Дело C-51/76: Verbond nederlandse ondernemingen/Inspecteur der invoerrechten en accijnzen, Заключение от 14 декември 1976 г.

1. Дали терминът „дълготрайни активи“ (capital goods), съдържащ се в третата алинея на член 17 от Втората директива на Съвета от 11 април 1967 г., се отнася до стоки, чиято придобивна стойност според принципите на счетоводството и стопанската икономика не се третира като текущ разход, а се разпределя за повече от една година

2. В случай че отговорът е отрицателен, въз основа на какъв друг критерий даден обект следва да се счита за дълготраен актив за целите на посочената разпоредба

3. Дали правилото относно приспадането на данъка върху оборота, фактуриран на данъчнозадължено лице във връзка с доставени му стоки, което е предвидено в член 11 от директивата, има пряко действие в смисъл, че предоставя на данъчнозадълженото лице лично право да извърши неограничено приспадане, което националният съд трябва да признае, доколкото стоките са придобити през 1972 г. и са използвани за целите на предприятието, но не попадат в категорията на дълготрайните активи по смисъла на член 17 от директивата?