Преюдициално запитване
Преюдициално запитване
Дело C-170/83: Hydrotherm, Съдебно решение от 12 юли 1984 г.
Трябва ли Регламент № 67/67/ЕИО (относно груповото освобождаване) да се прилага, дори ако няколко юридически независими предприятия участват от едната страна на договора?
Има ли значение, че предприятията, участващи от едната страна на договора, са свързани помежду си на лично ниво и образуват единна икономическа единица за целите на договора?
Трябва ли Регламент № 67/67 да се прилага, дори ако поетите задължения обхващат не само определена територия на Общия пазар, но и държави извън Европейската общност?
За да се приложи член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67, необходимо ли е страните да са приели клаузи относно упражняването на право на индустриална собственост (в случая търговска марка), които да предполагат, че то може да бъде използвано за възпрепятстване или затрудняване на придобиването или продажбата на стоки, предмет на договора, които са правилно маркирани или пуснати на пазара, или е достатъчно за целите на тази разпоредба, че използването на търговската марка за възпрепятстване или затрудняване на паралелен внос не е уредено в договора?
Приложим ли е член 3, буква б), точка 1 от Регламент № 67/67, дори ако страните по договора нямат правна възможност чрез упражняване на правата върху търговската марка да възпрепятстват придобиването или продажбата на стоки, предмет на договора, които са правилно маркирани или пуснати на пазара?
Ако на четвъртия въпрос трябва да се отговори утвърдително, необходимо ли е също така, за да се приложи член 3, буква б), точка 1, страните по договора действително да използват търговската марка за възпрепятстване или затрудняване на придобиването на стоки, обхванати от договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/83: Hauptzollamt Hamburg-Jonas/Dimex, Съдебно решение от 11 юли 1984 г.
Доказателството, изисквано по член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 192/75, че продуктът е бил внесен на територията на местоназначението, следва ли да се счита за неоспоримо предоставено, ако заинтересованото лице е представило заместващ документ, поискан от компетентния орган съгласно третата алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75?
Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: така ли е и в случай, когато компетентният орган е поискал представянето на заместващия документ и впоследствие се установи, че не е налице случай, при който доказателство за приключване на митническите формалности по смисъла на втората алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75 не може да бъде предоставено „поради обстоятелства, независещи от контрола на вносителя“ (трета алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75)
Как следва да се тълкуват последните думи от третата алинея на член 11, параграф 1 от Регламент № 192/75?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: счита ли се, че продукт е „внесен“ на територията на местоназначението по смисъла на член 6, параграф 2 от Регламент № 876/68 във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 192/75, когато няколко дни след разтоварването му на тази територия той е бил или унищожен, или реекспортиран
Зависи ли отговорът от това дали продуктът е бил унищожен или реекспортиран преди или след освобождаването му за свободно обращение на тази територия и дали влошаването на стоката, което е причина за унищожаването или реекспортирането, е настъпило преди или след такова освобождаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/83: Kirk, Съдебно решение от 10 юли 1984 г.
С оглед на всички релевантни разпоредби на правото на Общността имаше ли Обединеното кралство право след 31 декември 1982 г. да въведе в сила Наредбата за морските риби (определени води на Обединеното кралство) (забрана за риболов) от 1982 г., доколкото тази наредба забранява само на кораби, регистрирани в Дания, да извършват риболов, както е посочено в нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-42/83: Dansk Denkavit, Съдебно решение от 10 юли 1984 г.
1. Следва ли Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота, по-специално членове 10, 22 и 23 от нея, да се тълкува в смисъл, че директивата не допуска държава членка да определя отчетни периоди и срокове за плащане по отношение на дължимия данък върху добавената стойност при внос на стоки от друга държава членка (ДДС при внос), които са в съответствие със сроковете, предвидени в член 22, параграф 4 от директивата, но които означават, че регистрираните вносители получават по-кратък среден кредитен период за плащане на този данък на приходните органи, отколкото средния кредитен период, който същата държава членка обикновено предоставя на регистрираните предприятия, включително вносителите, по отношение на плащането на нетната сума на данъка върху добавената стойност върху общия оборот (нетно данъчно задължение)?
