Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-33/76: Rewe/Landwirtschaftskammer für das Saarland, Заключение от 30 ноември 1976 г.
1. Когато административен орган в една държава е нарушил забраната за налагане на такси с ефект, равностоен на митнически сборове (членове 5, 9 и 13, параграф 2 от Договора за ЕИО), има ли засегнатото лице право по силата на правото на Общността (a) на отмяна или анулиране на административния акт и/или (b) на възстановяване на платената сума, дори ако съгласно процесуалните правила на националното право срокът за оспорване на валидността на административния акт е изтекъл?
2. Това ли е случаят поне ако Съдът на Европейските общности вече е постановил, че действително има нарушение на забраната, съдържаща се в правото на Общността?
3. Ако се приеме, че съществува право на възстановяване по силата на правото на Общността: Дължи ли се лихва върху сумата и ако да, от коя дата и при какъв лихвен процент?
4. Забранява ли някоя разпоредба или принцип на правото на Общността противопоставянето на възражение срещу страна, която оспорва пред националните съдилища решение на национален орган поради несъвместимост с правото на Общността, на основание че е пропуснала срока за обжалване по националното право, било в смисъл, че съдът може да обяви иска на страната за недопустим поради неспазване на срока, или в по-широк смисъл, че администрацията може да черпи от неизпълнението на срока право да откаже да преразгледа своето решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/76: Handelskwekerij Bier/Mines de Potasse d’Alsace, Съдебно решение от 30 ноември 1976 г.
Следва ли изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да се тълкува като обозначаващ „мястото, където е настъпила вредата (мястото, където вредата е възникнала или е станала явна)“ или по-скоро „мястото, където е настъпило събитието, довело до вредата (мястото, където действието е било или не е било извършено)“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/76: Donckerwolke и др./Procureur de la République и др., Заключение от 24 ноември 1976 г.
1) Constitue-t-il une mesure d'effet équivalent à une restriction quantitative que l'État membre importateur exige que le pays d'origine soit indiqué sur la déclaration en douane pour des produits en libre pratique dont le statut communautaire est attesté par le certificat de circulation communautaire?
2) Les règles nationales subordonnant l'importation de produits textiles d'un État membre, lorsqu'ils sont en libre pratique et qu'ils proviennent d'un pays tiers, à une demande d'autorisation en vue d'une éventuelle application de l'article 115 du traité instituant la Communauté économique européenne constituent-elles une mesure d'effet équivalent à une restriction quantitative:
a) pendant la période transitoire;
b) depuis la fin de la période transitoire, plus particulièrement entre le 1er janvier et le 2 juin 1970?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-28/76: Milac/Hauptzollamt Freiburg, Съдебно решение от 23 ноември 1976 г.
Трябва ли комбинираните разпоредби на член 1 от Регламент (ЕИО) № 974/71, член 1 от Регламент (ЕИО) № 218/74 и част 5 от приложение I към този регламент в редакцията, съдържаща се в Регламент (ЕИО) № 725/74 и приложими към мляко на прах по тарифна позиция 04.02 A II B 2 от Общата митническа тарифа, да се тълкуват в смисъл, че допускат намаляване на паричните компенсаторни суми с 2 парични единици или по-малко, когато съдържанието на мазнини по тегло надвишава 3 %?
Дали Регламент № 725/74 е невалиден поради това, че не отчита коригиращата сума, приложима към обезмасленото мляко на прах, и по този начин поставя други продукти, получени от мляко, в по-неблагоприятно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/76: Bauhuis, Заключение от 23 ноември 1976 г.
