Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-24/76: Estasis Salotti/Ruewa, Съдебно решение от 14 декември 1976 г.
Когато клауза за избор на съд е включена сред общите условия за продажба на едната от страните, отпечатани на гърба на договор, подписан от двете страни, изпълнено ли е изискването за писмена форма по първата алинея на член 17 от Конвенцията от 27 септември 1968 г.?
Изпълнено ли е изискването за писмена форма по първата алинея на член 17 от Конвенцията от 27 септември 1968 г., ако страните в договора изрично се позовават на предходна писмена оферта, в която се съдържа позоваване на общи условия за продажба, включващи клауза за избор на съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/76: Segoura/Bonakdarian, Съдебно решение от 14 декември 1976 г.
Изискванията на член 17 от Конвенцията изпълнени ли са, ако при устното сключване на договор за продажба продавачът е заявил, че желае да се позове на своите общи условия за продажба и ако впоследствие потвърди договора писмено на купувача и към това потвърждение приложи своите общи условия за продажба, които съдържат клауза за избор на съд?
Приложим ли е член 17 от Конвенцията, ако при отношения между търговци продавачът след устното сключване на договор за продажба потвърждава писмено на купувача сключването на договора при условията на своите общи условия за продажба и към този документ прилага своите условия за продажба, които включват клауза за избор на съд, и ако купувачът не оспорва това писмено потвърждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/76: Verbond nederlandse ondernemingen/Inspecteur der invoerrechten en accijnzen, Заключение от 14 декември 1976 г.
1. Дали терминът „дълготрайни активи“ (capital goods), съдържащ се в третата алинея на член 17 от Втората директива на Съвета от 11 април 1967 г., се отнася до стоки, чиято придобивна стойност според принципите на счетоводството и стопанската икономика не се третира като текущ разход, а се разпределя за повече от една година
2. В случай че отговорът е отрицателен, въз основа на какъв друг критерий даден обект следва да се счита за дълготраен актив за целите на посочената разпоредба
3. Дали правилото относно приспадането на данъка върху оборота, фактуриран на данъчнозадължено лице във връзка с доставени му стоки, което е предвидено в член 11 от директивата, има пряко действие в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице лично право да извърши неограничено приспадане, което националният съд трябва да признае, доколкото стоките са придобити през 1972 г. и са използвани за целите на предприятието, но не попадат в категорията на дълготрайните активи по смисъла на член 17 от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/76: De Norre/Brouwerij Concordia, Заключение от 7 декември 1976 г.
1. Какви критерии, различни от кумулативния ефект, който може да бъде произведен в резултат на всички договори за изключителна покупка в съответния сектор, следва да бъдат взети предвид при преценката дали конкретният договор, който националният съд трябва да разгледа, е забранен по смисъла на член 85, параграф 1?
2. Декларацията за неприложимост на член 85, параграф 1, тоест „груповото освобождаване“ по член 1, параграф 1 от Регламент № 67/67 (ЕИО) на Комисията от 22 март 1967 г., може ли и трябва ли да се прилага само в полза на договори, по които страни са само две предприятия от различни държави членки, по силата на които едната страна се задължава да купува само от другата за препродажба в определена територия на общия пазар?
3. Освобождаването от задължението за уведомяване по смисъла на член 4, параграф 2, точка 1 от Регламент № 17 ползва ли такива договори, ако те на практика представляват пряка забрана за внос от други държави членки?
4. Въпреки „кумулативния ефект на всички договори от същия тип“, може ли един договор за изключителна доставка, сам по себе си относително незначителен, да избегне обявяването му за нищожен по член 85, параграф 2 и ако да, според какви критерии, или всички договори, чийто кумулативен ефект е вреден, са автоматично нищожни?
5. Длъжен ли е или има ли право националният съд да спре производството, докато е възможно освобождаване по член 85, параграф 3?
6. Какъв е статутът на нов договор, „чиято съдба не е незабавно уредена“?
7. Какви критерии за тълкуване на правото на Общността следва да предостави Съдът, за да може националният съд да прецени дали разпоредбите на белгийската уредба относно договорите за пивоварни са съвместими с правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/76: Industriemetall Luma GmbH/Hauptzollamt Duisburg, Заключение от 1 декември 1976 г.
Следва ли Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че изразът „феросплави“ по смисъла на позиция 73.02, разглеждана заедно с бележка 1 (в) към глава 73, означава само онези продукти, които са произведени като такива от нови метали или руди и които се отличават поради предназначението си за производство на стомана с точно определен, постоянен състав на специфични легиращи елементи
Или позиция 73.02 обхваща също така и претопен скрап (материал за повторно топене), който отговаря на изискванията за състав, предвидени в бележка 1 (в) към глава 73?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/76: Amministrazione delle finanze dello Stato/Foral, Заключение от 1 декември 1976 г.
1. Дали разпоредбата на член 2 от Регламент № 84/66, приложима към продуктите, класифицирани по тарифна позиция ex 16.01 B, доколкото изрично изключва консервиращата течност, свързана с надениците, за целите на изчисляване на налога, представлява тълкуване на по-ранното законодателство и, ако е така, има ли тя обратно действие; или, напротив, представлява нова разпоредба, която има действие само от влизането в сила на посочения регламент?
2. Ако Съдът приеме, че е налице последното, пита се дали съгласно регламента от 1963 г. теглото на консервиращата течност е трябвало да се взема предвид при изчисляване на налога или всяка държава е можела да действа съгласно собственото си митническо законодателство, за да реши този въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/76: Handelskwekerij Bier/Mines de Potasse d’Alsace, Съдебно решение от 30 ноември 1976 г.
Следва ли изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да се тълкува като обозначаващ „мястото, където е настъпила вредата (мястото, където вредата е възникнала или е станала явна)“ или по-скоро „мястото, където е настъпило събитието, довело до вредата (мястото, където действието е било или не е било извършено)“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.