2. Какво значение следва да се отдаде при решаването на въпрос 1 на обстоятелството, че разпоредбите на съответната държава членка относно отчитането и плащането на ДДС при внос могат да се считат за предоставящи на вносителите среден кредитен период, който представлява разумен еквивалент на средния кредитен период, който купувачите на същия търговски и индустриален етап могат да получат от доставчиците за плащане на покупната цена, включително ДДС, когато купуват произведени в съответната държава членка продукти?
3. Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да определя по отношение на ДДС при внос отчетни периоди и срокове за плащане по начина, описан във въпроси 1 и 2?
4. Ако отговорът на въпрос 3 е положителен, следва ли разпоредбите на Шестата директива на Съвета (77/388/ЕИО) от 17 май 1977 година да се считат за неприложими при решаването на делото пред датския съд и ако да — до каква степен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/83: Campus Oil, Съдебно решение от 10 юли 1984 г.
Следва ли членове 30 и 31 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че се прилагат към система като установената с Наредбата за контрол на доставките на горива от 1982 г., доколкото тази система изисква от вносителите на нефтени продукти в държава членка на Европейската икономическа общност (в случая Ирландия) да закупуват от държавна нефтена рафинерия до 35% от своите нужди от нефтени масла?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли понятията „обществен ред“ или „обществена сигурност“ по член 36 от посочения договор да се тълкуват по отношение на система като установената с Наредбата от 1982 г. така, че: (а) такава система е изключена по силата на член 36 от прилагането на членове 30 до 34 от договора или (б) такава схема може да бъде изключена при определени обстоятелства и ако да, при какви обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/83: Hoche и De Beste Boter/BALM, Заключение от 5 юли 1984 г.
a) Следва ли изискванията на член 6, параграф 1, буква в) (трети вариант) от Регламент (ЕИО) № 1259/72 на Комисията от 16 юни 1972 г. (Официален вестник, специално издание на английски език 1972 (II), стр. 559), изменен с член 1, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2161/72 на Комисията от 10 октомври 1972 г. (Официален вестник, специално издание на английски език 1972 (10 до 31 октомври), стр. 5), да се считат за изпълнени дори ако прахът за приготвяне на сладолед, попадащ под тарифни подзаглавия № ex 18.06 D или ex 21.07 F от Общата митническа тарифа, в крайна сметка не е бил използван за приготвяне на сладолед и ако този прах е бил разделен на съставните си части чрез по-нататъшна обработка и тези съставки са били допълнително обработени в млечни прахообразни препарати и шоколад?
б) Простира ли се задължението на спечелилия търга да представи доказателства съгласно първото изречение на член 18, параграф 2 от Регламент № 1259/72, изменен с член 3 от Регламент (ЕИО) № 1237/73 на Комисията от 10 май 1973 г. (Официален вестник 1973, L 128, стр. 1), и върху обработката, която се извършва след производството на праха за приготвяне на сладолед в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) (трети вариант) от Регламент № 1259/72, изменен с член 1, параграф 2 от Регламент № 2161/72?
в) Прилага ли се член 6, буква а) (въведен с Регламент (ЕИО) № 1910/73 на Комисията от 13 юли 1973 г. (Официален вестник 1973, L 196, стр. 10)), както се предполага от преамбюла, само за продукти, попадащи под заглавие № 19.08 от Общата митническа тарифа, или включва и сладоледени продукти, попадащи под тарифни подзаглавия № ex 18.06 D или ex 21.07 F от Общата митническа тарифа?
г) Представлява ли „прахът за приготвяне на сладолед, попадащ под подзаглавия № ex 18.06 D или ex 21.07 F от Общата митническа тарифа“ по член 6, параграф 1, буква в), изменен с Регламент № 2161/72, единствения продукт от тази категория, в който маслото може да бъде обработено, или в рамките на по-нататъшната обработка, разрешена от член 6, буква а), могат да бъдат произведени всички продукти, попадащи под подзаглавия № 18.06 D и № 21.07 F, без да се загуби гаранцията?