Следва ли изразът „такси с ефект, равностоен на износни мита“ да се тълкува като включващ парични такси, които се налагат от държава членка във връзка с ветеринарния и здравния контрол на животни, предназначени за износ в друга държава членка, доколкото тези парични такси покриват и не надвишават действителните разходи за ветеринарния и здравния контрол, извършван по разпореждане на правителството:
(а) (по отношение на едър рогат добитък и свине): в изпълнение на задължения, наложени на изнасящата държава членка от Съвета на Европейската икономическа общност в Директива № 64/432/ЕИО от 26 юни 1964 г.; или
(б) (по отношение на едър рогат добитък и свине): в изпълнение на задълженията, посочени в (а) по-горе, и допълнително за да се гарантира, че съответните едър рогат добитък и свине отговарят на специфичните условия, определени за вноса им от приемащата държава членка; или
(в) (по отношение на животни, различни от едър рогат добитък или свине):
за да се гарантира, че съответните животни отговарят на условията, определени за вноса им от приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/76: Simmenthal Spa/Ministero delle finanze, Заключение от 23 ноември 1976 г.
a) Следва ли членове 30 и сл. от Договора за ЕИО, член 12 от Регламент № 14/64/ЕИО, както и член 22 от Регламент (ЕИО) № 805/68 – с оглед на разпоредбите за хармонизация, приети за пълното прилагане на общата организация на пазара на говеждо и телешко месо чрез Директиви на Съвета № 64/432/ЕИО и № 64/433/ЕИО – да се тълкуват в смисъл, че ветеринарно-санитарната проверка на границата, която е задължителна и систематична, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса и износа, и ако да, от коя дата?
б) Ако на предходния въпрос се отговори положително, следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че задължителната и систематична ветеринарно-санитарна проверка от вида, извършвана по смисъла на член 32 от консолидираните здравни закони на Италианската република (Regio Decreto № 1265 от 27 юли 1934 г.), все още е „оправдана“ след приемането на горепосочените директиви за хармонизация на здравните закони?
в) В случай на отрицателен отговор на предходните въпроси, следва ли да се приложат разпоредбите на член 9 и сл. от Договора за ЕИО или тези на член 95 в случай, когато в една държава членка при ветеринарно-санитарни проверки на животни и говеждо и телешко месо се заплащат различни парични такси, като някои от тях се начисляват върху внасяните стоки при ветеринарно-санитарни проверки при преминаване на границата, а други – при вътрешни проверки на подобни местни стоки или стоки, третирани като такива, които се отличават със следните характеристики:
— проверките на границата са допълнителни към вътрешните и съответните такси;
— за вътрешните проверки няма фиксирана такса, а „такса“ за издаване на сертификат за проверка;
— граничните такси са с фиксиран размер, докато „таксите“ за вътрешните проверки са променливи;
— „фиксираните гранични такси“ винаги се начисляват на глава добитък или на количество стока, докато „таксите“ за вътрешните проверки варират според количеството и броя и се намаляват обратно пропорционално на увеличението на броя и количеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/76: Estasis Salotti/Ruewa, Заключение от 17 ноември 1976 г.
1) Дали изискването за писмена форма по първата алинея на член 17 от Конвенцията е изпълнено, когато клауза за определяне на компетентния съд е включена сред общите условия за продажба, отпечатани на гърба на договор, подписан от двете страни
2) По-специално, изпълнено ли е изискването за писмена форма по първата алинея на член 17 от Конвенцията, ако страните изрично се позовават в договора на предходна писмена оферта, в която се съдържа препратка към общите условия за продажба, включващи клауза за определяне на компетентния съд, и към която тези условия са били приложени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/76: Segoura/Bonakdarian, Заключение от 17 ноември 1976 г.
1) Изпълнени ли са изискванията на член 17 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, ако при устното сключване на договор за продажба продавачът е заявил, че желае да се позове на своите общи условия за продажба, и ако впоследствие потвърди договора писмено на купувача и приложи към това потвърждение своите общи условия за продажба, които съдържат клауза за определяне на компетентен съд
2) Изпълнени ли са изискванията на посочения член, ако при отношения между търговци продавачът след устното сключване на договор за продажба потвърди писмено на купувача сключването на договора при условията на своите общи условия за продажба и приложи към този документ своите условия за продажба, които включват клауза за определяне на компетентен съд, и ако купувачът не оспори това потвърждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.