части на базата на дизайни, чиито особености на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от дружества за търговия, така че измененията на определени елементи следва да се считат за единични и второстепенни?
Във връзка с гореизложеното може ли всички или част от особеностите на видимия външен вид на продукт, който е резултат от индивидуализиране на модели, предлагани от китайски дружества за търговия в техните каталози, да се считат за оригинални по смисъла на член 6 [от] [Регламент № 6/2002], когато дейността на притежателя на дизайна се състои единствено в предлагането в [Европейското икономическо пространство] на тези модели без изменения или с единични изменения на съставни части (като подметка, капси, връзки, катарами и др.) и особеностите на видимия външен вид са предопределени в по-голямата си част от дружествата за търговия
За тази цел има ли значение обстоятелството, че съставните части също не се разработват от [притежателя на промишления дизайн на Общността], а се предлагат от самото дружество за търговия в неговия каталог?
Трябва ли член 14 [от] Регламент [№ 6/2002] да се тълкува в смисъл, че за [автор на промишлен дизайн] може да се счита лице, което само е индивидуализирало по-ранен модел, предлаган от дружества за търговия в каталог, чрез изменение на съставни части, които също се предлагат от дружеството за търговия и не са били предмет на дизайнерска дейност от страна на [притежателя на промишления дизайн на Общността]
В това отношение изисква ли се да се докаже определена степен на индивидуализиране, за да се установи, че окончателната форма се различава значително от първоначалния дизайн, за да може да се претендира авторството?
Без да се засяга гореизложеното, трябва ли в случай като настоящия — предвид особеностите на обувките, чийто дизайн е разработен въз основа на каталози на [дружества] за търговия и, доколкото „разработването на дизайна“ се състои само в избор на по-ранни модели от каталог и евентуално в изменение на някои от съставните им части от каталога с предлаганите от [самото дружество за търговия] продукти, следвайки модните тенденции — да се счита, че тези модни тенденции: a) ограничават свободата на автора, така че несъществените разлики между регистрирания (или нерегистрирания) дизайн и друг дизайн могат да са достатъчни, за да създадат различно общо впечатление, или, напротив б) засягат оригиналността на регистрирания (или нерегистрирания) дизайн, така че тези елементи или съставни части имат второстепенно значение за общото впечатление, което създават у информирания потребител, доколкото са резултат от познати модни тенденции при сравнението с друг дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/24: Tenergie (Demande de remise des droits à l’importation), Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
1) В случай че [дружество] отговаря, както в настоящия случай, на условията, посочени в членове 119 и 120 от [Митническия кодекс], трябва ли член 116 от този кодекс да се тълкува в смисъл, че задължава компетентните национални органи да изпратят преписката по искането за опрощаване на нотифицираните мита на [Комисията]?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е в смисъл, че тези национални органи имат обвързана компетентност в такъв случай, може ли неизпълнението на задължението за предаване на преписката по искането за опрощаване на [Комисията] да доведе до опрощаване на наложените мита и санкции?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли да се приложи принципът, съгласно който държава членка трябва да поправи вредите, причинени на частноправни субекти поради това, че не е спазила правото на […] [С]ъюз[а], ако вредите се дължат изцяло на това неспазване, когато тази държава членка е приложила неправилно член 116 от [Митническия кодекс], при положение че бъде прието, че предписаното в него задължение за предаване на преписката по молбата за опрощаване на мита предоставя права на частноправните субекти, че това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между него и претърпяната от увреденото лице вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-260/24: Lukoil Bulgaria, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за да констатира наличието на злоупотреба със свиване на маржовете, извършена от вертикално интегрирано предприятие, органът по конкуренция трябва да установи, от една страна, съществуването на господстващо положение на това предприятие на пазара нагоре по веригата, като вземе предвид притежаваните от посоченото предприятие дялове от този пазар или други релевантни характеристики на посочения пазар, които позволяват да се приеме, че същото предприятие разполага с икономическа мощ, която му позволява да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, от своите клиенти и от потребителите, както и от друга страна, съществуването — на пазара надолу по веригата, свързан с пазара нагоре по веригата — на цена, прилагана от вертикално интегрираното предприятие, която може да има отстраняващ ефект за неговите конкуренти с поне същата ефективност като него, с оглед на характеристиките на този пазар надолу по веригата?
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че само продуктите, които имат достатъчна степен на заместимост, могат да бъдат включени в един и същ пазар за целите на преценката за наличие на господстващо положение
Когато счетеното за неправомерно поведение се състои в ценови практики, водещи до свиване на маржовете, органът по конкуренция трябва ли да провери дали, въпреки липсата на заместимост от функционална гледна точка между три вида автомобилни горива, като дизел, бензин и втечнен нефтен газ, за търсенето от страна на крайните потребители условията на конкуренция и структурата на предлагането и търсенето позволяват да се установи, че някои от тези горива спадат към един и същ продуктов пазар на пазара нагоре по веригата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/23: Electrabel и др., Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.