д) Означава ли фактът, че член 18, параграф 2, изменен с Регламент № 1237/73, не споменава член 6, буква а), че нарушение на член 6, буква а) не засяга освобождаването на гаранцията или трябва да бъде отказано освобождаването на гаранцията, ако се установи, че е налице нарушение на посочения член?
е) Несъвместимо ли е добавянето на свързващия агент „натриев казеинат“ с целта на член 6, параграф 1, буква в) (трети вариант) от Регламент № 1259/72, която е да се насърчи производството на прах за сладолед, подходящ за консумация, ако резултатът от добавянето му е прах за приготвяне на сладолед, който не може да се използва за производство на сладолед съгласно законодателството за храните и разпространението им във Федерална република Германия, макар че може в някои държави членки?
ж) Ако се приеме, че добавянето на „натриев казеинат“ е без значение, има ли значение за освобождаването на гаранцията по член 18, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1259/72, изменен с член 3 от Регламент № 1237/73, че спечелилият търга не може да докаже, че прахът за приготвяне на сладолед, смесен с натриев казеинат, е бил изпратен в държави членки като Белгия, Люксембург и Нидерландия, които позволяват използването на свързващия агент дори за прах за сладолед?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/83: Universität Hamburg/Hauptzollamt München-West, Заключение от 5 юли 1984 г.
I. Как следва да се тълкува член 3, параграф 1 от Регламент № 1798/75 от 10 юли 1975 г. (в първоначалната му редакция) по отношение на израза „научни инструменти и апарати“
1. Може ли той да обхваща и материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване
Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително: 2. Включва ли изразът „инструменти и апарати“ материали от всякакъв вид или само такива, които са проектирани така, че да могат да се използват за извършване на определена операция или за постигане на определени ефекти по отношение на други изделия
Какви други критерии, ако има такива, са решаващи за определението на този израз
3. В случай на материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване, зависи ли въпросът дали те са инструменти или апарати от това дали, по отношение на това оборудване или неговите други компоненти, те са (а) структурно автономни (например имат собствен корпус, собствена основа или подобно) и/или (б) изпълняват независима функция
Ако на въпрос 3 (а) се отговори отрицателно и на въпрос 3 (б) се отговори положително: (в) Когато компонент, резервна част или принадлежност изпълнява независима функция в рамките на оборудването, решаващият фактор ли е дали той е способен да работи самостоятелно, т.е. по-специално дали освен самия работещ компонент, съдържа и задвижващ механизъм за него
4. Явява ли се решаващ фактор по отношение на научния характер на инструментите и апаратите, които са компоненти на едно оборудване, това дали тези инструменти и апарати, разглеждани сами по себе си, служат за научни цели, особено с оглед на техните собствени характеристики и функциите (или частите от функции), които изпълняват, или техният научен характер се установява само поради факта, че оборудването, на което са част, е научно и че, тъй като са специфични компоненти на това оборудване, могат да се използват само във връзка с него и така, както и то, се използват главно или изключително за научни изследвания
II. Как следва да се тълкува член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75
1. Означава ли изразът „необходими за функционирането на научни инструменти и апарати“, че (а) инструментите и апаратите са неспособни да функционират без съответния компонент, резервна част или принадлежност; или решаващият фактор ли е дали (б) компонентите, резервните части или принадлежностите са специално изработени или пригодени за съответните инструменти и апарати и следователно са специфични компоненти, резервни части или принадлежности за тези инструменти или апарати
2. Води ли изразът „които отговарят на условията за безмитен внос“ до това, че инструментите и апаратите, за функционирането на които са необходими компонентите, резервните части или принадлежностите: (а) са или са били сами внесени, или е достатъчно те (б) да отговарят на изискванията, предвидени за безмитен внос по Общата митническа тарифа, така че член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75 се прилага дори когато някои от компонентите на инструментите и апаратите са внесени от държава, която не е членка, а други са произведени в Общността, при условие че в Общността не се произвеждат инструменти или апарати със същата научна стойност като тези, сглобени от тези компоненти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.